Сребърна империя

Това обаче не беше достатъчно за жителите на градовете на Бела. Още от първите дни се понесоха истории за кражби и убийства, извършвани от хората му. Подобни слухове и клюки витаеха около всеки нещастен случай. И свиня не можеше да се разболее, без някой да заяви, че била проклета от някаква мургава жена. Котен се изплю и продължи да гази в калта. Предишния месец едно унгарско момиче бе обвинило две кумански момчета, че го изнасилили. Последвалите размирици бяха потушени с безмилостна жестокост от войниците на крал Бела, но омразата си оставаше и кипеше под повърхността. Малцина смятаха, че момичето лъже. В края на краищата тъкмо такива неща можеха да се очакват от мръсните чергари, настанили се сред тях. Те бяха хора без корен и не можеше да им се вярва. Биваше ги само да крадат, да убиват и да замърсяват чистата река.

Котен не харесваше домакините си точно толкова, колкото и те мразеха него и хората му. Не можеха да заемат по-малко място от това, помисли си раздразнено той, загледан в града от палатки и бараки покрай реката. Кралят беше обещал да им построи нов град или може би да разшири два-три от вече съществуващите. Беше говорил дори за област, където куманите да живеят спокойно самички. Може би щеше да удържи на думата си, ако не бяха дошли монголите, макар че Котен беше започнал да се съмнява в това.

Монголската заплаха като че ли само бе засилила напрежението между местните маджари и неговото племе. Хората му не можеха да излязат на улицата, без някой да ги заплюе или да блъска жените. Всяка нощ някой намираше края си с прерязано гърло. Нямаше наказани, ако трупът беше кумански, но съдиите и войниците бесеха хората му по двама и повече, ако жертвата беше от маджарите. Това бе лоша награда за новопокръстените двеста хиляди християни. Имаше моменти, когато Котен се чудеше що за вяра е тази: да проповядва доброта и в същото време да е така жестока към своите.

Вървеше по осеяния с изпражнения бряг. Вонята го задавяше. Богатите жители на Буда имаха чудесни канали за нечистотиите си. Дори по-бедните квартали в Пеща имаха по ъглите каци, които се събираха нощем. Чергарите кумани разполагаха единствено с реката. Бяха се опитали да я запазят чиста, но твърде много се бяха скупчили на тясната ивица. Вече бяха плъзнали болести и цели семейства умираха с червени петна по кожата, каквито не бе виждал в родината. Цялото място напомняше на вражески лагер, но кралят бе поискал войската му, а Котен беше човек на честта и бе положил клетва пред него. Крал Бела го беше преценил правилно, но сега, докато подритваше някакъв камък, Котен си помисли, че дори неговата чест си има граници. Дали щеше да види как избиват хората му заради такава мизерна награда? През целия си живот никога, нито веднъж не бе престъпил думата си. Понякога, когато гладуваше или беше болен, това бе единственото, което му оставаше, за да поддържа гордостта си.

Навлезе в Пеща с натежали от човешки изпражнения и кал ботуши. Беше обещал на жена си на връщане да купи месо, макар да знаеше, че цената ще скочи веднага щом го видят или го чуят да говори. Потупа дръжката на сабята си и ускори крачка. Вървеше изправен. Днес се чувстваше опасен човек, когото е по-добре да не обиждаш. Нямаше съмнение, че утре щеше да е различно, но засега можеше да даде малко воля на гнева си. Това го топлеше.

Докато се изкачваше по калното възвишение, на чийто връх се намираха магазините, чу нещо да се стоварва на земята недалеч от него. Вятърът фучеше в ушите му и той завъртя глава, за да чуе по-добре. Видя, че пред касапницата има запален фенер, но капаците над тезгяха вече се спускаха. Котен изруга под нос, затича се и извика:

— Чакай!

Не забеляза биещите се мъже, докато не паднаха почти в краката му. Единият имаше нож, но другият бе сграбчил ръката му. Котен не ги познаваше. Вдигна глава като ловджийско куче, когато чу още нещо. Приближаващи се гласове. Бяха гневни и в отговор той усети как собственият му гняв се надига. Какво ли се беше случило, докато го бе нямало? Поредното изнасилване или просто още едно обвинение срещу хората му? Докато се колебаеше, касапинът най-сетне успя да свали капаците и ги залости от вътрешната страна. Котен забърза натам, заблъска капаците с юмруци, но отговор не последва. Вбесен, той зави на ъгъла.

И видя в тъмната кална улица цяла тълпа. Вървеше към него. С две бързи крачки той се скри зад ъгъла, но мъжете бяха видели очертанието му на фона на залязващото слънце и го последваха.

Котен побягна. Бе живял достатъчно лета, за да знае, че го грози истинска опасност. Каквото и да бе събрало мъжете в тълпа, щеше да приключи зле за него, ако го настигнеха. Чу възбудения им рев и затича обратно към тъмната река. Стъпките им трополяха по дървената пътека и се приближаваха все повече.