Сребърна империя

— Добре, видях достатъчно — каза Субодай и се обърна към Бату. — Туманите ще отстъпят. Бавно. Поддържай… две мили разстояние от врага. Пехотинците да тичат с конете. Кажи им, че могат да се държат за стремената или да яхнат резервните коне, ако започнат да изостават. Кралят също има пехотинци, така че няма да може да ни принуди да приемем сражение.

— Да отстъпят? — повтори Бату, но запази спокойна физиономия. — Смяташ ли да ми кажеш какво си замислил, орлок багатур?

— Разбира се! — ухили се Субодай. — Но не днес. Днес ще отстъпим пред превъзхождащата ни сила. Няма да е зле някои хора да се научат на малко смирение.

Сорхатани стоеше на стените на Каракорум и гледаше как слънцето изгрява. Докъдето й стигаше погледът, дзински работници издигаха стените: добавяха варовикови плочи върху хоросана, слагаха още хоросан и редяха още камъни над все още засъхващите долни пластове. Кандидати за работата не липсваха, строежът започваше рано сутрин и завършваше чак когато ставаше твърде тъмно, за да виждат какво правят. Всички, чийто живот бе свързан с града, разбираха, че трябва да очакват пристигането на Чагатай хан. Не биваше да му се позволи да влезе и нямаше съмнение какво щеше да последва. Туманите му щяха да атакуват стените на столицата на собствената си държава.

Сорхатани въздъхна. Стените изобщо нямаше да го спрат. Откакто Чингис се беше изправил срещу първия град, туманите бяха усъвършенствали катапултите си, а сега разполагаха и с онзи барут, който можеше да нанася невероятни поражения. Не знаеше дали майсторите на Чагатай вървят по същия път, но най-вероятно знаеха всяка подробност за най-новите оръдия и катапултите, изстрелващи бъчви с барут. Отляво на нея изграждаха оръдейна платформа — ниска яка кула, способна да побере мощното оръдие и да спре отката му.

Когато Чагатай дойдеше, нещата нямаше да са както ги иска, беше се погрижила за това. Градът щеше да бълва пламъци по него и може би някой огнен език щеше да сложи край на заплахата, преди братът на хана да разбие стените и да влезе вътре.

Почти по навик Сорхатани преброи дните от смъртта на Угедай. Дванайсет. Беше затворила пътната станция в града веднага след като съобщението за Гуюк бе заминало, но системата си имаше своите недостатъци. Друга верига пътни станции се простираше на запад от Каракорум към ханството на Чагатай на хиляда и петстотин мили, че и повече. Достатъчно бе някой от града да стигне само до една брънка от тази верига. Това щеше да е достатъчно конниците да препуснат и Чагатай щеше да научи за смъртта на хана. Отново се замисли за разстоянията. При най-добрата скорост новината щеше да стигне до него след шест дни. Двамата с Яо Шъ бяха започнали да правят тези сметки веднага щом се заеха с укрепването на града. Дори да потеглеше незабавно, ако веднага изтичаше за коня си и туманите му бяха в пълна готовност, щеше да му е нужен месец, за да стигне дотук, а по-вероятно два. Щеше да е принуден да следва ям станциите покрай пустинята Такламакан.

Това означаваше, че ще пристигне в най-добрия случай към средата на лятото.

Заслони очи и се загледа в работата по стените. Лицата и ръцете на дзинците бяха сиви от мократа вар. Когато дойдеше лятото, Каракорум щеше да е защитен от оръдия, качени на достатъчно широки за тях стени.

Наведе се, взе изсъхнала бучка вар, стри я на прах и изтупа длани. Още много работа имаше дотогава. Двете с Торогене държаха империята единствено с властните си заповеди и самоувереността си. Докато Гуюк не се върнеше в родината и не заемеше мястото на баща си, докато народът не се събереше да положи клетва пред него, Каракорум щеше да си остане уязвим. Щеше да им се наложи да издържат два, може би дори три месеца обсада. Сорхатани се ужасяваше от мисълта да види червена или черна шатра пред стените на столицата.

По някакъв странен начин Угедай бе постигнал триумф, като бе направил града си толкова важен. Чингис щеше да призове народа при себе си, някъде далеч от белите стени. Тази мисъл накара Сорхатани да замръзне. Не, Чагатай нямаше въображението на баща си, а Каракорум наистина бе станал важен символ за възкачването на трона. Който искаше да е хан, трябваше да контролира града. Кимна. Да, Чагатай щеше да дойде.