Сребърниците

Беше завалял дъжд. Пред хотела хванах такси, което ме върна обратно в централата на дружеството. Чистачките стържеха по предното стъкло, издавайки дразнещ звук.

В централата персоналът беше зает с разчистването след помена. Един охранител ме чакаше отвън на стълбите с огромен чадър. След това безмълвно ме поведе нагоре по широките стълби и дългия коридор. Почука на вратата. Тя се отвори толкова бързо, че реших, че Макнамара е стоял с ръка на дръжката.

— Договорихме ли се? — прокънтя гласът му.

„Не, не, не“ — настояваше татко.

— Ще направя всичко по силите си — уверих го аз. Все така непостоянен. — Не обещавам нищо.

— Отлично. Ще поемем всички разходи. Какъв хонорар си представяте?

— Можем да уточним това по-късно.

Той леко се засмя. Без съмнение беше видял платежните нареждания, оставени от Даян.

Приближих се до внушителната библиотека. Макнамара разчистваше място за собствените си книги. На почетното място беше поставен класическият труд на Едуард Гибънс — „Историята на залеза и рухването на Римската империя“.

— Изключително съм заинтересован от Римската империя — отбеляза той. — Преди да получа офицерско образование в „Сандхърст“, учих римска военна история в „Оксфорд“.

Взех един гипсов бюст.

— Гней Юлий Агрикола — почтително обясни той.

— Точно така — съгласих се аз, нямайки никаква представа кой е това.

— Магистърската ми теза разглеждаше завладяването на Британия23 — сподели той и ми хвърли един поглед. — Знаете ли кой е той?

— Горе-долу — излъгах аз.

— В ролята си на генерал и прокуратор Гней Юлий Агрикола е завладял Британия и е разширил границите на Римската империя далеч навътре в Шотландия. Изумителен човек. По-голямата част от това, което знаем за него, е благодарение на труда24 на съпруга на дъщеря му, Тацит. И въпреки това Агрикола е оставил много нерешени въпроси относно завладяването.

Върнах бюста на мястото му, след което седнахме край бюрото.

— Всъщност как се запознахте с Даян? — попита Макнамара. Най-накрая показа някаква човешка черта: любопитство. — Така и не пожела да ми каже.

Бих могъл да му споделя, че я обичам още откакто се запознахме в библиотеката на дружеството към края на миналия век. Задоволих се с кратката версия, която беше наполовина вярна:

— Тя ми помогна с едно проучване преди двайсет години.

— Имате предвид разкопките при манастира „Верне“ — отбеляза той и дълго кимаше, сякаш трябваше да обмисли собственото си твърдение. — Тя беше превъзходен председател. Като баща си.

Казват, че кръвната връзка с бащата — включително и тази на Даян с нейния баща може да се обясни с наследниците на Исус от династията на Меровингите25. Дълга история. И преди съм я разказвал.

— За какво се разказва в писмото? — поинтересувах се аз.

— Рицо ми обясни накратко какво е разбрал до момента. Писмото е било написано от Пилат Понтийски до император Тиберий26.

Едва се сдържах да не ахна. Пилат Понтийски, най-злочестият жертвен агнец на света; мъжът, на когото са приписали вината за смъртта на Исус.

— Какво пише Пилат?

— Не знаем.

Погледнах го безизразно.

— Това Рицо не пожела да разкрие. Обадил се петък следобед — само няколко часа преди трагедията — но членовете на борда бяхме в обичайната петъчна среща, така че го прехвърлили към един от архиварите. Жената, която говорила с него, забелязала, че бил развълнуван. Предупредили го, че пергаментите не били в безопасност.

Макнамара отвори една кожена папка, оставена върху бюрото, и ми подаде принтиран имейл:

От: Angel [email protected]

До: [email protected]

Дата: 29 май 2021

Тема: Пергаментът

Искам да се свържа с работодатели на Самуел Рицо.

Моля, потърсете ме, ако МНД знае за писмото.

— Отговорихте ли?

— Имейлът е бил изпратен в събота, но стигна до нас едва след като служителят, който се занимава с кореспонденцията ни, го прочете тази сутрин. Още не сме отговорили заради погребението и защото не сме много сигурни каква би била най-разумната постъпка в случая.

— Позволете на мен да им отговоря.

— Отделът по киберсигурност е проследил IP адреса до компютърен клуб в Италия. Може би ще успеем да стигнем до човека, който е изпратил имейла, чрез Gmail?

Аз поклатих глава.

— От „Гугъл“ категорично ще откажат да разкрият самоличността му. В клуба има ли охранителни камери?

— Ще помоля отдела по киберсигурност да провери.

— Споменахте, че Рицо се е тревожел, че пергаментите не са в безопасност.

— Писмо, написано от Пилат Понтийски, сигурно струва стотици милиони лири. Търговец на черния пазар вероятно би стигнал далеч, за да го вземе.

„Невъзможно е да продадеш пергаментите на черния пазар — помислих си аз. — Освен това само Британският музей или «Смитсониън»27 могат да си позволят да ги купят законно. Или пък арабски шейх.“

Макнамара ме изучаваше с поглед.

— Така че разчитаме на вас, Белтьо.

„Милото ми момче — примирено въздъхна татко, — кога ще си вземеш поука?“

4