Сребърна империя

Подхлъзна се, сабята излетя от ръката му и потъна в меката кал, без да издаде никакъв звук. Някой го блъсна, докато се изправяше, и в следващия миг се нахвърлиха върху него, изсипваха яростта си върху чужденеца, който с бягството си беше показал, че е виновен. Котен се съпротивляваше, но те го ритаха и ръгаха с ножове, притискаха го в мръсната кал, докато той не стана едва ли не част от нея, а кръвта му не се смеси с черната тиня.

Мъжете се отдръпнаха от безжизненото тяло на брега на реката. Някои тупаха доволно другарите си по раменете. Не знаеха кой е обезобразеният мъртвец, който лежеше в краката им. В далечината се чуха виковете на кралските стражари и всички като един се обърнаха и се пръснаха в сенките на търговския квартал. Чергарите щяха да научат и да се уплашат. Щеше да мине много време, преди да крачат без страх из градовете на по-добрите от тях. Много от мъжете бяха семейни и се върнаха при жените и децата си по задните улички, за да избегнат среща с войниците.

Събралата се пред Пеща армия беше огромна. Крал Бела дни наред беше като обезумял, когато започна да разбира какво струва събирането на толкова много мъже. Един войник не можеше да носи храна за повече от няколко дни, без да стане бавен и неспособен да се бие. Обозът беше погълнал всяка каруца и работен кон в страната и заемаше почти толкова място, колкото и събралото се при Дунав войнство. Сърцето на крал Бела сякаш изпълни целите му гърди, докато оглеждаше множеството. Повече от сто хиляди въоръжени мъже, рицари и пехотинци, се бяха отзовали на кървавите мечове, обиколили Унгария нашир и надлъж. Според най-добрите му преценки, монголската войска беше два или повече пъти по-малобройна от онази, която му беше казано да очаква. Кралят преглътна надигналата се в гърлото му жлъчка. Може и да беше изправен само пред половината Златна орда, но пристигащите от север донесения говореха за невъобразими разрушения. Не можеше да очаква помощ от Болеслав и Хенрих. Според онова, което беше научил, те самите едва удържаха нападението на появилите се там тумани. Люблин със сигурност беше паднал, имаше и едно съобщение, според което и Краков бил опожарен, макар Бела да не разбираше как е възможно подобно нещо. Оставаше му само да вярва, че докладите са преувеличени и са дело на уплашени хора. Определено не биваше да споделя наученото със своите офицери и съюзници.

Погледна към тевтонските рицари от дясната страна — две хиляди мъже, подредени в безупречен строй. Конете им сякаш бяха недокоснати от калта, в която газеше армията. Блестяха на слабата слънчева светлина и биеха с копита земята, а от ноздрите им излизаше пара. Бела обичаше бойните коне и знаеше, че тези на рицарите са сред най-породистите в целия свят.

Само лявото крило помрачаваше доброто му настроение. Куманите бяха добри конници, но все още бяха разгневени заради смъртта на Котен в някаква мръсна разправия край реката. Сякаш той беше виновен за това. Невъзможни хора. Когато прогонеше монголите отвъд планините, трябваше да си помисли по-добре дали да засели толкова много кумани в териториите си. Може би можеха да бъдат подкупени да си намерят нова родина, където да ги приемат по-добре. А и така нямаше да бъркат толкова дълбоко в кесията му.

Изруга под нос, когато видя куманските конници да излизат от строя, и изпрати вестоносец със строгата заповед да се върнат на позициите си. Загледа се след пратеника и видя как куманските ездачи се събират около него. Но не спряха. Бела се обърна към най-близкия от рицарите си и заповяда:

— Иди при куманите и им напомни за клетвата им за вярност към мен. Заповядвам им да останат по местата си, докато не им се нареди друго.

Рицарят сведе почтително копието си и препусна след първия пратеник. Междувременно куманите бяха съсипали симетрията на строя, конете им се бяха пръснали из полето без никакъв ред. Бела въздъхна. Чергарите нищо не разбираха от дисциплина. Опита се да си спомни името на сина на Котен, който би трябвало да ги командва, но така и не успя.

Не спряха, когато рицарят стигна при тях. Просто го заобиколиха в тръс, без да бързат. Бела изруга на глас, като видя, че се насочват към него. Явно искаха да променят нещо в клетвата си или пък да измолят по-добра храна и оръжие. Типично бе за тази мръсна сган да се опита да изкопчи някаква изгода от него, сякаш бе някакъв си долен търговец. „Разбират само от търговия и пазарлъци“, ядосано си помисли той. Бяха готови да продадат и собствените си дъщери, ако това можеше да им донесе злато.

Гледаше свирепо куманските конници, които бавно яздеха пред армията му. Вестоносците продължаваха да пристигат с последните доклади за монголите и той нарочно се обърна към тях, за да покаже презрението си към чергарите. Накрая един от рицарите му се окашля и когато вдигна очи, Бела видя сина на Котен. Младият мъж го гледаше. Кралят отново се помъчи да си спомни името му, но не успя. През последните дни имаше прекалено много работа, за да запомни всичко.