Сразени ангели

От другата страна на оръжейната се натъкнахме на млад офицер, който повръщаше върху пясъка. Той вдигна глава, лицето му бе покрито със ситни капчици пот, и ни погледна уплашено.

Дьопре го намушка с ножа.

Изритах вратата на оръжейната със сервоусилен ритник и скочих вътре, настройвайки зрението си светкавично към сумрака в помещението.

Покрай отсрещната стена бяха подредени шкафчета. На масата в ъгъла имаше шлемове. Рафтовете в другия край съдържаха магнитни подметки и дихателни апарати. Вратата към душовете зееше отворена. Непозната жена с чин сержант вдигна ядосано глава от инфоколонката на бюрото пред него.

— Вече казах на Артола, че не желая да… — тя забеляза мобилния костюм и се сепна. — Луманако? Какво правиш…

Ножът изсвири във въздуха покрай мен и се заби в шията на сержанта, точно над дясната ключица. Тя изгледа дръжката с разширени от ужас очи и се свлече бавно на пода.

Дьопре се шмугна покрай мен, коленичи до трупа и извади ножа.

— Е? — погледна ме той очаквателно.

— Не беше никак зле за умиращ, Люк.

Той повдигна рамене.

— Тетрамет. Маорски „ръкав“. Оказва се доста добра комбинация.

Оставих интерфейсния автомат на масата, взех два шлема и му подадох единия.

— Правил ли си го преди?

— Не. Аз съм космонавт.

— Нищо страшно. Сложи си шлема, но внимавай да не зацапаш лицевото стъкло. — Взех два дихателни апарата и му подадох единия. — Шлангът се включва тук — отзад. Закопчай го с колана.

— Но защо са ни…

— Не зная, струва ми се, че така ще стане по-бързо. Освен това може да си свалиш лицевото стъкло. Стъпи сега върху подметките и те сами ще се закрепят за обувките ти. А аз ще включа захранването.

Душовете стърчаха от стената в съседното помещение. Кимнах на Дьопре да ме последва. Вратата се затвори херметично зад нас и аз долових познатия мирис на бронесплав, разпръсквана в плътно затворено помещение. Блеснаха оранжеви лампи, отразявайки се в десетките подобни на разтопен метал ручейчета, които се стичаха през отворите на впръсквателите.

Пристъпих под един от душовете.

Усещането е доста неприятно, особено първия път — като че те заравят жив в кал. Бронесплавта покрива на тънък слой кожата и дрехите и в началото е с консистенцията на каша. Тя се струпва върху замрежения отвор в горния край на шлема, сетне се прецежда през него и се стича покрай лицето, очите и ушите и дразни неприятно гърлото дори при затворена уста. Молекулярното отблъскване я държи настрана от лицевото стъкло, но останалата част от шлема се покрива за не повече от двайсет секунди. Още толкова е необходимо и за тялото, но трябва да се пазят откритите рани.

Бронесплавта е херметична, водонепроницаема и е в състояние да спре високоскоростен проектил като броня на щурмови кораб. На известно разстояние отразява дори стрелба с фотонер.

Посегнах пипнешком и включих дихателния апарат. Част от въздуха изпълни вътрешността на костюма и го изду като балон. Чукнах с брадичка контролното табло на лицевото стъкло и пристъпих встрани.

— А сега е твой ред. Не забравяй да задържиш дъх.

Някъде зад стените Сучиади продължаваше да крещи.

Тетраметът чегърташе сетивата ми. Дръпнах рязко Дьопре изпод душа и включих дихателната му система. И неговият костюм се изду.

— Така, това е. Дръж лицевото стъкло свалено. Ако някой се опита да те спре, направи му този знак. — Показах му знака с палец. — Това означава повреда на костюма. Може да спечелиш известно време. Дай ми три минути преднина, сетне тръгвай. И стой настрана от кърмата.

Той кимна. Не виждах лицето му заради затъмненото стъкло. Поколебах се за миг, сетне го тупнах по рамото.

— Гледай да не умираш, Люк.

Пресегнах се и взех интерфейсния автомат. След това се измъкнах навън, където писъците продължаваха.

Отне ми три минути да заобиколя оръжейната и фибробалона на лазарета. От тази позиция обаче виждах чудесно вратата и постовете, които бе оставил Карера. Разположението им бе същото като снощи — петима въоръжени с леки оръжия, двама със скафандри и един върху гравибъги. По Стойката малко ми приличаше на Куок. Какво пък, нищо чудно, тя никога не е била голям почитател на публичните екзекуции. Поех си дъх и закрачих нагоре по хълма.

Забелязаха ме на около двайсет метра — а и аз не се криех. Размахах безгрижно интерфейсния пистолет и им дадох знака за повреда в костюма. Усещах неприятна, но търпима болка в ранената ръка.

На петнайсетина метра най-сетне подушиха, че нещо не е наред. Видях, че Куок се напряга, и прибягнах до последния коз. Натиснах ключалката на лицевото стъкло и спечелих още десетина метра, преди то да се вдигне догоре. Куок първа ме позна и на лицето й се изписа изненада, примесена с объркване и загриженост. Тя се изправи бавно.

— Лейтенант?

Застрелях първо нея. Единичен изстрел през лицевия отвор на скафандъра. Плазмената сърцевина буквално разкъса шлема й. Затичах се…

… борейки се надигащото се негодувание на вълчите гени…