Споделена любов

Отблъсквайки го назад, тя издърпа тялото си изпод него и се хвърли настрани, при което падна на пода. Недоумяващ, Бъч посегна към нея, но тя изпълзя в ъгъла, дългата й рокля се влачеше по килима, предницата висеше около кръста й. Когато нямаше накъде повече да бяга, Мариса се сви на кълбо, в опит да се успокои. Тялото й трепереше неудържимо, в корема й се разбиваха вълни на болка, все по-силни с всяка изминала минута.

Уплашен до смърт, Бъч я последва на пода.

— Мариса…

— Не!

Той се закова на място. Изглеждаше напълно поразен, и последната капчица кръв се отцеди от лицето му.

— Толкова съжалявам… мили боже…

— Върви си! — каза Мариса с глас, задавен от напиращите сълзи.

— Съжалявам… толкова съжалявам… не исках да те уплаша…

Мариса се опита да успокои дишането си, за да му обясни, но усилията й бяха напразни и тя избухна в плач. Вампирските й зъби туптяха, гърлото й беше пресъхнало, единственото, за което можеше да мисли, бе как се хвърля върху гърдите му. Как го поваля на пода. И как сключва челюсти около врата му.

Господи, да отпие от кръвта му! Вкусът му щеше да е прекрасен. Толкова прекрасен, че тя не можеше да си представи някога да му се насити.

Бъч отново понечи да се доближи до нея.

— Нямах намерение да стигна толкова далеч…

Мариса скочи на крака, отвори уста и изсъска:

— Върви си! За бога, върви си оттук! Иначе ще те нараня!

Изтича в банята и се заключи вътре. Когато вратата се затръшна с трясък след нея, тя спря, зърнала ужасяващото си отражение в огледалото. Косата й беше разрошена, роклята — разкопчана; изострени и бели, вампирските зъби се подаваха от отворената й уста.

Изгубила контрол. Непристойна. Дефектна.

Мариса улови първото, което й попадна — тежък стъклен свещник — и го запрати в огледалото. Отражението й се пръсна на хиляди късчета и през завеса от горчиви сълзи, тя видя как отломките се посипват по земята.

22.

Бъч се хвърли към вратата на банята и задърпа бравата, докато дланта му почти се разрани. От другата страна Мариса плачеше. После се разнесе звук от трошене. Той стовари рамо в солидното дърво.

— Мариса!

И отново блъсна вратата, после спря и се заслуша. Обзе го див страх, когато от другата страна не долетя и звук.

— Мариса?

— Върви си! — От тихото отчаяние в гласа й очите му започнаха да парят. — Просто си върви!

Той допря длан до дървото, което ги разделяше.

— Толкова съжалявам.

— Върви си… просто си върви. Господи, трябва да се махнеш.

— Мариса…

— Няма да изляза, докато не си тръгнеш. Махай се!

С усещането, че е попаднал в някакъв кошмар, Бъч грабна сакото си и излезе от стаята, залитайки, с омекнали колене и останал без капчица сила. Когато се озова в коридора, той се свлече на пода и заудря главата си в стената.

Затвори очи и образът на Мариса изпълни съзнанието му, свита отбранително в ъгъла, разтреперана и полугола, сякаш някой беше смъкнал насила роклята от тялото й.

Дяволите да го вземат. Тя беше прекрасна и целомъдрена, а той се бе държал с нея като с курва, беше отишъл прекалено далеч, прекалено бързо, само защото не можеше да се контролира. Колкото и буен огън да бе разпалил в нея, тя не бе свикнала с онова, което един мъж искаше по време на секс. Нито пък с онова, което се случваше, когато инстинктите на един мъж вземеха връх над него. Той знаеше всичко това и все пак я беше стиснал за бедрата и я беше приковал под себе си, докато я оправяше с език, за бога!

Бъч отново блъсна главата си в стената. Мили боже, толкова я беше уплашил, че тя дори беше оголила вампирските си зъби, за да се защити от него.

С грозна ругатня той се втурна надолу по стълбите, сякаш се опитваше да избяга от отвращението, което изпитваше към себе си, макар да знаеше, че не може да бяга нито толкова бързо, нито толкова надалеч.

Когато стигна фоайето, чу как някой извика:

— Бъч? Ей, Бъч! Добре ли си?

Той изхвръкна навън, скочи в кадилака и запали двигателя. Единственото, което искаше, беше да й се извинява, докато не му остане глас, но в този момент сигурно беше последният човек на света, когото тя би искала да види. Не че можеше да я вини за това.

Подкара колата към града, право към апартамента на Ви.

Докато паркираше кадилака до тротоара и поемаше с асансьора нагоре, му идваше да се хвърли отнякъде, толкова гадно се чувстваше. Отвори вратата на апартамента и…

По дяволите!

Облян от светлината на черни свещи, Вишъс се беше навел напред с отпусната глава. Обутите му в кожени панталони бедра се движеха напред-назад, мускулите на голите рамене и яките му ръце бяха напрегнати. Под него, с китки и глезени, завързани за масата, лежеше жена, цялата облечена в черна кожа, с изключение на гърдите и там, където Ви с всичка сила проникваше в нея. Въпреки че маска закриваше лицето й, а между зъбите й беше натъпкан наустник, Бъч беше почти сигурен, че жената е на прага на оргазма. Тя скимтеше накъсано, молейки се за още, докато по покритите й с кожена маска бузи се стичаха сълзи.