Средното царство

Въоръжен страж му прегради пътя и посочи с пушката си, че Пи Чиен трябва да влезе в преддверието вляво. Пи Чиен с поклон се подчини. Вътре пред огромен яркоцветен гоблен, покриващ цялата задна стена, зад бюро седеше чиновник. Човекът се взря в екрана пред себе си, после вдигна поглед и се усмихна.

— Добър вечер, Трети секретар Пи. Аз съм Първи стюард Хуон. Бихте ли ми съобщили целта на визитата си?

Пи Чиен уважително сведе глава.

— Приветствам ви, Първи стюард Хуон. Имам да предам само едно банално съобщение. За негова ведра светлост Младши министър Ян Лай. Десет хиляди извинения, задето така ви се натрапих. Съобщението далеч не е спешно.

Той вдигна очи и протегна почти прозрачната карта за съобщения, за да я огледа стюардът. И двамата знаеха, че това е извънредно важно.

— Простете ми, Трети секретар Пи, не бихте ли могли да ми го предадете?

Пи Чиен отново сведе глава.

— Най-дълбоки извинения, Първи стюард Хуон. Нищо не би ме направило толкова доволен както това, да ви се подчиня, но се боя, че е невъзможно. Бе ми наредено да предам съобщението, колкото и маловажно да е то, единствено и само в ръцете на преславния Младши министър.

Стюард Хуон се изправи, заобиколи бюрото си и застана до Пи Чиен.

— Разбирам, Трети секретар Пи. Ние не сме нищо друго освен ръце на своя господар, нали? — той отново се усмихна, сега вече самата любезност. — Ако бихте били така любезен да ми разрешите, ще информирам Младшия министър.

Пи Чиен се поклони, жегнат от разочарование. Значи нямаше да го пуснат вътре?

— Моля ви, последвайте ме, Трети секретар — каза стюардът с лек поклон — едва кимна, както подобаваше на общественото му положение в сравнение с това на Пи. — Младши министър Ян в момента разговаря със самия Министър и може би не бихме могли да го обезпокоим веднага. Както и да е, ще наредя прислужницата да ви сервира ЧА, докато чакате.

Пи Чиен отново се поклони, зарадван от оказваната му любезност. Последва чиновника навън, по широк коридор с висок таван, по чиито стени от край до край висяха големи пейзажни картини ШАНШУИ — изобразяваха скалисти върхове и прекрасни залесени долини.

Коридорът зави и той мярна за миг друг, по-пищно украсен коридор, изпълнен с бронзови статуи на богове и дракони, а в края му — огромна, ярко осветена стая: самия солариум. Най-накрая стигнаха малка, ала също богато украсена стаичка, цялата в пъстри гоблени.

Първи стюард Хуон се извърна към него и се усмихна — знак, че би трябвало да влезе и да седне.

— Моля, уверявам ви, че няма да ви бавя повече от необходимото, Трети секретар. Междувременно прислужницата ще се погрижи за вас по всички възможни начини — той се поклони и изчезна.

От страничната врата почти веднага влезе момиче. Бе облечено с изкуствена синя роба, изпъстрена с мънички жълти слънчогледи. Усмихна се и постави поднос на ниската масичка до Пи Чиен, после коленичи и му се поклони ниско. Изправи се, наля ЧА и му подаде чашата, извърнала поглед встрани. Той пое чашата и огледа добре момичето. Хубавелка си беше — кожата й бе почти бяла, красивата й тъмна коса бе прихваната с жълти и сини копринени панделки. Погледна стъпалата й и със задоволство отбеляза колко са мънички.

— Бихте ли искали и още нещо, сър?

Той се наведе и внимателно отметна косата от врата й. Точно както си мислеше — видя малкия кръгъл знак отляво на врата й, близо до ключицата. Главно G с едно по-малко S вътре — буквите бяха латински, ала стилът, почеркът на тънката четка — чист ХАН. Тя беше ДЖЕН СИН. Изкуствена.

Той се поколеба — не знаеше колко време ще чака Младшия министър, нито пък познаваше тукашния етикет. После си спомни думите на Първи стюард Хуон: „Прислужницата ще се погрижи за вас по всички възможни начини.“ Събра кураж и нареди на момичето да затвори вратата.

Когато тя отново се обърна към него, й махна да се приближи. После я накара да коленичи, разтвори халата си отпред и дръпна главата й към разголения си скут.

— Хайде, момиче. Погрижи се за мен.

* * *

Тримата мъже в хеликоптера носеха маски и мълчаха, но дори и така Као Джиян разпозна, че са ХУН МАО — бели — по киселата, млечна миризма на потта им. Изненада се. Собствените му предположения го водеха в съвсем различна посока. Но веднага щом хеликоптерът се приземи на покрива на Града, той добави тази нова подробност към онова, което вече знаеше.

Вратата изсъска и се отвори. Той бързо се промъкна навън, следван от Чен. Куполът на Имперския солариум бе точно пред тях, на разстояние не повече от една ЛИ — 500 метра: огромно полукълбо-пришка, осветено отвътре. Половин ЛИ по-нататък бе шахтата за поддръжка. Двамата убийци побягнаха редом в мълчание — знаеха, че ако другите не са си свършили работата както трябва, все едно че са мъртви.

Но всичко щеше да е наред. Джиян го усещаше. С всяка крачка ставаше все по-сигурен. Започваше да вижда връзките между отделните събития, дори започваше да гадае имената и мотивите.

Имаше хора, които плащаха добре, за да знаят подобни неща. И може би биха дали амнистия на тези, които са просто оръдия в ръцете на други хора.