Сребърна империя

Смазването на подобни нужди бе част от възмъжаването и Бату го знаеше много добре. Никога нямаше да спечели доверието на Субодай. Никога нямаше да получи одобрението му. Затова смяташе да се издигне в държавата и когато Субодай остарее съвсем и остане без зъби, да разбере, че е преценил неправилно младия военачалник, който някога е бил под опеката му. Да разбере, че е изпуснал единствения, който би могъл да поеме завещаното от Чингис и да го направи златно.

Въздъхна. Не беше глупак. Дори фантазията за стария Субодай, осъзнаващ огромната си грешка, беше момчешка мечта. Ако беше научил нещо при съзряването си, то бе, че няма значение какво мислят другите за теб — дори онези, които уважаваш. В крайна сметка сам щеше да си съшие живота с всичките му горчиви грешки и триумфи, подобно на всеки друг. Опита се да не слуша вътрешната си нужда, която искаше двамата старци да слушат жадно всяка негова дума. Бе твърде млад за това, а и те бяха съвсем различни хора.

— Нека около половината минат през Дунава — тъкмо казваше Субодай на Джебе. — Имат… колко? Осемдесет хиляди?

— Мисля, че са повече. Не стоят неподвижно, така че не мога да съм сигурен.

— Два пъти повече конници, отколкото имаме ние — кисело отбеляза Субодай.

— Ами онези, които се махнаха? — попита Бату.

Субодай раздразнено поклати глава. Той също се беше питал защо десетки хиляди ездачи най-неочаквано се отделиха от армията на крал Бела точно преди той да тръгне напред. Миришеше му на някаква измама, а Субодай не обичаше да го правят на глупак.

— Не знам. Може да са резерва или част от някакъв друг план. Не ми харесва идеята толкова много войници да са извън погледа ми, докато се оттегляме. Ще пратя хора да ги потърсят. Ще пресекат реката по-надолу и ще разузнаят района.

— Значи смяташ, че са нещо като резерва? — попита Бату, доволен, че взема участие в разговора.

Субодай сви равнодушно рамене.

— Стига да не пресекат реката, не ме интересува какви са.

Пред тях армията на крал Бела се точеше по широките мостове над Дунава. Идваха на ясно разграничени части, разкриващи много за структурата и нападателните им способности. Именно затова Субодай наблюдаваше с такъв интерес. Различните групи веднага се събираха на брега и създаваха предмостие в случай на неочаквана атака. Субодай поклати глава, загледан във формациите им. Крал Бела имаше почти три пъти повече обучени войници от него. За да могат три тумана да постигнат победа над подобно множество, се искаха късмет, умения и многогодишен опит. Орлокът се усмихна замислено. Разполагаше с изобилие от тези неща. Още по-важното бе, че цял месец бе разузнавал територията около Буда и Пеща в търсене на най-доброто бойно поле. То със сигурност не беше на брега на Дунава — линията на сражението бе толкова дълга и разнообразна, че нямаше как да я контролира. Съществуваше само един отговор срещу превъзхождащ те по численост противник — да му отнемеш възможността да маневрира. И най-голямата армия на света се превръща в колона от само няколко души, ако й се наложи да мине през някой тесен проход или по мост.

Тримата военачалници наблюдаваха с мрачна съсредоточеност как унгарската армия се строява от тяхната страна на реката. Това отне цяла вечност и Субодай не пропусна нито една подробност. Беше доволен, че не вижда по-добра дисциплина от тази на другите армии, срещу които се беше изправял. Докладите от Байдур и Илугей бяха добри. От север нямаше да дойде втора армия. На юг Гуюк и Монгке бяха разорали ивица земя с ширината на самата Унгария и бяха разбили всички, които бяха сметнали за евентуална заплаха. Фланговете му бяха осигурени, както беше планирал и както се бе надявал, че ще стане. Беше готов да тръгне срещу краля. Субодай разтърка уморените си очи. След години, десетилетия, столетия сънародниците му щяха да яздят през зелените земи на Унгария, без да подозират, че навремето той е стоял тук и цялото им бъдеще е било на везните. Надяваше се, че ще капнат капка айраг за него, когато пият. Това бе всичко, за което можеше да мечтае човек — да си спомнят за него от време на време, наред с всички други духове, пролели кръвта си тук или другаде.

Ясно се виждаше как крал Бела язди пред войниците си и ги окуражава. Субодай чу рева на стотици тръби из плътните редици, развяваха се знамена. Гледката беше впечатляваща дори за хора, виждали армиите на дзинския император.

Бату беше стиснал зъби. Субодай би трябвало да сподели плановете си с него, още повече че тъкмо той щеше да рискува живота си и да се вреже в огромното множество на врага. Гордостта не му позволяваше да попита, а Субодай не бе разкрил нищо през дългите дни внимателно маневриране и разузнаване. Туманите и наборниците чакаха търпеливо с Чулгетай на две мили от реката.

Маджарските съгледвачи вече ги бяха забелязали и един малък отряд препусна към тях.