Споделена любов

Молейки се да успее да запази самоконтрол, Бъч я целуна още веднъж и понечи да се отдръпне. Тя го последва, без да се откъсва от него, и преди да успее да се спре, Бъч прокара език по долната й устна.

С чувствена въздишка тя се отвори за него и той се плъзна вътре, неспособен да пропусне възможността да проникне в устата й.

Тя се опита да се присламчи още по-близо до него и той се покатери на леглото, притиснал гърди до нейните. Но това изглежда не беше особено добра идея, защото начинът, по който гърдите й поеха тежестта му, разпали истински пожар в тялото му и му напомни колко отчаян може да бъде един мъж, когато вкара момичето си в леглото.

— Скъпа, трябва да спра.

Защото само след минута тя щеше да бъде под него, а синьо-зелената й рокля вдигната около кръста й.

— Не! — Мариса пъхна ръце под сакото му и го смъкна от раменете му. — Още не.

— Мариса, нещата започват да загрубяват. А ти не се чувстваш добре…

— Целуни ме.

Тя заби пръсти в раменете му, ноктите й разкъсаха фината риза и възпламениха кожата му. Бъч изръмжа и впи устни в нейните много по-необуздано отпреди. Което също не беше добра идея. Колкото по-разпалено я целуваше, толкова по-страстно отвръщаше тя на целувката му, докато накрая езиците им сякаш се бореха за надмощие, а всяка частица от тялото му копнееше да я възседне.

— Трябва да те докосна — простена той и като преметна крака си върху нейните, премести цялата си тежест върху леглото.

Сложи ръка върху хълбока й и го стисна, после плъзна длан по ребрата й и спря под извивката на гърдите й. Мамка му. Беше на ръба.

— Направи го — прошепна тя в устата му. — Докосни ме.

Тялото й се изви в дъга и той взе онова, което тя му предлагаше. Улови едната й гръд и я помилва през тънкото копринено бельо. Мариса ахна и сложи ръка върху неговата, притискайки го към себе си.

— Бъч…

— О, мамка му, искам да те видя, скъпа. Може ли да те видя?

Преди да успее да отговори, той отново я целуна, но начинът, по който езикът й посрещна неговия, бе по-красноречив от думите. Той я повдигна да седне и се зае с копчетата на гърба на роклята й. Пръстите му не го слушаха, но като по чудо сатенът все пак се разтвори.

Само че отдолу имаше толкова слоеве плат, през които да си пробие път. По дяволите, трябваше да се добере до кожата й.

Нетърпелив и възбуден, обсебен от една-единствена мисъл, той смъкна предницата на роклята й и свали презрамките на тънкия й комбинезон, така че бледата коприна се събра около кръста й. Белият корсет, който се откри отдолу, беше истинска еротична изненада за Бъч и той прокара ръце по него, усещайки твърдата материя и топлината на тялото й под нея.

Когато гърдите й се освободиха, Мариса отметна глава назад и издължените, елегантни линии на шията и раменете й сякаш се протегнаха към него. Без да откъсва очи от лицето й, Бъч се наведе, улови едното й зърно между устните си и го засмука. Мили боже, беше толкова прекрасна, че той можеше да свърши още сега. Дишаше тежко, беше като обезумял от възбуда, а все още дори не бяха голи.

Но и тя изпитваше същото. Тялото й се стремеше към неговото, горещо и жадно, краката й се кръстосваха под полите на роклята. Господи, положението излизаше от контрол с главоломна скорост, като двигател, който с всяка изминала секунда се въртеше все по-бързо и по-бързо. А той не беше в състояние да го спре.

— Мога ли да я сваля? — Господи, гласът му съвсем беше изчезнал! — Роклята… всичко по теб?

— Да…

Отговорът на Мариса прозвуча като стон, необуздан и стихиен.

За съжаление, роклята се оказа истинско предизвикателство, а Бъч нямаше търпение да си играе с всички копчета на гърба й. В крайна сметка той вдигна дългата до глезените пола около ханша й и плъзна бялото, тънко като паяжина бельо по дългите й гладки крака. След това прокара ръце от вътрешната страна на бедрата й и ги разтвори.

После спря, усетил как тя се напрегна.

— Ако искаш да престана, ще го сторя. Веднага. Просто искам отново да те докосна. И може би… да те погледам.

Тя се намръщи и той понечи да смъкне роклята й надолу.

— Няма проблем…

— Не казвам не — прекъсна го тя. — Просто… о, господи… ами ако там долу съм непривлекателна?

Исусе, изобщо не му беше ясно как тя може да се тревожи за това.

— Невъзможно. Вече знам колко си съвършена. Почувствах те, забрави ли?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Мариса, допирът ти ми се стори прекрасен. Наистина. Образът ти в съзнанието ми е удивителен. Просто искам да позная действителността.

След миг тя кимна.

— Добре.

Без да откъсва поглед от очите й, той плъзна ръка между бедрата й и тогава… о, да, онова нейно меко, съкровено място. Така гладко и горещо, че той се олюля и допря устни до ухото й.

— Прекрасна си там долу.

Бедрата й се надигнаха, когато той започна да я милва, пръстите му бяха нежни и хлъзгави от нейния нектар.