Сребърниците

— Отпечатъците му стигат до четвъртата площадка, която се намира на единайсет метра над земята. Една от дъските на площадката е паднала при долната. Строго погледнато, случаят се отнася до местната Инспекция по труда. Това, че дъската не е била закрепена според разпоредбите, не предполага непременно престъпна небрежност. Според ръководителя на реставрацията тъкмо са разглобявали четвъртата площадка.

— Знаете ли часа на смъртта?

— Според съдебния лекар е умрял между 19 и 22 часа.

Една муха, която минаваше наблизо, привлече вниманието ни към себе си за няколко секунди, след което Ломбарди я отпъди с ръка.

— Позволете ми и аз да ви задам няколко въпроса, професоре. По-запознат сте с писмото от мен, но явно е било ценно, щом някой е искал да го открадне, нали така?

— Изключително ценно.

— На практика невъзможно ли е да бъде продадено?

— На черния пазар има множество странни птици. Не всички се интересуват от комерсиалната страна на нещата. В зависимост от съдържанието на писмото, то може да е безценно. Някой неприлично богат колекционер може да поиска да го добави към колекцията си само за да го има.

— Хипотезите и теориите представляват важна част и от вашата сфера, професоре, и от моята работа. Какво повече можете да ми кажете за писмото? Кой е този Ириней?

— Ириней Лионски е бил един от първите църковни отци от периода на ранното християнство. Бил е епископ в Лион през II век. Теолог и философ. Да не говорим за мъченик и светец. В качеството си на теолог е спомогнал за оформянето на християнството.

— Защо е отнесъл писмото в гроба?

— Едва ли той е решил да бъде погребан с него. Все пак вече е бил мъртъв.

Този коментар предизвика лек смях у Ломбарди.

Аз добавих:

— Някой може да е решил, че гробът му би бил сигурно скришно място за нещо, което не е искал да бъде намерено. Погребвайки го заедно с Ириней, са предали съдбата му в Божиите ръце. Може дори да се приеме, че гробът му е бил смятан за свещен и пазен от Бог. Ириней е бил известен най-вече с труда си „Трактат срещу ересите“, в който е изложил обстойни аргументи срещу гностицизма. Писал е обаче и за числото на звяра — 666, Антихриста и хилядолетното царство.

— Митове на две хиляди години.

— Освен ако не вярвате в тях. Онова, което за един е мит, за друг може да е истина. В днешни времена никой не вярва в Один и Зевс. В дните на предишното си величие обаче са били почитани със същата отдадена самопожертвователност, с която християните почитат Бог и Исус, а мюсюлманите — Аллах и пророка Мохамед. Вие самият сте католик, нали?

Той направи утвърдително движение с ръце.

— Християнската църква се е разделила на безброй клонове — отбелязах аз. — Въпреки това всички вие вярвате в един Бог.

— Не съм особено набожен. Когато ми се обадихте по телефона, споменахте нещо за Пилат Понтийски. Кажете ми защо е важно какво е написал той преди две хиляди години?

— Запазени са няколко негови писма, но за времето, което е прекарал в Юдея, има много малко писмени източници. Какво е правил? Как е размишлявал? Вярвал ли е, че Исус наистина е извършил онова, в което са го обвинявали, или се е поддал на натиск?

Сякаш за да прекъсне този разговор, Ломбарди извади няколко листа формат А4 от една папка. На листовете видях неясни снимки на някакъв мъж. Или пък двама мъже?

— Снимките са били направени петък вечерта от камера за наблюдение на площад „Сан Лоренцо“ — обясни той.

Едва тогава разпознах входа на библиотеката и каменната фасада на базиликата.

— Това са най-ясните изображения на двамата заподозрени, с които разполагаме. Единият е влязъл в библиотеката десет минути преди другия. И двамата са дошли и са си тръгнали във времевия диапазон, в който Рицо е умрял, според съдебния лекар.

Аз си наместих очилата и разгледах снимките, присвивайки очи.

— За съжаление, не можем да разпознаем нито единия, нито другия — обясни Ломбарди. — Но според управителя на библиотеката само Самуел Рицо е бил на работа онази вечер, така че е логично да се предположи, че са отишли при него.

— Двама мъже — замислено повторих аз.

— Както виждате, единият носи папка за документи. Другият, който си тръгва след него, държи нещо, което прилича на хартиена подвързия. На теория пергаментите могат да са и в папката, и в подвързията.

Продължих да оглеждам снимките, но бяха направени от твърде далеч, а и бяха твърде неясни, така че не можех да забележа нищо.

— Криминалистите обърнаха ли внимание на това, че Рицо е записал „CA 20“ при петъка в календара на работното му място в лабораторията? — попитах аз.

— Тази бележка е добавена към серията от доказателства.

— Каква е тази серия?

— Ще ви обясня, когато мога.

— Разпитахте ли вдовицата?

— Тя нямаше кой знае какво за добавяне.

— Имам уговорка с нея утре.

Той кимна незаинтересовано, след което се замисли как точно да се изрази.

— Това, което ще ви споделя, трябва да си остане между нас: вече наблюдаваме един заподозрян. Но той няма нищо общо с изчезналите пергаменти.

— Така ли?

— Повече не мога да ви кажа. Надявам се, че разбирате.

6