— Ириней е развивал интересни хипотези и за Пилат и Ирод, царя на евреите. В един труд33 Ириней твърди, че двамата са били врагове и че Пилат е изпратил Исус при Ирод най-вече за да се помирят. Ирод е властвал над васални територии, подчинени на Рим чрез прокуратор Пилат. Римляните били окупатори, така че Пилат е бил непопулярен. Трябвало е да намери хитър начин да засвидетелства уважението си към Ирод и еврейските духовници и едновременно с това да се справи с недоволното население.
Алекзандър Дъръм Лойд прокара пръсти по тънките си мустаци. На тази светлина изглеждаше като звезда в холивудски филм от 40-те години.
— Всъщност заради част от един друг ръкопис на Ириней един мой колега, когото наричахме Ангела, реши, че гробът на Пилат се намира в Цезареа Маритима34 седалището на римляните в Юдея — разказа ми той, след което тихо се засмя. — Беше толкова обсебен от тази мисъл, че се опита да го намери. Със съжаление признавам, че му помогнах с това.
— Гробът на Пилат Понтийски?
— Така и не го намерихме — обясни той и тръсна глава. — Ех, този неразумен младежки оптимизъм. Но всички си имаме своите мании. И тайни — добави после, след което ми отправи въпросителен поглед и премига. — Сигурно и ти, нали?
През нощта не успях да заспя.
Понякога си представях децата, които бихме могли да имаме с Даян, ако бяхме останали заедно. Колко странно: в един живот ти се раждат деца и ги гледаш как растат, а в друг оставаш бездетен.
Долу на улицата група младежи вдигаха врява. Аз лежах в чуждото легло с опънати чаршафи в хотелската си стая и си мислех за задачата, която бях приел, и всички мистерии, които ме очакваха. Мислех си и за смъртта на Самуел Рицо.
Осъзнавах, че хакването на университетския ми профил е станало, преди дружеството да ме наеме. Преди изобщо да чуя за Рицо и съдържанието на писмото. Нямаше как да има връзка между тези неща. Нали?
Всички тези мисли ме тревожеха. Да не би да се бях нагърбил с нещо опасно? Да не се бях забъркал в нещо, което не разбирах?
Преди ме биваше повече в отказването. Не защото обмислях нещата по-обстойно, а защото бях притеснителен. С годините бях станал по-смел. Изведнъж осъзнах, че имам предвид безразсъден.
„Сам си си виновен“ — отбеляза татко.