Сребърниците

Историята на Атик Сенецион

I

Писмо до сина ми

Сине мой,

На терасата, където пиша в момента, повява лек ветрец откъм хълмовете. Треперещите ми ръце продължават да ме измъчват. Де да имах още роб, който да пише писмата ми! Вдишвам сладкия аромат на полята и маслиновите гори, които оформят неправилни квадрати и правоъгълници по склона надолу към града. Зрението ми е замъглено завинаги. Едва различавам залива и планините на хоризонта, но знам, разбира се, че те са там, огромни и вечни. Усещам полъха на вятъра, обаче не го чувам. За мен всички звуци са далечни и приглушени. Сякаш се разхождам с топчета вълна и в двете уши. Но за щастие, съм запазил обонянието си. Както призма може да пречупи светлината във всички цветове на дъгата, така и соленият мирис на море и гнили водорасли пресича леките ухания на пръст, мухъл и плодовете от труда на селяните. Това е тегобата на старостта: тялото бавно се разпада. Почеркът ми става все по-неясен. Мога само да се извиня за това. Ужасното треперене, което беше започнало да ме мъчи при последното ти гостуване, става все по-лошо. Изкривените ми пръсти напомнят на ноктите на ловен сокол. Нищо чудно. Аз съм най-старият жител на Херкулан. Спомням си как аз самият наблюдавах сбръчканите, беззъби старци с типичното за младите презрение. А сега съм един от тях. Внимавай, сине, защото животът си минава, без да го забележиш. Скоро ти също ще се превърнеш в изгърбен старец, който седи с одеяло, наметнато върху раменете, и се чуди къде е отлетяло времето. Тогава ти самият ще пишеш на сина, с когото се надявам младата ти съпруга скоро да те дари. На масата пред мен стои чаша отлично вино от собствените ми лозя. Представи си ме, момчето ми, как седя прегърбен на терасата в дома, в който отрасна, и отпивам глътка вино. След това хващам писалката и написвам още няколко реда.

Може би размислите ми относно безмилостната хватка на времето и съзнанието, че дните ми са преброени, ме подтикнаха да грабна писалката и да ти разкажа за събитията, на които станах свидетел по време на военната ми служба в далечната Юдея преди повече от половин век. Чудна история, в която нищо не се разви така, както очаквахме. В качеството си на командир на стражата в императорската войска участвах в залавянето на един мъж, който твърдеше, че е цар на евреите и на всичкото отгоре син на бога им. Искам да ти разкажа всичко, което си спомням за този човек, когото неколцина наричаха Месия. На езика на евреите това означава „спасител“. Странен мъж и невероятна история, която запомних за цял живот. Осъдиха го на смърт, което до голяма степен стана против волята на прокуратора14, и после го разпнаха според римските обичаи. Три дни след като издъхна на кръста, плъзнаха слухове, че бил възкръснал. Няколко души го били видели съвсем жив. Какво ще кажеш за това? Действително изключително странно. Месията е цар, когото евреите са чакали стотици години. Когато обаче най-накрая се появи някой, който твърдеше, че е този избраник, те не искаха и да чуят за него. Смятаха го за шарлатанин и лъжец, така че накараха императорския прокуратор да го разпне. Сега ще ти разкажа цялата тази история, добри ми сине, в случай че те интересува какво всъщност се случи. Човек би си помислил, че позорната му смърт ще го изтрие от историята и хорските умове. Това обаче не стана: за мое голямо учудване в момента във всички могъщи страни, чиито брегове мие Маре Нострум, от изток до запад, има вярващи, които почитат този мъж като своя нов бог. Мъдри хора тълкуват думите му и пишат писма до далечни поклонници, които се чудят какво казва и как да му засвидетелстват уважението си. Дори и в Aegyptus при древните фараони се срещат такива, които се прекланят пред него.

Месията, за когото ще ти разкажа, се казваше Ишо на арамейски — майчиния му език — и Йешуа на иврит. Ние бихме го нарекли Исус или Иисус. Гърците му казват Христос, което, доколкото разбирам, означава „месия“ Така и не научих гръцки, както възнамерявах, когато бях млад. Казват, че бащата на Исус бил единственият бог. Да, точно така. Онова, което искам да ти разкажа, се отнася за всички странни неща, които се случиха в дните преди и след смъртта му. Неколцина вярваха, че отначало без съмнение е бил мъртъв, а после е възкръснал. Животът обаче ме е научил, че нищо не е такова, каквото изглежда. Дори и тази история. След като разпнахме и погребахме този самопровъзгласил се божи син, плъзнаха упорити слухове за възкръсването му. Те бяха толкова неприятни и за върховния съвет на евреите, Синедриона, и за прокуратор Пилат, че той ме повика и ме освободи от длъжността командир на стражата. Възложи ми специална задача. Честно да ти кажа, сине, това беше най-странната задача, която ми бяха възлагали, откакто служех на императора. Доколкото мога, ще ти споделя какво си спомням и ще опиша фактите така, както са останали в паметта ми. Пилат ме освободи от ежедневните ми задължения на командир на стражата и ми нареди да проуча слуховете за възкръсването на Исус. Задачата ми, която изискваше много усилия, беше да стигна до дъното на нещата.

Но вече стана късно. Държа писалката хлабаво, както сам виждаш от нечетливия ми почерк. Чудя се дали могъщата планина, в която живея, току-що не беше разтърсена от малко земетресение. Така ми се стори. В мрака се крият безброй насекоми и загадки и времето ми се изплъзва във всяко едно отношение. Луната свети иззад перде от облаци, а от терасата тук аз ти пожелавам лека нощ там горе в далечния Рим.

С обич,

баща ти, Атик Сенецион