Сребърниците

Историята на Атик Сенецион

III

Предателят

Сине мой,

Какъв хубав ден само. Полъхва лек и чудотворен ветрец. Всеки час, прекаран на терасата сред планината над града, ми се услажда. Когато достигне моята възраст, човек оценява тези специални дни, изпълнени със слънчеви лъчи, ухайни цветя и чуруликащи птички, защото всеки следващ ден може да му е последен. Посмей се с мен, сине. Не се опитвам да звуча мелодраматично, а да се пошегувам. От много години вече не се страхувам от смъртта. Очаквам я спокойно и търпеливо… Достатъчно по този въпрос. Чувам те как ми казваш с добронамерено нетърпение: „Давай по същество, татко!“.

По стара римска традиция императорският прокуратор Пилат се опитваше да подсигури нормалното ежедневие в Юдея. Евреите лесно се дразнеха — било то от вечните незначителни неща или от начина, по който говорехме за бога и обичаите им, свързани с много от прищевките му. Пилат беше наредил на коменданта да се държим подобаващо и да се намесваме само в краен случай. На прокуратора му се налагаше да прибегне до силовите средства, с който разполагаше, само когато мирът и редът биваха подлагани на изпитание и при събирането на данъците. В краен случай използваше и нас, легионерите. В Юдея по-скоро изпълнявахме ролята на пазители на реда, отколкото на военен легион. Обикновено императорските данъци биваха събирани от местни евреи, които си бяха издействали тази длъжност срещу заплащане и които получаваха част от парите. Прокураторът оставяше върховните жреци да упражняват влиянието си, без да им се меси твърде много. Върховният съвет на евреите, Синедрионът, се възползваше докрай от крехкото разпределение на властта. Не изпускаха нито един шанс да впрегнат услугите на римляните, щом решаха да осъдят някого на смърт. Толкова тежка присъда можеше да сполети когото и да било от хората, които създаваха неприятности, от крадци и убийци до противници на властта. Исус, за когото ще ти разкажа, се числеше към последната категория, въпреки че върховният съвет на евреите искаше да го заклейми като най-обикновен бандит.

В началото на тази история Пилат беше в Йерусалим. Както обикновено бе изминал десетте мили от Цезареа Маритима дотам по случай честването на религиозния празник на евреите: Песах50. Известен е и като празника на безквасния хляб, защото тогава се яде само маца, което представлява безквасен хляб без мая. Незнайно защо, мацата напомня на евреите за освобождението им от египетско робство и дните им на свободен народ, предвождан от пророк на име Мойсей. Доколкото знам, той е живял преди хиляда и петстотин години. Отрядите ни трябваше да са в пълна бойна готовност по време на подобни празници, защото лесно възникваха протести и размирици.

Седалището на Пилат в Йерусалим беше в двореца на Ирод, а не в крепостта Антония. Затова при всяко негово посещение отрядът ми биваше преместен в двореца, за да служи за негова охрана. Според еврейския календар беше месец нисан. Както винаги се подготвихме по-сериозно, за да сме въоръжени, в случай че хората се обединят и тръгнат срещу нас. По време на празника Йерусалим беше пълен с пътуващи евреи и понякога религиозният екстаз и не на последно място честванията и приемът на алкохол завършваха с размирици. Точно така: преди тринайсет години евреите поведоха кървава война срещу нас, но това е друга история.

Два дни по-рано върховният съвет на евреите беше помолил за поверителна среща с коменданта. Четирима пратеници дойдоха в крепостта късно вечерта и моя беше отговорността като началник на стражата да ги заведа при него. Той се канеше да си ляга, но неохотно се съгласи да ги приеме. Отведох ги в покоите му. Останах вътре, както беше прието в такива случаи, така че дочух разговора им. Евреите разказаха на коменданта, че се били събрали в двореца на върховния жрец Каяфа, когато един от сподвижниците на подстрекателя Исус помолил за среща с върховните жреци и предложил да разкрие на нас, римляните, къде да го намерим. Предателят им съобщил, че същата вечер Исус щял да бъде в една градина, наречена Гетсиманската градина. Тя се намира точно отвъд градските стени. За евреите беше жизненоважно да затворят устата на Исус. Предателят — казвал се Юда — получил цели трийсет сребърника за тази информация.

Това предателство събуди подозрението на коменданта. Той се опасяваше, че цялата тази история може да се окаже капан, целящ да попаднем в засада. Пратениците обаче го увериха, че върховните жреци били напълно уверени в искреността на предателя. Казаха и че ние — евреи и римляни — имаме общ интерес в залавянето на Исус, един от многото самопровъзгласили се пророци. Дотогава не бях чувал за него. Комендантът, който беше по-близък с местните, го познаваше. Носела му се славата, че имал вълшебни сили, и обикалял наоколо, прогонвайки зли духове и лекувайки болни хора. Едновременно с това проповядвал, че светът скоро щял да свърши. Под „света“ комендантът разбираше Римската империя. Пратениците му казаха, че Исус се подигравал на бога им, като се представял за негов син. Твърдял, че може да говори с него. Критикувал много от заповедите, записани от Мойсей. Според Синедриона заслужавал смъртна присъда заради богохулните си действия и думи, насочени към еврейските вяра и традиции. „Ако го оставим да продължава така, скоро всички ще повярват в него“ — твърдяха евреите. Но както вече споменах, в Юдея, Самария и Галилея беше пълно с мъже като Исус: пророци и гадатели, които прогонваха зли духове от хората и говореха за бъдещи империи и други светове. Така че защо да се занимаваме с Исус? Ако екзекутираме всички, които искат ние, римляните, да се махнем, в Юдея няма да останат хора. „Какво ни интересува този мъж?“ — попита комендантът. Той беше умен стратег. Тогава пратениците му казаха, че Исус редовно подкопавал позициите на императора и властта на Рим. И още по-лошо. Дори подозирали, че бил еврейски убиец. Сикариите бяха започнали да вилнеят по онова време. Еврейските стражи ни молеха за помощ при залавянето му. На коменданта му бяха омръзнали сблъсъците между местното население, така че се съгласи в името на мира и реда. Само трябваше да съгласува решението си с прокуратора. След като се посъветва с Пилат, разреши на няколко подбрани войници от отряда, предвождани от мен, да помогнат на стражите на храма и охраната на Синедриона в залавянето. Нареди ми да събера малък отряд в качеството си на тесерарий. Нищо особено. Непрекъснато залавяхме подстрекатели. Бях известен с дипломатическите си умения и сигурно затова бях избран за тази задача. Щяхме да си сътрудничим с еврейските стражи. През последните няколко години доста често бяха възниквали неприятни сблъсъци помежду ни. Те много обичаха да взимат онова, което смятаха за свое, и като цяло не се страхуваха много от императора… А сега ще ти разкажа някои неща за евреите и вярата им. Те имат само един бог. Наричат го Господ. Ако съм разбрал правилно, преди е бил известен като Яхве, Елохим и така нататък. Всъщност никога не съм се опитвал да преброя колко богове служат на Юпитер, но при всички случаи са двайсет, а може би дори четиресет, занимаващи се с всякакви неща. Яхве със сигурност е зает, щом е бог на всичко от войната и мира през времето и ветровете до любовта и плодородието. Казват, че бил най-могъщият сред всички богове. Значи няма как да е единственият. В същото време си прави труда да поговори с всички онези пророци, които се влачат с прашните си сандали из тази нецивилизована и изгаряна от слънцето част на света, наречена Юдея, и проповядват за всичко от края на света до спасението на душата.

А къде бях аз? Сега ще ти разкажа: в качеството си на началник на стражата трябваше да помогна на стражата на храма да залови подстрекателя Исус. Луната вече беше изгряла, когато тези мъже се присъединиха към отряда ми край градските стени. Все още бе топло. Заедно се затичахме леко към Гетсиманската градина, където щяха да бъдат подстрекателят и сподвижниците му. Искам да ти кажа, че отивахме на красиво място. Представи си една голяма градина или малък парк. Намира се в малка долина недалеч от градските стени, храма на евреите и така наречената им Стена на плача. Според предателя, Исус щял да прекара нощта там. Бяхме запалили факли и се бяхме въоръжили с мечове и тояги. Бяха ни казали, че официално Исус и хората му проповядвали мирна философия, но не можехме да разчитаме на това. А ако той наистина беше сикарий, можеше да им нареди да ни нападнат. Така че трябваше да внимаваме.

Началникът на синедрионската стража се казваше Симон. Той ни водеше в тъмното. От виещата се пътека се вдигаше прах. За да влезем в градината, трябваше да прекосим един поток, който се казваше Кедрон. Симон ни каза, че предателят, чието име беше Йехуда Ишкериот, или Юда Искариот на нашия език, щял да ни покаже кой е Исус, като го целуне по бузата. Този Юда бил ковчежникът на групата и бил единственият апостол, който не бил галилеец. По-късно един начетен центурион предположи, че тази целувка сигурно била вдъхновена от свещената книга на евреите. В Тората пишело, че целувката от враг е предателска и че Йоав целунал Амаса по брадата, а после го пробол в корема с меч.

Разпределиха ни около градината на три групи с войници и стражи, за да им пресечем пътя за бягство. Изчакахме, докато всички застанат на позиция, и заедно започнахме да ги обграждаме от всички страни. Чухме, че ни забелязаха. Щом се приближихме, един от тях изтича до един друг и го целуна по бузата. Съвсем леко и набързо. Целунатият мъж беше нисък, но имаше благо лице и приятен глас. Излезе напред и попита кого търсим. „Някой си Исус от Назарет“ — обясних аз. „Това съм аз“ — заяви той. После повтори въпроса си, сякаш не ме беше чул: „Кого търсите?“. Аз отново му обясних: „Исус от Назарет“. Тогава той заяви: „Вече ви казах, че това съм аз“. Така протече разговорът ни.

Пристъпихме напред с вдигнати мечове, за да го заловим. Тогава възникнаха проблеми. Няколко от хората му ни нападнаха, викайки: „Не сме разбойници“. Самият Исус стоеше напълно спокойно. Усмирихме побойниците и тогава вече можехме да го заловим. Той стоеше спокойно през цялото време и чакаше. Сякаш вече се беше примирил със съдбата си. Помислих си, че не е кой знае какъв подстрекател. Видяхме ясно, че тези мъже не бяха толкова миролюбиви, за колкото се представяха, когато един от тях извади меча си и отсече ухото на един от стражите на храма. По-късно научих, че нападателят се казва Симон Петър, но ще се върна на него след това. Исус се ядоса. Нареди на Симон Петър да прибере меча си в ножницата и строго заяви, че който вади нож, от нож умира. Двама от стражите на храма се втурнаха да заловят нападателя, но аз ги спрях в качеството си на началник на залавянето. Бяхме отишли там, за да хванем Исус, и не исках да пропилявам шанса ни с открита битка със сподвижниците му. Дори да останеш без ухо, имаш още едно.

Щом усмирихме мъжете и те осъзнаха, че няма как да освободят Исус, стана нещо странно. Побягнаха! Разбягаха се във всички посоки като подплашени кокошки. Не се сдържах и се засмях, когато един от тях изхлузи ленената си дреха и хукна да бяга чисто гол. Само Исус не се помръдна. Аз излязох напред и му вързах ръцете от името на стражата си. Той беше единственият, който имаше защо да избяга, но не се и опита да го направи. Това, сине, постави началото на дълга поредица от тайнствени събития. Кулминацията им настъпи, когато някои хора започнаха съвсем сериозно да твърдят, че след като е бил разпнат и е прекарал три дни в адски горещата гробница, е възкръснал… Стига толкова за днес.

С обич,

баща ти, Атик Сенецион