Споделена любов

По дяволите, ето този воин, например. Толкова силен и могъщ. По такива като Зейдист си падаха жените, а не по слабаци като него. Място за съмнение нямаше — колкото и едро да станеше тялото му след преобразяването, Джон щеше да си остане слабак, завинаги белязан от онова, което му бяха причинили.

Той се обърна, пристъпи в трапезарията и се настани на масата, сам насред изобилието от порцелан, сребро, кристал и свещи.

Да си сам е добре, реши той.

Да си сам е безопасно.

21.

Докато Фриц се качваше на горния етаж, за да доведе Мариса, Бъч чакаше в библиотеката и си мислеше колко свестен тип е догенът. Когато го помоли да му направи една услуга, старият иконом с радост се беше погрижил. Въпреки необичайния характер на молбата.

В стаята нахлу дъх на океан и тялото на Бъч реагира мигновено и твърде забележимо. Той се обърна, като много внимаваше да държи сакото си където трябва.

Боже, толкова беше красива в синьо-зелената си рокля!

— Здравей, скъпа.

— Здравей, Бъч — тихо отвърна Мариса и поглади косата си с несигурна ръка. — Изглеждаш… добре.

— Да, добре съм.

Благодарение на целебната длан на Ви. Последва дълго мълчание, после Бъч каза:

— Може ли да те поздравя, както подобава?

Мариса кимна и той пристъпи към нея. Наведе се и я целуна, уловил леденостудената й ръка в своята. Нервна ли беше? Или болна?

Бъч се намръщи.

— Мариса, искаш ли да поседнем за малко, преди да отидем на вечеря?

— Да, моля.

Той я отведе до един тапициран с коприна диван, като не пропусна да забележи треперенето на ръцете й, докато тя сядаше до него и оправяше роклята си.

— Нека поговорим — подкани я той, наклонил глава на една страна. Тя продължаваше да мълчи и Бъч настоя: — Мариса… нещо те тревожи, нали?

— Не искам да се биеш заедно с Братството — каза тя след неловка пауза.

Ето какво било значи.

— Мариса, това снощи беше непредвидено. Аз не се бия. Честна дума.

— Но Ви каза, че ако си съгласен, те ще те използват.

Леле! Това беше съвсем ново за него. Доколкото знаеше, случилото се предишната вечер беше изпитание на лоялността му, а не въвеждане в редиците на Братството.

— Виж, братята вече девет месеца се опитват да ме държат настрани от битките си. Няма да се захващам с лесърите. Това не е моята война.

Мариса се поотпусна.

— Просто не мога да понеса мисълта отново да пострадаш както преди.

— Не се тревожи за това. Братството си гледа своята работа, но тя няма нищо общо с мен — увери я Бъч и прибра кичур коса зад ухото й. — Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим, скъпа?

— Искам да те попитам нещо.

— Можеш да ме попиташ за всичко.

— Не знам къде живееш.

— Тук. Живея тук — отвърна Бъч и виждайки объркването й, кимна към отворената врата на библиотеката. — В къщата за гости в другия край на двора. Заедно с Ви.

— О… а къде беше снощи?

— Там. Не съм излизал.

Мариса се намръщи, после произнесе на един дъх:

— Имаш ли други жени?

Сякаш която и да е жена би могла да се сравни с нея!

— Не! Защо питаш?

— Не сме били заедно, а ти си мъж, който очевидно има… нужди. Дори и в този миг тялото ти е различно, по-голямо, по-твърдо.

Мамка му. А уж се бе опитал да скрие ерекцията си, наистина се беше опитал…

— Мариса…

— Несъмнено имаш нужда от редовно облекчение. Тялото ти е страховито.

Това изобщо не звучеше добре.

— Какво?

— Могъщо и потентно. Достойно да проникне в жена.

Бъч затвори очи. Изобщо не му се мислеше как ще успее да удържи господин Достоен-да-проникне-в-жена след тези думи.

— Мариса, няма никоя друга освен теб. Как би могло да има?

— Мъжете от моята раса могат да имат повече от една партньорка. Не знам как е при хората…

— Не и аз. Не и с теб. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Искам да кажа, ти можеш ли да си се представиш с друг?

Колебанието, което последва, му подейства като студен душ, ледени тръпки пробягаха по цялото му тяло. Докато Бъч се побъркваше, Мариса си играеше разсеяно с разкошната си пола. По дяволите, беше се изчервила.

— Не искам да бъда с никой друг, освен с теб.

— Какво се опитваш да скриеш, Мариса?

— Има един вампир, с когото… имам нещо.

Мозъкът на Бъч започна да дава накъсо, сякаш някой беше взривил невроните му и пътят до сивото му вещество бе напълно отрязан.

— Какво „нещо“?

— Нищо романтично, Бъч, кълна се. Той е само приятел, но е мъж, затова исках да знаеш. — Мариса докосна лицето му. — Ти си този, когото искам.

Докато се взираше в сериозните й очи, Бъч почувства, че е невъзможно да се усъмни в думите й. И все пак чувстваше се така, сякаш го бяха цапардосали по главата със сопа. Което беше абсурдно и дребнаво, и… Но той изобщо не можеше да понесе мисълта тя да бъде с някой друг.

Вземи се в ръце, Бъч О’Нийл. Докарай си задника обратно в реалността, човече. Веднага!

— Добре — каза той на глас. — А аз искам да бъда мъжът за теб. Единственият.

Отърсвайки се от глупавата ревност, той целуна ръката й… и се сепна, когато усети, че тя трепери.