Сразени ангели

… сред течна синева. Подът изчезна, заедно с него и усещането за гравитация. Измъкнах палеца си от нея, Вардани се обърна и се оплете около мен като бръшлян около камък. Течността не беше вода, защото телата ни бяха покрити с влажна пот, а аз вдишвах горещ тропически въздух. Вардани се плъзгаше надолу по мен, докато накрая спря, с ръце и устни върху щръкналия ми член.

Не можах да издържа дълго. Носех се из безкрайната синева, докато новите, пневматични гърди на Таня Вардани се притискаха в бедрата ми, зърната й чегъртаха хлъзгавата ми кожа, устните й ме засмукваха, а пръстите й стискаха ритмично бузите ми, издържах точно колкото да забележа някакъв източник на светлина над нас, след което мускулите на врата ми започнаха да се изпъват, извивайки главата ми назад, а по нервите ми потекоха трескави сигнали, предупреждаващи за наближаването на върховното удоволствие.

Изглежда в системата имаше вграден вибрационен ефект, защото оргазмът ми продължи близо трийсет секунди.

Когато се отдръпнах назад, открих, че Таня Вардани плува пред мен с разпилени коси, а от захилената й уста се стича слюнка и сперма. Пресегнах се, сграбчих я за крака и я придърпах към мен. Тя изстена и аз запуших устата й с език. Стонът й накара средата, из която се носехме, да завибрира отново и аз почувствах, че в отговор пак се втвърдявам. Напъхах езика си вътре, забравяйки в началото да дишам, но бързо установих, че дори не се налага да го правя. Тялото й се извиваше все по-трескаво, тя ме обгърна с бедра, повдигна се и допря влажния си орган в лицето ми. След това сграбчи главата ми с две ръце и я притисна навътре. Започнах да я смуча, тя млъкна, после изпищя и потрепери, преди да се успокои.

Двамата бавно изплувахме на повърхността. Астрономически невъзможно червено слънце се спускаше бавно над хоризонта, къпейки внезапно придобилата нормален изглед вода около нас в петниста, червеникава светлина. Две луни висяха в небето на изток, а зад нас вълните се разбиваха в белия пясък под палмите.

— Ти ли… създаде всичко това? — попитах, като кимнах към гледката.

— Ами! — Тя избърса водата от лицето си. — Имаше готови шаблони. Харесва ли ти?

— Поне засега. Но имам чувството, че със слънцето малко са прекалили.

— Да, както и с дишането под водата.

— Аз направо забравих да дишам. — Вдигнах ръка и изпружих напред показалец. — Бях зает с по-важни неща. Това напомня ли ти нещо?

За моя изненада тя се изчерви. След това се засмя, изпръска ме и се отправи към брега. Полежах още малко във водата, сетне я последвах.

Пясъкът бе топъл и фин и благодарение на нечия досетлива глава въобще не се лепеше по тялото. Отвъд бреговата ивица се виждаха нападали от палмите кокосови орехи, някои от които бяха строшени от яките челюсти на пълзящите около тях раци.

Любихме се отново, на самия бряг сред вълните, като този път Таня Вардани ме възседна, шляпайки по бедрата ми с идеално оформеното си дупе. Зарових лице в гърдите й, повдигнах я отдолу с длани и я спусках бавно обратно, докато усетих, че отново потреперва и застива върху мен, а тръпките, които я разтърсваха, ме подлудяваха не по-малко. И този път повтарящата програма завъртя оргазма между двама ни, прехвърляйки го напред-назад като осцилиращ сигнал, който постепенно отслабваше, докато накрая се стопи.

Това беше любов. Идеално допълваща се страст, впримчена, дестилирана и усилена до предела на поносимост.

— Ти ли свали ограничителите? — попита ме тя, малко задъхано този път.

— Разбира се. Да не смяташ, че съм готов да премина през всичко това и да изляза подпухнал от хормони и пълен със сперма?

— Да премина през всичко това? — Тя вдигна глава и ме погледна ядосано. Ухилих й се.

— Ами тъй де. Това е за теб, Таня. Нямаше да съм тук, ако… ей, не хвърляй пясък!

— Шибан…

— Чакай…

Отбих шепата пясък с едната ръка, а с другата я съборих във водата. Не можех да си сдържа смеха.

— Само не ми посягай, жено — произнесох с престорено сериозен глас, като герой от „Демони с юмруци на сирени“.

— Като те гледам, май нямаш нищо против да ти посегна — рече тя.

Беше права. Гледката на разхубавеното от системната магия тяло бе породила съответните сигнали в тялото ми и членът ми отново се изпълваше с кръв като завъртян на бърз кадър филм за узряването на сливов плод.

Размахах ръце и се огледах.

— Знаеш ли, Таня, шаблон или не, ама си го бива местенцето.

— Първо място на миналогодишния фестивал за киберсекс симулатори. — Тя сви рамене. — Искаш ли да поплуваме? Или да се разходим до водопада зад дърветата?

— Идеята е чудесна.

Докато крачехме между дърветата, се наведох и взех един току-що паднал кокосов орех. Раците се разбягаха с комична припряност и се заровиха в пясъка, откъдето надничаха само ядосаните им очички. Завъртях ореха в ръце. Черупката му от едната страна бе съвсем зелена. Пробих вътрешната мембрана с палец и го доближих до устните си, навеждайки го като кратуна. Млякото вътре бе приятно изстудено.

Още едно чудесно хрумване.