Сребърна империя

Жената на хана потупа коляното си, успокоена от приказките на Сорхатани. В името на духовете, тази жена си беше осигурила титлите на мъжа си с цената само на няколко разрошени пера! И ако това не беше достатъчно, под грижите й ханът бе започнал да се възстановява, а преди това не искаше да види нито жена си, нито съветника си. Всъщност тя знаеше, че Угедай беше решил да умре сам в двореца. Беше я отпратил със студена примиреност, която Торогене не бе в състояние да пробие. Беше си помислила, че ако откаже да се подчини, той ще се пречупи окончателно пред очите й. Той не я бе допуснал в мъката си. Това все още болеше.

Сорхатани бе направила онова, което тя не бе успяла, и Торогене мислено благодари на по-младата жена, независимо как го е постигнала. Дори Яо Шъ бе принуден да признае, че Угедай е в по-добро разположение на духа. От друга страна, бе добре да знае, че Сорхатани може да е нервна като малко момиче. Това я правеше по-малко страшна.

Сорхатани погледна благата жена до себе си. Беше минало много време, откакто някой бе показвал подобна привързаност към нея, и тя откри, че Торогене й харесва още повече. Трудно можеше да изрази облекчението си, че помежду им няма напрежение и неприязън. Торогене не беше толкова глупава, че да се върне у дома с гръм и трясък. Ако Угедай имаше поне усета на мармот, щеше да я държи близо до себе си от момента на завръщането си от Дзин. Щеше да се излекува в обятията й. А вместо това беше избрал да чака смъртта в онази ледена стая. Сега Сорхатани знаеше, че е гледал на постъпката си като на отказ да трепне пред лицето на смъртта. Беше се измъчвал с минали грехове и грешки, докато накрая не бе в състояние да спаси дори себе си.

— Радвам се, че си била с него, Сорхатани — рече Торогене.

Внезапно се изчерви още повече и Сорхатани се подготви за въпроса, който знаеше, че ще последва.

— Не съм младо момиче и изчервяваща се девица — продължи Торогене. — Съпругът ми си има много жени… а също робини и прислужнички, които да се грижат за всяка негова нужда. Няма да се засегна, но искам да знам дали си го утешавала по всякакъв начин.

— Не и в леглото — с усмивка отвърна Сорхатани. — Веднъж едва не ме награби, докато се къпех, но го ударих с четката за крака.

Торогене се изкиска.

— Точно това е начинът да се справиш с тях, когато се разгорещят, мила. Ти си много красива, нали разбираш. Мисля, че щях да ревнувам, ако му се беше отдала.

Усмихнаха се една на друга и всяка от тях осъзна, че е намерила приятелка. И, и двете се запитаха дали другата цени това откритие колкото самата нея.

22.

През следващата пролет и лято Субодай бавно се движеше на запад. Руските княжества останаха зад него и той стигна до границата на познатия му свят. Съгледвачите се бяха пръснали пред туманите, обхождаха непознатите територии месеци наред и отбелязваха долини, градове и езера, сглобяваха обща картина на онова, което лежеше пред него. Онези, които можеха да четат и пишат, си водеха бележки за силата на войските, на които попадаха, както и за колоните бегълци, спасяващи се от него. Онези, които бяха неграмотни, връзваха снопове от по десет пръчки, като всеки сноп означаваше хиляда души. Системата беше груба, но Субодай се задоволяваше с това да се движи през лятото и да се бие всяка зима, залагайки на силите на хората си. Господарите и благородниците в тези нови земи губеха сили от този подход към войната. Засега не му бяха показали нищо, което би могло да застраши конните му воини.

Субодай смяташе, че в крайна сметка ще се сблъска с армии, равностойни на онези, които командваше дзинският император. В някой момент тукашните благородници щяха да обединят усилията си срещу него. Чуваше слухове за войски като облаци скакалци, но не знаеше дали това не са преувеличения. Ако чуждоземните господари не се обединяха, щяха да бъдат победени един по един и той нямаше да спре, изобщо нямаше да спре, докато не види морето.