Споделена любов

— Какво ти е? — попита, улавяйки студените й пръсти между дланите си. — Разстроена ли си, или си болна? Искаш ли да те прегледа лекар?

Мариса отхвърли загрижеността му без следа от обичайната си деликатност.

— Мога да се справя и сама. Не се тревожи.

Да не се тревожи, как ли пък не! Та тя беше съвсем немощна, зениците й бяха разширени, движенията й — некоординирани. Определено беше болна.

— Нека ти помогна да се качиш в стаята си, скъпа. Ужасно ще ми липсваш, но не изглеждаш така, сякаш си в състояние да слезеш за вечеря. А и аз мога да ти донеса нещо за хапване.

Раменете й увиснаха.

— Толкова се надявах… Да, мисля, че така ще е най-добре.

Тя се изправи и залитна. Бъч я улови за ръката, проклинайки брат й. Ами ако наистина се нуждаеше от лекарска помощ? При кого можеха да я заведат?

— Хайде, скъпа. Облегни се на мен.

Много бавно двамата се качиха на втория етаж, минаха покрай стаята на Рейдж и Мери, покрай тази на Фюри и най-сетне стигнаха до ъгловия апартамент, където бяха настанили Мариса.

Тя сложи ръка на месинговата брава.

— Съжалявам, Бъч. Наистина исках да бъдем заедно тази вечер. Мислех, че ще имам достатъчно сили.

— Моля те, нека да повикам лекар.

Очите й, замаяни, но без следа от тревога, се спряха върху лицето му.

— Не е нищо, с което да не мога да се преборя сама. Много скоро ще се оправя.

— Господи… единственото, което искам в този миг, е да се грижа за теб както в книгите.

Мариса се усмихна.

— Не е нужно, забрави ли — никакво покровителство?

— Брои ли се, когато го правя за собственото си душевно спокойствие?

— Да.

Докато двамата се взираха един в друг, Бъч почувства как една мисъл прорязва съзнанието му като светкавица — обичаше я. Обичаше я до смърт.

И искаше тя да го знае.

Помилва я по бузата с палец и се засрами, че не умее да се изразява. Искаше да й каже нещо умно и нежно, някакво красиво предисловие, преди да изрече онези две думи. Само че нищо не му идваше наум.

Така че той просто го изстреля на един дъх, с обичайната си липса на финес:

— Обичам те.

Мариса го зяпна с широко отворени очи. Мамка му. Беше избързал…

Тя обви ръце около шията му и като се притисна до него, зарови глава в гърдите му. Бъч я прегърна и тъкмо когато съвсем щеше да се размекне, в коридора се разнесоха гласове. Той отвори вратата на стаята й и я вкара вътре, точно в този момент трябваше да са сами.

Докато я отвеждаше до леглото и й помагаше да легне, той подготви същинско словоизлияние от всички сладникави думи, за които можеше да се сети, и тъкмо се канеше да се хвърли в ухажването, когато Мариса сграбчи ръката му и я стисна толкова силно, че костите му изпукаха.

— Аз също те обичам, Бъч.

Думите й го накараха да забрави как се диша. Напълно поразен, той се свлече на колене до нея, а по лицето му се разля усмивка.

— Защо ти трябваше да го правиш, скъпа? Аз те мислех за умна жена.

Тя се засмя тихичко.

— Знаеш защо.

— Защото ме съжаляваш?

— Защото си достоен мъж.

Бъч се закашля.

— Не съм.

— Как можеш да кажеш подобно нещо!

Ами, да видим. Бяха го изритали от полицията, задето беше строшил носа на един заподозрян. Беше чукал предимно курви и изпаднали жени. Беше убивал хора. Да не забравяме също така, че някога се друсаше с кокаин, а сега се наливаше с уиски. А, да, не трябваше да забравя и че след убийството на сестра му често го бяха спохождали мисли за самоубийство.

О, да, наистина беше достоен. Достоен за някое бунище.

Бъч отвори уста с намерението да й разкаже всичко, но не го стори.

„Дръж си езика зад зъбите, О’Нийл. Жената ти казва, че те обича, въпреки че е прекалено добра за теб. Не проваляй всичко, като се ровиш в миналото. Започни на чисто, тук и сега, с нея.“

Той помилва съвършената кожа на бузата й.

— Искам да те целуна. Но само ако и ти го искаш.

Не можеше да я вини, че се поколеба. Последният им път заедно се бе оказал истинска катастрофа — първо тялото му беше изхвърлило онази черна гадост, а след това брат й се беше появил в доста неподходящ момент. Пък и сега очевидно беше уморена.

Бъч се отдръпна.

— Извинявай…

— Не е, защото не искам да бъда с теб. Наистина искам.

— Не ми дължиш обяснение. Стига ми просто да бъда до теб, дори и ако не мога да… — „Бъда вътре в теб.“ — Дори ако не можем… е, нали се сещаш, да правим любов.

— Отдръпнах се, защото се боя да не те нараня.

По устните на Бъч пробяга животинска усмивка и той си помисли, че не би имал нищо против Мариса да смъкне кожата от гърба му в страстта си.

— Няма значение дали ще ме заболи.

— За мен има.

Той понечи да се изправи.

— Много си мила. Слушай, ще отида да ти донеса нещо…

— Почакай — спря го Мариса. Очите й грееха в сумрака. — О, господи… Бъч… Целуни ме.

Той замръзна на мястото си. После отново коленичи до нея.

— Няма да бързам. Обещавам.

И като се наведе над нея, той нежно докосна устните й със своите. Господи, толкова беше мека! Така топла. По дяволите… искаше да проникне в нея. Но нямаше да я притиска.

Само че точно тогава тя го сграбчи за раменете и каза:

— Не спирай.