Споделена любов

Задиша дълбоко и когато главата й се проясни, бавно се изправи. Отиде до умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода, си даде сметка, че ще трябва да се види с Ривендж. Но не и тази вечер. Тази вечер имаше нужда да бъде с Бъч. Трябваше да го види и с очите си да се увери, че е добре. Освен това трябваше да поговори с него. Важен беше той, не нейното тяло.

Когато се посъвзе, облече синьо-зелената си рокля на „Ив Сен Лоран“. Господи, как я ненавиждаше вече! Свързваше я с толкова неприятни спомени, сякаш сцената, разиграла се между нея и Хавърс, се беше пропила във фината материя като отвратителна миризма.

Почукването, което очакваше, се разнесе точно в шест часа. На прага стоеше Фриц и й се покланяше с усмивка.

— Добър вечер, господарке.

— Добър вечер. У теб ли са документите?

— Както поискахте.

Тя пое папката, която икономът й подаде, отиде до бюрото и прелисти книжата вътре. Подписа се на няколко места, после затвори папката и сложи ръка отгоре й.

— Приключихме бързо.

— Адвокатите ни са наистина добри, нали?

Мариса си пое дълбоко дъх и му върна пълномощното и договора за наем. След това отиде до нощната масичка и взе гривната от диамантения комплект, който носеше в нощта, когато се появи на прага на Братството. Докато подаваше искрящото украшение на догена, за миг си спомни как баща й й го беше подарил преди повече от сто години. Той никога не би предположил за какво смята да го използва дъщеря му. Слава на Скрайб Върджин.

Икономът се намръщи.

— Господарят не одобрява това.

— Знам, но Рот вече направи достатъчно за мен — отвърна Мариса, а диамантите проблеснаха между пръстите й. — Фриц? Вземи гривната.

— Господарят наистина не одобрява.

— Той не ми е попечител, така че не зависи от него.

— Той е крал. Всичко зависи от него — възрази Фриц, но въпреки това взе украшението.

Докато догенът се обръщаше, за да си тръгне, изражението му беше толкова съкрушено, че Мариса каза:

— Благодаря ти, задето донесе част от бельото ми и задето се погрижи тази рокля да бъде почистена. Много си внимателен.

Лицето на Фриц се поразведри от похвалата за добре свършената работа.

— Искате ли да извадя още няколко рокли от куфарите ви?

Мариса сведе поглед към синьо-зелената рокля и поклати глава.

— Няма да остана тук много дълго. По-добре да не ги разопаковаме.

— Както наредите, господарке.

— Благодаря ти, Фриц.

Догенът се поколеба.

— Трябва да знаете, че сложих свежи рози в библиотеката за тазвечерната ви среща с господаря Бъч. Той ме помоли да го направя за вас. Настоя да се погрижа да бъдат също толкова прекрасни и бледожълти като косата ви.

Мариса притвори очи.

— Благодаря ти, Фриц.

Бъч изплакна самобръсначката си, чукна я в ръба на умивалника и спря чешмата. Според огледалото, бръсненето не беше помогнало особено. Всъщност така синините, които междувременно бяха започнали да избледняват и сега бяха жълтеникави, изпъкваха още повече. По дяволите. Искаше да изглежда добре за Мариса, особено след като миналата вечер се бе провалила по този начин.

Загледан в отражението си, той докосна предния си зъб, онзи, който беше леко нащърбен. Мамка му… ако искаше да изглежда така, сякаш наистина я заслужава, щеше да се нуждае от пластична операция, детоксикация и коронки на зъбите.

Както и да е. Сега имаше други грижи. Предишната вечер тя звучеше ужасно по телефона, между тях като че ли отново се бе появила дистанция. Но поне се беше съгласила да го види и това беше и поводът за най-голямата му тревога. Той посегна към кухненския нож, оставен на ръба на умивалника, изпъна едната си ръка и…

— Ченге, по теб няма да остане ненадупчено място, ако продължаваш в същия дух.

Бъч вдигна поглед към огледалото и видя Ви да се обляга на отворената врата зад него с чаша водка в едната ръка и цигара в другата. Аромат на турски тютюн изпълни въздуха, остър и мъжествен.

— Няма как, Ви. Трябва да се уверя. Знам, че ръката ти върши чудеса, но…

Той прокара острието по кожата си и затвори очи, страхувайки се да погледне към разреза.

— Червена е, Бъч. Добре си.

Бъч сведе очи към алената струйка.

— Как мога да съм напълно сигурен?

— Вече не миришеш на лесър. За разлика от снощи — каза Ви и пристъпи в банята. — Освен това…

Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му, наведе се и близна раната, която начаса се затвори. Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.

— Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?

— Нищо й няма. Абсо…

Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше се само бялото на очите му.

— О, господи! — Бъч ужасено посегна към него.

При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно отпи от чашата с водка.

— Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите ми питиета, ако ме разбираш.

Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и той го удари още веднъж.

Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.

— Стига, ченге!

— Сам си го изпроси!