Сребърниците

Първото, което направих, след като се върнах в хотела, беше да проверя дали клечките за зъби са на мястото си в процепа между вратата и рамката. После влязох в стаята, седнах на леглото и отговорих на непознатия, който беше изпратил имейл на МНД от Италия. Написах му, че дружеството ме е наело да разследвам случая и че искам да се видим.

Изведнъж се запитах най-вече на шега: Какво би направил Шерлок Холмс? За разлика от него, аз не можех да се досетя, че подателят на имейла е изял рохко сварено яйце на закуска и че е бил подофицер във войната в Персийския залив28. Аз самият не достигах до кой знае какви заключения от написаното. Запитване, целящо да се осъществи контакт. Най-вероятно изпратено от учен, тъй като човекът беше запознат със съществуването на дружеството. Изглежда, той или тя не знаеше, че работодателят на Рицо е Алекзандър Дъръм Лойд. Темата на имейла обаче — „пергаментът“ — показваше, че е наясно с факт, известен само на малцина. Какво ми говореше всичко това? Немного. При всички случаи по-малко, отколкото би говорило на Холмс.

За да разбера кой би искал да се сдобие с писмото, трябваше да науча какво е разкрило то. Налагаше се да разплета една нишка, която определено не знаех докъде ще ме отведе. Строго погледнато, не бях наясно и откъде започва. На теория отговорът можеше да се крие у Ириней Лионски през 202 година. Или Пилат Понтийски, преди смъртта на Тиберий през 37 година. Като начало се спрях на не толкова труден подход, а именно — да се обърна към Алекзандър Дъръм Лойд. Той оглавяваше административната част на разкопките в Лион. На мен пък археологическата асоциация ми беше възложила по-скромната роля на наблюдател.

5

Таксито ме остави пред модерно жилище на изтъкнато семейство в „Челси“. Вечерното слънце разпръскваше червеникава светлина измежду пролуките в изчезващите дъждовни облаци. В мига, в който отворих портата от ковано желязо, Алекзандър Дъръм Лойд застана на стълбите пред къщата.

— Бьорн! — извика той, сякаш бяхме стари бойни другари, които не са се виждали, откакто почти са били разкъсани на парчета в окопа при битката при Сома29.

— Професоре! — поздравих го в отговор аз.

Алекзандър Дъръм Лойд беше добре сложен като състезател в Олимпийските игри и красив като престолонаследника на някоя област край морето. Беше около шейсетгодишен, но изглеждаше двайсет години по-млад. Лицето му бе като изваяно от най-хубавия мрамор. Мустаците му бяха толкова тънки, че сякаш бяха нарисувани с молив за очи. Човек лесно би се замислил в кой филм го е виждал. В качеството си на историк Алекзандър Дъръм Лойд беше сред най-уважаваните познавачи на Ириней в света. Имаше докторска степен от Йейлския университет30. Именно той откри споменаването в един документ, което ни отведе — или по-скоро отведе него — до гроба на Ириней. През всичките тези години изследователите предполагаха, че останките му са били унищожени, когато хугенотите са разрушили гроба му.

Отведе ме в претрупана с мебели стая. Взе една семейна снимка от плота над камината. След това гордо ми я показа. На нея се виждаха той, съпругата му и трите им дъщери, които бяха на по двайсет и няколко години. Всички изглеждаха като модели.

— Това с Рицо е ужасна работа — отбеляза той, след като му обясних, че не идвам от любезност, а че дружеството ме е наело да намеря писмото. — От полицията подозират ли някого?

— Нямам представа. Утре летя за Флоренция.

— С какво мога да помогна?

— Засега ми трябва цялостната картина. Какво стана, след като открихте гроба?

— След като ти си тръгна, няколко дни измервахме и снимахме мястото. След това аз лично карах до Флоренция с пергаментите.

— Защо Самуел Рицо?

— Най-вече защото за мен той е най-добрият. Преди време работихме заедно над Евангелието на Юда. И защото лабораторията за изследване на ръкописи на „Библиотека Медичи Лауренциана“ е сред най-изтъкнатите в света.

— Какво се разбрахте с Рицо?

— Като начало той щеше да снима пергаментите, за да им направи копие в PDF формат.

Самото развиване на съсухрени пергаменти на няколко хиляди години отнемаше дни.

— Обади ми се петък следобед — добави Дъръм Лойд.

„В деня на смъртта си“ — помислих си аз.

— Беше развълнуван. Освен това звучеше и… ами потайно. Сподели, че пергаментите представлявали писмо, написано от Пилат Понтийски на латински. Каза, че го прочел и че послеписът в него бил направо сензационен. Каквото и да означава това. Щеше да ми изпрати версията в PDF формат вечерта. Но повече не го чух.

— Какво му е било сензационното?

— Не пожела да ми даде подробности. Нещо, свързано с Юда.

— Юда? Да не би Ириней да е имал нещо общо с апостола, предал Исус?

— Ириней е известен най-вече с основополагащите си теологични трудове31, в които се е опитал да обори неверните гностични твърдения. В някои религиозни текстове Юда се споменава в изключително добра светлина. Според гностиците, които са написали тези текстове, той просто е направил онова, за което е бил избран от Бог и Исус.

— Идеята, залегнала в „Исус Христос суперзвезда“32 — отбелязах аз и леко се засмях.