Сребърниците

Скелетът на Пилат се беше разпаднал. От жълто-кафявите кости висеше разложилата се туника, която е носил на погребението. Гръдният му кош оформяше арка. Костите на ръцете и тазобедрените стави бяха започнали да се разпадат. Отгоре върху черепа все още се забелязваха няколко изсъхнали кичура коса. Челюстта се беше откачила. Няколко зъба бяха изпаднали. Черепът се бе наклонил на едната страна. Очните кухини бяха големи. От две хиляди години невиждащо се взираха в мрака.

В долния край на саркофага, сред костите, останали от краката и пръстите им, лежеше тъмнокафява кожена кесия. Завързана беше с тънка връзка, която също бе кожена.

Сложих си копринени ръкавици и внимателно поех кесията. Беше изненадващо тежка. Нещо в нея издрънча.

— Какво, за бога, е това? — попита Алекзандър.

Само аз ли бях разбрал?

Погледнах към Анджелина. Тя ми намигна.

Разбира се, че бе разбрала.

Внимателно отнесох кесията до работната маса. След това застлах масата с якето си и я оставих върху него.

— Анджелина — обърнах се към нея.

— Мхм?

— Отвори я.

Кимнах към кесията.

Операторът и фотографът насочиха апаратурата си към работната маса и Анджелина. Скоро тези кадри и снимки щяха да обикалят целия свят.

Кадрите и снимките на моята Анджелина.

Тя изключително внимателно развърза твърдата връзка.

Накрая ме погледна и въпросително се усмихна. Намигнах ѝ в знак на потвърждение.

Дъщеря ми изсипа кесията.

Монетите полетяха надолу към якето ми една по една.

Трийсет сребърника.

Епилог

Дилинг, неделя, 1 август 2021 г.

Деветнайсетият ми дневник имаше дебела кожена подвързия. В долния десен ъгъл беше напечатано името ми със златни букви. Трябваше да е акцентирано до такава степен. „Книгата на Бьорн Белтьо“. Неколцина биха ме сметнали за надут. Това не смущаваше дните ми. Колкото и да ми бяха останали. Щом човек стигнеше до моята възраст, когато тоалетната седалка беше главното нещо, което ми напомняше кой ден е, никога не знаеше дали този ден няма да му е последният.

В Италия археолозите трескаво разчистваха района, в който бяха намерени руините на двореца на Пилат Понтийски. Тони Еспозито беше в ареста за убийството на Самуел Рицо. Луиджи Парчели си беше у дома в САЩ. Една шепа скъпо платени адвокати по наказателно право се погрижиха да бъде изправен пред съда в Неапол. Съдията, който имаше близки връзки с мафията, реши, че имало толкова малко доказателства за обвиненията в трафик на наркотици и опит за измама на Ватиканската банка, че не можело да става и дума за по-нататъшно задържане.

Аз пък заведох Анджелина във вилата на баба край фиорда. Фюлевик, 1570, Дилинг. Като дете и тийнейджър прекарвах всяка една лятна ваканция там.

Анджелина беше зачената в старомодното двойно легло с масивни топки.

Маите са били прави. Времето представлява безкраен кръг. Всичко е повторение. Миналото и настоящето стават едно цяло. Всичко просто продължава по един и същ начин. Безкраен танц в кръг. Какво представлява времето? Преплитането на миналото и настоящето и представата за бъдещето. Времето е стрела, която лети сред вселената. То съществува само и единствено защото ние живеем в него. Колкото и дълго да трае това.

Бях избутал бюрото до прозореца. Сред гредите на прозореца съзрях остров Булерне, който беше толкова далеч, че сякаш плаваше насред нищото. Като дете си представях, че зад отрязъка от безкрайно море се намира Америка. Истината не беше толкова бляскава: Тьонсберг.