Сребърниците

— Мога да нося цивилни дрехи. Дори и в университета. Носенето на робата е избор. Тя ме определя. Изразява идентичността и принадлежността ми, не мислите ли? Свидетелства за нещо отвъд ежедневните светски неща. Полезна е особено в отношенията ми със студентите. Придава ми авторитет и създава дистанция между нас.

Един келнер ни донесе менюта. Зачака поръчките ни с женствена чупка в кръста. Изабела ни поръча пенливо вино.

— Значи можете да пиете вино? — учудих се аз. — Имам предвид, дори и да сте монахиня. И йезуит.

Изабела изсумтя.

— Преди йезуитските имоти да бъдат конфискувани преди стотици години, орденът ни е бил известен с изключителното си вино — разказа ми тя. — Знаете ли, че именно йезуитите са подобрили метода на производство на грапата и брендито? Но всички, които не ни познават, смятат, че историята ни е изпълнена с отвратителни неща. Цели петстотин години сме били жертва на несправедливи обвинения и лъжливи слухове заради моралното си учение.

Келнерът се върна, за да си запише какво ще искаме за ядене. Аз се спрях на лесното: спагети карбонара. Изабела си поръча ригатони с пиле.

— Като йезуит съм длъжна да помагам, като разпространявам Божията вяра и служа на справедливостта — тържествено заяви тя. — Искаме да запознаем повече хора с Божието величие и спасението, постигнато чрез Исус Христос.

— Затова ли станахте теолог?

— Може би в началото. Но изследователската област бързо ме грабна. Днес тя е движещата ми сила. А вярата? Тя принадлежи на вътрешния ми свят.

Едва ли беше лесно да си вярващ теолог. Науката отхвърляше догми и крайности. А религиите се основаваха на тях.

— Защо сте станали експерт по Юда? — поинтересувах се аз.

— Защо не? — попита в отговор тя и се засмя. — Той е интересна личност, не мислите ли? Двамата с Исус са били близки. Може би Юда е бил най-довереният Му апостол. Какво го е накарало да предаде Спасителя? Бил е един от дванайсетте апостоли, един от избраните, и все пак е действал зад гърба Му и Го е предал.

— А може би просто се е придържал към плана Му? — предположих аз.

Тя се усмихна обезоръжаващо.

— Неколцина смятат, че за Юда Исус е бил избавител. И в преносен, и в буквален смисъл. Отвел е римляните до него, защото е искал да му помогне да освободи силите си.

— Вярвате ли в това?

— Мога само да се позовавам на версията, описана в Светото писание. А то не ми помага да отговоря на въпроса ви — заяви тя и отпи от чашата си. — Евангелията и дори Библията като цяло са били написани от различни автори в различни времена.

— И са били предназначени за различни читатели.

— Има нещо вярно в това. Евреи, гърци, римляни, египтяни… Всеки от авторите на Библията е искал да предаде своето собствено виждане за Исус и учението Му. Начинът, по който е представен Юда, също е повлиян от религиозните вярвания на тези хора.

Червилото ѝ беше оставило червени отпечатъци върху чашата.

— Но нали всички го представят като предател? — попитах аз.

— Разбира се. Извършил е низко предателство спрямо спасителя си. Но обръщат внимание на различни страни на характера му.

Отпих от виното. Това, което можеше да се приеме за среща, вече се беше превърнало в лекция по теология.

— Аз лично се осланям на Марко и Матей — сподели Изабела. По бузите ѝ беше избила силна руменина. — Марко е написал първото евангелие.

— Четиресет години след смъртта на Исус — отбелязах аз. — Какво е мислил за Юда?

— Споменава го само три пъти. Пише само, че е отишъл при върховните жреци и е предложил да им предаде Исус, ако му платят.

— Защо го е направил?

— Марко не споменава конкретен мотив. Аз лично смятам, че според него Юда е искал да накара Исус да се обяви за цар, като го предаде на римляните. Със сигурност е знаел, че ще го разпнат. Приемал е изпълнението на Божия план за своя мисия. Нито един апостол не е разбрал учението на Исус и накрая всички са го предали, включително и Марко.

Някаква чиния падна в кухнята. Келнерът ни се втурна натам.

— Споменахте и Марко, и Матей — напомних ѝ аз, след като нещата се успокоиха.

— Матей в голяма степен се осланя на вече написаното от Марко преди десет-петнайсет години. И на текста, който ние, теолозите, наричаме ръкописа Q.

Не ѝ напомних, че аз самият открих този ръкопис преди няколко години.

— И Матей почти не споменава Юда — добави тя. — Също като Марко смята, че той е предал Исус за пари. Трийсет сребърника. Описва колко се е ядосал Юда, когато са помазали Исус със скъпо олио. Веднага след това е отишъл при върховните жреци и е предложил да им го предаде.

— Матей все пак е бил по-приятелски настроен към евреите от Марко.

— Матей описва Исус в контекста на еврейските вярвания. Прави големи връзки. Единайсет пъти намеква, че Исус е направил или преживял нещо, което е било предсказано в Стария завет. Така описва и Юда. Не разказва само за личната му облага от предателството, ами и че е изпълнявал пророчества от Стария завет.

— Какви пророчества?