Споделена любов

Сякаш искаше да се увери, че той знае какво бе направил току-що.

— Не ти ли казах? — Бъч отново се наведе и лекичко прокара език по нежната розова плът. — То е като френска целувка.

Той повтори бавната ласка и Мариса отметна глава назад, а връхчетата на гърдите й щръкнаха, когато гръбнакът й се изви в дъга. Прекрасно. Тя бе точно където я искаше. Без глупави тревоги дали това е благоприличие или не, отдадена на насладата от това да я обичат така, както заслужава.

Бъч се усмихна и продължи онова, което правеше, като постепенно потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усети най-съкровения й вкус.

Той преглътна и очите му се премрежиха. Не приличаше на нищо, което някога бе слагал в уста. Смесица от океан, зрял пъпеш и мед, неповторим коктейл, чието съвършенство едва не го накара да заплаче. Още… искаше още. По дяволите, трябваше да се овладее, преди да продължи. Искаше да се опие от нея, а тя определено не беше готова за такава ненаситност.

Той спря за миг и Мариса повдигна глава.

— Това ли беше?

— Ни най-малко! — Господи, обожаваше премрежения, сладострастен поглед в очите й. — Просто се отпусни и остави всичко на мен. Най-хубавото тепърва предстои.

Тя го послуша и той плъзна поглед по най-съкровените й тайни. Нежната плът блещукаше и Бъч си помисли колко още от този сияен нектар ще я окъпе, когато той приключи. Целуна я, а след това бавно и лениво прокара език отдолу нагоре, после устата му описа кръг и той потъна още по-дълбоко в нея. От гърлото на Мариса се откъсна стон, а той нежно разтвори краката й още малко и като я взе в устата си, започна да подръпва ритмично сърцевината й.

Когато Мариса се замята необуздано върху леглото, в главата на Бъч прозвуча сигнал за тревога, сякаш най-цивилизованата част от него го предупреждаваше, че нещата се развиват с астрономическа скорост. Само че той просто не беше в състояние да спре, особено когато пръстите на Мариса се вкопчиха в чаршафите, а гърбът й се изви в дъга, сякаш всеки момент щеше да свърши.

— Харесва ли ти? — Бъч погъделичка връхчето на цепката й, подръпвайки най-чувствителната й част. — Харесва ли ти така? Ами така…

Той я засмука и Мариса извика от удоволствие.

— О, да… — продължи той. — Господи, устните ми са окъпани в теб… докосни ги, докосни ме…

Той улови ръката й и прокара пръстите й по устата си, а после ги облиза. Тя го гледаше с широко отворени очи, задъхана, зърната на гърдите й бяха набъбнали. Бъч си даваше сметка, че отива много далеч, но тя също бе там. Той я ухапа по дланта.

— Кажи, че го искаш. Кажи, че ме желаеш.

— Аз…

Конвулсии разтърсваха тялото й.

— Кажи, че ме желаеш — повтори той и я ухапа още по-силно. По дяволите, и сам не знаеше защо толкова настоява да го чуе, но то беше по-силно от него. — Кажи го!

— Желая те — простена Мариса.

Изневиделица го връхлетя опасна, хищна сласт и разби самоконтрола му на хиляди късчета. С гърлен звук, дошъл сякаш от дълбините на съществото му, Бъч сложи ръце от вътрешната страна на бедрата й, разтвори я широко и буквално се гмурна между краката й. Когато се впи в плътта й и проникна в нея с езика си, намирайки съвършения ритъм, сякаш от много далеч чу някакво ръмжене да изпълва стаята.

Той ли беше? Не можеше да бъде. Та това беше ръмжене на… животно.

В началото Мариса беше шокирана от онова, което той правеше. От животинската му чувственост. От греховната близост и плашещата й уязвимост. Много скоро всичко това престана да има значение. Допирът на топлия език на Бъч беше толкова еротичен, че тя едва издържаше гладкото, хлъзгаво усещане и в същото време не можеше да понесе мисълта, че някога ще престане да го чувства. И тогава той започна да я смуче, да смуче и да преглъща, и да й шепне неща, докато удоволствието не започна да пари като болка.

Ала дори това беше нищо в сравнение с онова, което последва, когато той изгуби всякакви задръжки и в порив на мъжка нужда я притисна с тежките си ръце и я покри с език, с уста, с цялото си лице… О, господи, а звукът, който издаваше, това гърлено, ритмично ръмжене…

Оргазмът, която я връхлетя, беше див и необуздан, най-разтърсващото и прекрасно нещо, което бе изпитвала някога. Тялото й се огъна като дъга, понесено на заслепяващите вълни на удоволствието…

Но точно когато беше на върха, кипящата енергия се промени, преобрази се и изригна.

Жажда за кръв забушува заедно със сексуалното напрежение между тях и бързо я повлече в бездната на глада. Глад, който срина преградите на цивилизованата й страна и помете по пътя си всичко, освен желанието да се впие в шията му. Вампирските й зъби се удължиха и тя ги оголи, готова да го хвърли на леглото, да ги забие във вената на врата му и да пие…

Щеше да го убие.

От устните на Мариса се откъсна вик и тя отчаяно опита да се отскубне от ръцете му.

— О, господи… не!

— Какво?