Сребърниците

— Ръководството е убедено, че Даян, bless her soul20, би искала точно вие да ни помогнете, професор Белтьо.

— За съжаление, нямам време.

— Така ли?

— Захванал съм се с нов проект вкъщи, в Норвегия.

— Мога ли да попитам какъв?

Имаше само един начин да се осведоми. Даян вече би знаела с какво се занимавам.

— Изследваме защо викингите упорито са се придържали към вярата в старите богове, въпреки че християнството отдавна се било разпространило в останалата част на Европа.

— Интересно.

— И проучваме теорията, че Один поначало е бил реално съществувал човек.

— Хипотезата на Тур Хейердал?

Хейердал бил обсебен от твърдението на Снори21, че прототип на бог Один бил мъж, преселил се от Кавказ през I век.

— Следващата седмица с няколко студенти заминаваме за Русия, за да проучим въпроса — обясних аз.

— Хейердал е ръководил разкопки в Азов най-вероятно през 2001 година. Дружеството е подпомогнало начинанието с известна сума.

Окей, беше по-осведомен, отколкото предполагах.

— Смятал е да продължи с разкопките следващата година — добавих аз. — За съжаление, е починал. Ако приема задачата, ще трябва да отложа не само пътуването си, но и целия проект.

— Не мога да ви принудя — заяви той с тон, който много ясно показваше, че това е най-малкият му талант.

Всеки друг учен на мое място веднага би приел. Аз обаче се колебаех. Дори не знаех дали мога да се доверя на Уилям Макнамара. Освен това не позволявах да ме използват. Не бях от хората, които харесват директни конфронтации. Затова го помолих за време, за да го обмисля.

Знаех какво си мисли.

Бьорн Белтьо, чудат малък клетник от Норвегия.

2

Бързо вървях по застлания с килим коридор в хотела, стиснал картата за стаята си в дясната ръка. Винаги я изваждах в асансьора, за да ми е подръка, сякаш подтикнат от обсесивно-компулсивно разстройство. Щом стигнах до стая 237, спрях.

Някои биха ме сметнали за човек, склонен да вярва в конспирации. И биха имали право. През годините съм имал причини да се оглеждам през рамо. Преследвали са ме всякакви хора, като се почне от неизвестни монашески ордени и се стигне до сатанински секти и мрачни проповедници на Страшния съд. Както и данъчни инспектори. Такива неща те наплашват. Дори миналата седмица от IT отдела на университета ми съобщиха, че някой е хакнал профила ми. Може да е бил адвокатът на наскоро починалия ми при трагична катастрофа чичо от Нигерия, Якубу Белтьо, опитващ се срещу известна такса да ми преведе четиристотин и петдесет милиона крони, които той ми е завещал. Или случаен хакер. А може би пък някой, който се е опитал да се разрови из живота ми. Но кой? И защо?

Сблъсквал съм се с всякакви негодници, така че съм си изработил някои навици, които определени хора биха сметнали за лоши. Като например пъхането на няколко клечки за зъби в процепа между вратата на стаята ми и рамката.

Сега те бяха паднали на земята.

Същото се отнасяше и за онази, която пъхнах под ключалката на куфара ми. Книгите на нощното шкафче бяха разместени. Лаптопът беше отворен. Някой най-спокойно бе нахлул в живота ми.

Да не би да е била камериерката? В такъв случай беше пренебрегнала табелката с надпис „моля, не безпокойте“, която бях закачил на дръжката на вратата. Освен това не беше оправила леглото и не беше изпразнила кошчетата за боклук.

От години не се бях забърквал в мистерии, които можеха да разпалят любопитството на други, освен задръстените ми колеги. Не можех да не се запитам: Каква тайна е отнесъл Ириней в гроба през 202 година, която е събудила интерес не само у историци, теолози и религиозни изследователи през 2021 година от времето Господне?

Строго погледнато, титлата „професор“ гарантираше само известен успех на най-високото академично ниво в изключително ограничена научна област. И като човек, и като професор понякога бях сприхав, инатлив, отмъстителен, обидчив и възмущаващ се. В момента се чувствах точно така. Нямаше да търпя да ме преследват и наблюдават. Осъзнавах, че този внезапен интерес към един незначителен археолог от Норвегия е свързан със злощастната смърт на палеограф на име Самуел Рицо във Флоренция и писмото, открито в ковчега на Ириней Лионски в криптата в базиликата „Сен Мартен д’Айне“.

За кои се мислеха?

Извадих визитката на Уилям Макнамара от джоба на панталона си.

SIS

SOCIETY OF INTERNATIONAL SCIENCES

WILLIAM MACNAMARA

CHAIRMAN OF THE BOARD

CHIEF EXECUTIVE OFFICER22

Логото с абревиатурата беше позлатено. Трите букви бяха толкова лъскави, че можеше да ослепееш, ако ги гледаш твърде дълго. За да намериш списък с телефонните номера, имейл адресите и адресите за връзка на Макнамара, трябваше да погледнеш от другата страна на визитката.

Набрах номера му.

— Белтьо! — почти прогърмя гласът му, щом вдигна.

Защо беше запаметил номера ми?

Когато не отговорих, добави:

— Предполагам, че се обаждаш, за да ми кажеш, че приемаш задачата?

3