Сребърна империя

„И като мен“ — помисли си Хаджиун, спомнил си собствените си мечти и минала слава. Да вижда бъдещето в тези младежи беше горчиво и сладко едновременно. Проявяваха уважение към него, но той не вярваше, че разбират дълга, който дължаха. Чаят изведнъж му се видя горчив от тази мисъл, но пък задните му зъби отдавна гниеха и всичко вече имаше лош вкус.

— Имаш ли някаква причина да ни посещаваш в тази студена утрин? — неочаквано попита Бату.

— Дойдох да кажа добре дошъл на Байдур в лагера — отвърна Хаджиун. — Нямаше ме, когато доведе бащиния си туман.

— Своят собствен туман, военачалнико — незабавно го поправи Гуюк. — Всички сме произведени в командващи от бащите си.

Не забеляза как Бату се стегна. Неговият баща Джучи не бе направил нищо за него, но ето че той седеше с останалите; негови братовчеди и принцове, силен и може би по-твърд от тях. Хаджиун не пропусна мимолетната емоция, която се мярна на лицето на младия мъж. Мислено пожела късмет на всички.

— Е, не мога да пропилявам цялата сутрин в киснене тук — рече Хаджиун. — Казаха ми, че трябва да разтъпча този крак, да карам кръвта да се движи.

Надигна се с мъка, без да използва протегнатата ръка на Гуюк. Глупавият крак отново пулсираше в синхрон с ударите на сърцето му. Трябваше пак да иде до лечителя и да изтърпи поредното ровичкане с нож в месото, за да излезе кафявата мръсотия. Намръщи се, кимна на младежите и си тръгна.

— Доста неща е видял през живота си — замислено рече Гуюк, докато гледаше след него.

— Той е просто един старец — отвърна Бату. — Ние ще видим още повече. — Ухили се на Гуюк. — Като за начало, дъното на няколко меха айраг. Извади от личните си запаси, Гуюк. Не мисли, че не съм чувал за пратките от баща ти.

Гуюк се изчерви, че е в центъра на вниманието. Останалите се развикаха бързо да донесе пиенето и той се втурна към гера.

— Субодай ми каза да се явя при него по залез — с разтревожен тон каза Байдур.

Бату сви рамене.

— Същото се отнася и за нас. Но пък не ни каза, че трябва да сме трезви. Не се безпокой, братовчеде, ще изнесем представление за дъртия дявол. Може би е време да разбере, че ние сме принцовете на държавата. Той е само занаятчия, когото сме наели, същото като сарач… или тухлар. Добър е в работата си, Байдур, но това е всичко.

Байдур се чувстваше неудобно. Беше дошъл във войската след сраженията край Киев и знаеше, че тепърва трябва да се доказва пред братовчедите си. Бату беше първият, който го поздрави, но Байдур беше достатъчно схватлив, за да види проклетията му. Отнасяше се предпазливо към тях, тъй като всички бяха негови братовчеди и принцове на една и съща държава. Предпочете да премълчи и Бату се отпусна отново на купчината чували със зърно. След малко Гуюк се върна с два големи меха айраг на раменете.

Яо Шъ беше положил много усилия да е готов за срещата на Сорхатани и жената на хана. Летният дворец на река Орхон бе само на ден яздене за вестоносец, но Торогене никога не бе пътувала с подобна скорост. Въпреки привидната й припряност превозването на целия й багаж и хора й отне близо месец. Яо Шъ се наслаждаваше на тайното удоволствие да гледа как напрежението на Сорхатани се засилва с всеки ден, да я вижда как бърза из двореца и града, как проверява документите на съкровищницата и се занимава с хиляди неща около грижите й за хана, за които можеше да бъде укорена.

През това време, само чрез писма и вестоносци, Яо Шъ отново бе спечелил свободата си на действие. Вече не го тормозеха постоянните запитвания и искания на Сорхатани за вниманието му и за отпускане на средства. Вече не го викаха по всяко време на денонощието да обяснява някакъв политически въпрос или аспект на титлите и правомощията, които тя бе получила вместо съпруга си. Реши, че това е идеалното приложение на властта — да постигнеш желания резултат с минимални усилия.

През предишните два дни коридорите на двореца бяха излъскани от цяла армия дзински слуги. Всичко, направено от плат, беше изнесено на двора и изтупано, след което внимателно бе върнато на мястото му. Свежи плодове бяха сложени в бъчви с лед и прибрани в избите под земята, навсякъде бяха поставени толкова много цветя, че цялата сграда се изпълни с тежкия им аромат. Жената на хана се връщаше у дома и не биваше да остане разочарована.

Яо Шъ крачеше из проветривия коридор и се наслаждаваше на слабите лъчи на слънцето в студения ясен ден. Хубавото на поста му бе, че никой не можеше да възрази на личния съветник на хана, ако реши да е тук при завръщането на Торогене. Беше всъщност негово задължение да я посрещне и Сорхатани нищо не можеше да направи по въпроса.