Споделена любов

— Ммм, да… искам да проникна в теб. Да вкарам… — Думата, която искаше да каже, определено беше прекалено груба, но точно за това си мислеше. — Искам да бъда в теб. Точно тук. Искам да потъна там долу, да бъда обгърнат от теб. Вярваш ли ми сега, че си красива? Мариса? Кажи ми онова, което искам да чуя.

— Да — прошепна тя, а когато пръстите на Бъч проникнаха по-надълбоко, потрепери. — Господи… да.

— Искаш ли да проникна в теб някой ден?

— Да…

— Искаш ли да те изпълня?

— Да…

— Добре, защото и аз го искам.

Той гризна крайчеца на ухото й.

— Искам да се изгубя в теб и да те усетя, докато свършваш. Ммм… отъркай се в ръката ми, нека усетя как се движиш за мен. О, господи… така е прекрасно. Точно така… нека почувствам сърцевината ти… о, да…

Мамка му, трябваше да престане да говори. Защото, ако тя продължаваше да следва указанията му толкова добре, той щеше да експлодира.

О, зарежи!

— Мариса, разтвори крака. Разтвори ги широко. И не спирай онова, което правиш.

Тя го послуша и той бавно и внимателно се отдръпна назад и плъзна поглед по тялото й. Под вълни от синьо-зелен сатен, млечнобелите й бедра бяха разтворени. Ръката му се губеше между тях, хълбоците й се надигаха и спускаха в ритъм, от който ерекцията на Бъч начаса изду панталоните му.

С уста върху едната й гърда, той нежно разтвори краката й по-широко. После отмести роклята й настрани, вдигна глава и свали ръката си. Очите му се спуснаха по плоския й корем, покрай пъпа й, по съвършено бялата кожа на талията й и стигнаха до изящната, тънка цепнатина там долу.

Мощен спазъм разтърси тялото му.

— Така съвършена — прошепна той. — Така… прелестна.

Като омагьосан, Бъч се плъзна надолу и се опи от вида й. Розова, влажна, деликатна. Уханието й го опияни, мозъкът му взе да дава на късо, миниатюрни взривове започнаха да избухват в главата му.

— Исусе…

Коленете й мигновено се затвориха.

— Какво има?

— Нищо. Абсолютно нищо! — Бъч докосна с устни бедрото й и нежно се опита да раздели краката й, като ги милваше с ръка. — Просто никога не съм виждал нещо по-красиво.

По дяволите, „красиво“ беше твърде слаба дума. Той облиза устни, езикът му беше жаден за много повече. Без да се замисли, той каза:

— Господи, скъпа, толкова искам да го направя с език.

Объркването й го накара да се изчерви.

— Аз… ъъъ, искам да те целуна.

Мариса се надигна усмихната и улови лицето му между ръцете си, ала когато се опита да го притегли към себе си, той поклати глава.

— Не по устата — каза Бъч и когато тя се намръщи, ръката му отново се плъзна между бедрата й. — Тук долу.

Очите й станаха толкова широки, че на Бъч му се прииска да изругае.

„Страхотно я накара да се отпусне, О’Нийл, няма що!“

— Защо… — Мариса се прокашля. — Защо искаш да го направиш?

Мили боже, никога ли не беше чувала за… е, разбира се, че не. Аристократите най-вероятно правеха много възпитан, много „мисионерски“ секс и дори и да бяха чували за орална любов, със сигурност никога не биха говорили за това с дъщерите си. Нищо чудно, че Мариса бе шокирана.

— Защо, Бъч?

— Ъъъ… защото, ако го направя както трябва, ужасно ще ти хареса. Както и на мен.

Погледът му отново се плъзна надолу по тялото й. О, господи, как само щеше да му хареса! Френската любов не беше нещо, което досега бе трябвало да прави. Но с Мариса? С Мариса копнееше за това. Жадуваше го повече от всичко. Само при мисълта да я люби с устата си, всеки сантиметър от него се втвърдяваше.

— Просто адски много искам да те вкуся.

Бедрата й се поотпуснаха.

— Не… не бързай много.

Мили боже, наистина ли щеше да му позволи да го направи? Бъч усети, че се разтреперва.

— Обещавам, скъпа. И ти се кълна, че ще ти бъде приятно.

Той слезе още по-ниско, като внимаваше да стои от едната й страна, за да не се почувства тя като хваната натясно. Когато се приближи до сърцевината й, тялото му едва не излезе от контрол, а тазът му се напрегна, както преди да получи оргазъм. Трябваше да забави темпото. И заради нея, и заради себе си.

— Обожавам уханието ти, Мариса.

Той целуна пъпа й, после се спусна надолу сантиметър по млечнобял сантиметър. Все по-надолу и по-надолу… докато най-сетне допря затворените си устни до крайчето на нейната цепка.

Което бе страхотно за него, ала Мариса сякаш се вкамени. И подскочи, когато той сложи ръка от външната страна на бедрото й.

Той се отдръпна мъничко и помилва корема й с устни.

— Поласкан съм.

— З-з-защо?

— Как би се почувствала, ако някой ти се довери по този начин? Ако ти даде нещо толкова лично?

Той духна в пъпа й и тя се засмя, сякаш топлият въздух я беше погъделичкал.

— Оказваш ми огромна чест, знаеш ли? Наистина.

Той продължи да я успокоява с думи и гальовни целувки, които всеки път траеха по-дълго и слизаха по-надолу. Когато почувства, че тя е готова, Бъч плъзна ръка по вътрешността на крака й, улови я за сгъвката на коляното и нежно я разтвори за себе си, само няколко сантиметра. Нежно целуна цепката й, после пак и пак, докато напрежението й най-сетне се стопи.

Тогава той наведе глава, отвори уста и я близна. Мариса ахна и седна в леглото.

— Бъч?