Сразени ангели

Тя се облегна назад и ме погледна.

— С кодиран сигнал. Изпратих го, докато двамата с Ян се надлъгвахте с „Мандрейк“. Казах им да чакат моя сигнал, а сетне, когато вече бях сигурна, че заминаваме за Дангрек, се обадих от стаята. — Тя се усмихна. — Поръчах си бельо — по каталог. От една местна фирма. Това беше.

— Откога си кемпистка?

Тя се намести на стола.

— Ковач, аз не съм тукашна. Не ме интересува политиката, нито имам право да се меся в нея. — Отново познатото ядосано изражение. — За Бога, Такеши. Това е тяхната планета, не разбираш ли?

— И това ако не е политически възглед.

— Няма нищо лошо човек да вярва в разни неща. Понякога ти завиждам заради професионалното безразличие.

— Не е никак лесно да го постигнеш, Таня. — Опитах се да не прозвучи като извинение. — Представи си какво е да си военен съветник на Джошуа Кемп, докато Индигоград се разпада от вълнения и междуособици. Спомняш ли си неутрализаторите, с които ни посипа Карера? На Санкция IV за първи път видях да ги използват. Стражата на Кемп ги пусна срещу търговците на археологически находки в Индигоград, година преди началото на войната. Настроени на максимален заряд. Никаква прошка за експлоататорите. След първите няколко улични чистки започва да ти става безразлично.

— И реши да преминеш на другата страна. — Същото презрение в гласа й, като онази нощ в бара, когато си тръгна с Шнайдер.

— Е, не веднага. Известно време обмислях идеята да видя сметката на Кемп, но после осъзнах, че е безсмислено. Щеше да го замени някой роднина и колелото да се завърти отначало. Пък и по онова време войната вече изглеждаше неизбежна. Както казваше Квел, остави нещата да следват своя хормонален курс.

— Така ли оцеляваш сред всичко това? — прошепна тя.

— За мен няма друг начин, Таня.

— Наблюдавах те. Откакто се познаваме. Завиждах ти за това твое спокойствие. За умението да живееш със себе си. Аз не мога… — тя направи безпомощен жест. — Не мога да ги прогоня от мислите си. Дхасанапонгсакул, Аирбоу, останалите. Нищо, че не ги видях как умират. Ти как разбра?

— Защо първо не ми дадеш една цигара?

Подхвърли ми мълчаливо пакета. Изгубих една-две минути, докато се занимавах с цигарата, но и това не помогна.

— Не с емисарската интуиция, ако така предполагаш. Тя не действа по този начин. Но още от началото подуших, че нещо не е наред. Не можех да повярвам, че причината е в теб. Дори когато саботира контейнерите…

Тя се надигна.

— Вонсава каза…

— Да, зная. Тя смяташе, че е бил Шнайдер. Не се опитвах да я разубеждавам. Всъщност, самият аз в началото бях на същото мнение. Особено след като Шнайдер избяга. Не исках да мисля, че си ти. Той беше далеч по-удобен като цел. Имах готово решение, защо да си напъвам мозъка? Съществуваха обаче цял куп данни, сочещи встрани от Шнайдер. Емисарската интуиция се захвана с тях, докато ги изкара на преден план.

— Като например?

— Като това, например — бръкнах в джоба и извадих миниатюрна инфоколона. Поставих я на масата и отгоре се появиха холоикони. — Би ли почистила екрана?

Тя ме погледна учудено, сетне се протегна и премести иконите в горния ляв ъгъл на екрана. Жестът ми бе добре познат от часовете, в които я бях наблюдавал да работи с мониторите. Кимнах и се засмях.

— Интересен навик. Повечето от нас ги прибират надолу. Свикнали сме да сваляме всичко в основата. Но ти си различна. Чистиш нагоре.

— Вичински. От него ми остана.

— Но ти не си Вичински, нали?

Тя се засмя.

— О, не. Не съм. Работила съм с него на Бредбъри и Нкрумахска земя, но съм поне два пъти по-млада. Откъде ти хрумна подобно нещо?

— А, просто така. Ей сега ми хрумна. Спомняш ли си онази киберсексвиртуалност? Имаше доста интересни черти в образа, който си бе придала. И се питах кой би познавал по-добре желанията на мъжете от някой мъж?

Тя ме гледаше все така усмихнато.

— Грешиш, Такеши. Кой би познавал по-добре желанията на мъжете от някоя жена — така е правилно.

За един кратък миг между нас проблесна невидима искра. Усмивката й се стопи.

— Та какво казваше?

Посочих инфоколонката.

— Че така оставяш екрана след себе си. Така го бе оставила и на инфоколоната в кабината на траулера. Вероятно след като си хлопнала вратата под носа на Дхасанапонгсакул и неговите колеги, след като си премахнала двамата от траулера и си ги хвърлила в мрежите. Не му обърнах внимание в първия момент, но както ти казах, емисарската интуиция си знае работата. Трябваше й още малко време, за да натрупа информация.

Тя не откъсваше поглед от инфоколонката. Забелязах, че потрепери, когато споменах името на Дхасанапонгсакул.

— Имаше и други следи, но трябваше да започна да ги търся. Корозиращите гранати в контейнера. Вярно, приличаше да е работа на Шнайдер, но ти се чукаше с него. Стара страст, пламнала отново. Сигурно не ти е било по-трудно да го убедиш да го направи, отколкото да ме вкараш в твоята виртуална сексмечта. В началото не се досетих, защото ти настояваше да качим втория маяк на борда на „Наджини“. Не разбирах защо ще ти трябва да разрушаваш единия, а сетне да се трепеш да поставиш втория на място.