Сребърниците

Историята на Атик Сенецион

II

Пътуването до Юдея

Сине мой,

Всички ние сме мравки на фона на историята. Всеки поотделно е центърът на своята вселена. След хиляда години ще бъдем забравени. Ограничени сме до времената, в които живеем; безпомощни наблюдатели на хода на времето. Подобни мисли ми се въртят в главата, докато писалката стърже по пергамента, а думите вдъхват живот на спомените, които искам да извикам в съзнанието си… Докато ти растеше в корема на майка си, аз бях разквартируван недалеч от имението ни. Тогава беше прието жененият мъж, привикан на военна служба, да се разведе. Не знам дали още е така. Аз отказах. С майка ти изгубихме много права заради ината ми и безмилостната бюрокрация на императора. Заради един незначителен спор с моя центурион за забавеното изплащане на заплатите на легионерите, дукът ме обяви за човек, който създава неприятности, и ме преназначи. Скъпата ти майка тъкмо те беше родила, добри ми сине, и те обсипваше с любов и грижи, когато ми заповядаха да отида да служа в далечен гарнизон в друга част на света. Честно да ти кажа, дори не бях чувал за провинцията Юдея. Гордеех се, че ще мога да служа на своя император и местния му префект Пилат Понтийски, но и тъгувах, защото щяха да ме пратят толкова далеч от теб и майка ти.

Стигнахме до Юдея по море. Маре Нострум беше спокойно, а Нептун35 беше благосклонен към нас, но въпреки това мнозина хванахме морска болест. Само като си спомня, и ми се повдига. След дванайсет дни пристигнахме в пристанищния град Яфа36, а после марширувахме два дни до Йерусалим, град на повече от три хиляди години. Познаваш Рим, но що се отнася до големите, кипящи от живот градове, все пак Йерусалим е доста различен. Тесни улички, преливащи от хора площади, кули и храмове като в Рим. Може би хората са това, което отличава Йерусалим от всички други градове, в които съм бил. Когато пристигнах в Йерусалим като млад легионер, Рим вече го управляваше от над шейсет години. По времето на Ирод построихме Цезареа Маритима край морето и преместихме столицата и административния си център там. Прокураторът и главната част от римската войска бяха в този град. Кохортата37, към която бях причислен, наброяваше по-малко от хиляда души и беше разквартирувана в Йерусалим. Нашето поделение беше в крепостта Антония38 недалеч от храма.

Поради причини, които така и не разбрах, скоро ме повишиха в тесерарий, командир на стражата, отговорен специално за охраната на местното поделение, особено през нощта. В онези времена и из онези краища имаше и крадци, и подривни елементи, които биха ни нападнали на мига, ако им се удадеше възможност. В качеството си на тесерарий трябваше да изготвям списъци със стражи, да предвождам мъжете и като цяло да се грижа крепостта да изглежда непревземаема. С този чин получих голяма отговорност и почти двойно по-висока заплата. Благодарение на нея можех да пращам повече пари на теб и майка ти.

Има много неща за мен и нея, които не съм ти разказвал. Някои не са предназначени за ушите на един син. През годините си ми задавал много въпроси, сред които и за смъртта на майка ти и причината за жестокия ѝ избор. Аз не съм ти отговарял. Или по-скоро съм решил да скрия бруталната истина. Сега ти самият си голям мъж и дойде време да ти разкажа абсолютно всичко за болката в брака ми с майка ти. Само аз мога да ти споделя онова, което знам за миналото. Моето. На майка ти. А покрай това и твоето. Става въпрос за тайни, които майка ти предпочиташе да потънат в забвение. Какво да се прави? Тя избра своя път.

Клавдия… Името на майка ти събужда у мен хубави спомени за красотата ѝ и всичките ѝ странности. Обичах я повече, отколкото можеш да си представиш. Ти също помниш, че беше красива като богиня. Всичко у нея — благият ѝ глас, странните ѝ коментари, звънтящият ѝ смях, искрящите ѝ очи — ми говореше по начин, който дотогава не бях изпитвал. Трябва да призная, че повече не го изпитах дори и когато се ожених за мащехата ти, въпреки че тя беше добра жена. Майка ти бе блага във всички важни отношения. Бях много благодарен на своите и нейните родители за това, че ни събраха. Тя беше голямата ми любов, но също и голямата ми мъка. Когато се сгодихме, ми призна, че обичала друг. Да, така стояха нещата. Не скри нищо от мен. С този мъж били заедно две години, преди аз да се появя в живота ѝ. Доколкото разбрах, родителите ѝ не го харесвали, вероятно защото бил от по-ниско потекло. Дълго не знаех дали се е съгласила да се омъжи за мен, защото той е умрял в битка, отхвърлил я е, или защото родителите ѝ я принудили. Въпреки че обичах майка ти с цялото си сърце и че тя ми позволяваше да я обичам и да присъствам в живота ѝ, а и сигурно изпитваше приятелска загриженост към мен, сърцето ѝ принадлежеше на друг. Той също бил войник. Възможно ли е да я е посещавал тайно, докато аз съм бил в Юдея, а него са го освободили за малко от служба в студения, влажен север, както рядко се случваше с войниците? Тя оставяла ли те е на друг да те гледа, за да прекара няколко откраднати нощи с мъжа, когото обича? Този страх много ме измъчваше по време на странстването ми, но не знам дали имах право да я ревнувам. След като се върнах, така и не посмях да я попитам направо. Бих ли понесъл искрените ѝ отговори? Понякога се чудя какво би направила, ако любимият ѝ пожелаеше да си я върне. Би ли ме напуснала на драго сърце? Тя не искаше да говори за него. Знам само, че го носеше в сърцето си през всичките онези години. Аз самият ѝ бях скромна утеха в замяна на онзи, с когото всъщност искаше да прекара живота си. Не искам да я упрекваш за това, защото ние, хората, нямаме власт нито над чувствата си, нито над любовта си, нито над традициите и изборите на семейството си. Но тъй като тя е мъртва от толкова много години, искам да бъда честен с теб. Най-голямата ми мъка се дължи на това, че любовта на майка ти към мен беше неискрена и половинчата; задължение, което ѝ е било наложено, след като не е получила онзи, когото е обичала. Сигурно всички искаме да сме единствените, които са вълнували сърцето на любимия човек. Така и не се запознах с него. Дори не знам как се казва. Нямам представа и какво, свързано с него, разби сърцето на майка ти. Една година след като тя реши да напусне този свят, прерових нещата ѝ. В сандъка, който беше донесла от дома си и в който държеше най-красивите си дрехи и всичките си накити, намерих две писма. И двете бяха от мъжа, когото обичаше. Завършваха с: „Твой Г.“. От тях разбрах, че му е дала ултиматум: ако не се оженел за нея, щяла да забрави за него. С множество нежни думи той ѝ обясняваше защо никога не могли да бъдат заедно. Но едва когато осъзнах, че са си писали, когато ти си бил на една година, с болка разбрах, че тя на драго сърце би ме напуснала заради него. Представям си как е произнасяла името му и как е кътала нежните му целувки в сърцето си до деня на смъртта си.

Много добре знам, че си твърде зает с политика в Рим, за да ми дойдеш на гости тук, в провинцията. Такъв е животът. Докато живях разделен от теб и майка ти, ми липсвахте всеки ден, всяка седмица и всеки месец, прекарани в онази забравена от Бога страна на изток. И тогава, и сега Римската империя е могъща и горда империя, но всичко си има цена. Годините, които прекарах в Юдея и Британия, ми отнеха възможността да видя как растеш. Знай, че са ме измъчвали угризения на съвестта, свързани с теб, добри ми сине. За теб аз винаги съм бил далечна фигура — войник в чужда страна. Когато най-накрая се върнах, двамата с теб си бяхме непознати. А майка ти… е, сигурно е искала някой друг да се върне невредим от бойното поле. Годините минаваха. Ти стана млад мъж. Аз бях зает с имението и местната политика, а когато майка ти реши да ни напусне, бързо си намерих нова съпруга. Тя ми роди полубратята и полусестрите ти. Но повярвай ми: през всичките тези години ти заемаше специално място в сърцето ми… Отплесвам се! Искам да ти разкажа за времето, което прекарах в Юдея. Както вече споменах, разквартируваха ме в Йерусалим, а не при главната част от войската в Цезареа Маритима. Общо взето, ни позволяваха да правим каквото си искаме, стига да поддържаме мира в града.

Представителят на императора в Юдея, прокуратор Пилат Понтийски, не беше популярен сред местното население. Аз самият не бях общувал с него преди странните обстоятелства, за които ще ти разкажа. Той беше прокуратор от много години и местните го смятаха за брутален окупатор. Имаше слухове, че е взел пари от ковчежето на храма, за да построи акведукт39. И въпреки че военното ни присъствие в Юдея беше сравнително скромно, беше потушил няколко въстания с голяма жестокост. Освен това бе изсякъл монети с езически изображения, което не се харесваше на евреите. Докладваше директно на императора и имаше слухове, че двамата били добри приятели. Строго погледнато по този въпрос знам само онова, което дочух от разговорите на легионерите. През свободното си време си говорехме, както обикновено става. Трябва да призная, че най-често обсъждахме жените, които ни липсваха и за които копнеехме. Неколцина разказваха и за курвите, които веднага отваряха краката си срещу няколко шекела. Повярвай ми, аз самият никога не съм търсил утеха в любовта за продан. Аз съм и винаги ще бъда почтен човек. Не съм докосвал дори и робинята си от Ликия.

Стига толкова засега. Вечерта все още е млада, но се изморих, а и чувствам, че главата ми тежи. Вероятно се задава буря. Далеч напред над планинските била съзирам светкавици, които проблясват като зли поличби. Лека нощ, сине мой.

С обич,

баща ти, Атик Сенецион