Читаем Сърце под маска полностью

Колко щастливи щяха да бъдат сега, ако не се беше намесил баща й! Но не! Никола Дюпре, беден потомък на аристократично семейство, не беше достатъчно добър, за да се омъжи за единствената му дъщеря, макар че кръвта му беше също така синя и родословното дърво също така безупречно като неговото. Като си спомни упорството на баща си, Шериз мъчително прехапа устни, за да не се разплаче.

— Този мъж иска зестрата ти и нищо повече. На всичкото отгоре е артист и безделник. Може ли нормален човек да си изкарва хляба на сцената! Не мога да позволя този брак! Да не си си изгубила ума! — ревеше на дъщеря си Готие, когато узна за намерението й да се омъжи. — Не само че няма да стане твой съпруг, но и никога вече няма да го видиш. Разбра ли? Забранявам ти да се срещаш с него. Ако знаех, че си се забъркала с тази измет, щях отдавна да съм те заключил в стаята ти! — После се развика на жена си: — Ти си виновна за всичко, Офели! — Погледът му беше жесток и безмилостен. За пореден път се оказа недостойна за общественото си положение. Боже мой, ако знаеш как проклинам деня, в който ме принудиха да те направя своя жена!

Офели Бовил потрепера и се оттегли в стаята си с насълзени очи. Шериз обаче не се предаде толкова лесно. Същата нощ, когато всички в къщата спяха, тя се измъкна от стаята си и избяга при своя Никола.

Беше малолетна и не можеше да се омъжи без съгласието на баща си. За нея това не беше пречка. Млада и влюбена до уши, тя с готовност се отдаде на любимия си, убедена, че е негова жена. Макар по закон да нямаше право да носи името му, тя се нарече мадам Дюпре и живя щастливо няколко месеца, обикаляйки страната с артистичната трупа на Никола.

Тогава баща й откри местонахождението им и слугите дойдоха да я приберат в къщи. Шериз се съпротивляваше отчаяно, но не можеше да стори нищо срещу трима брутални мъже. Хвърлиха я като чувал в каретата на маркиза и потеглиха, без да й дадат възможност дори да се сбогува с Никола. От този ден нататък я държаха като пленница в дома Дьо ла Нойе и всичките й опити да се свърже с любимия си бяха обречени на провал.

Какво ли си е помислил, като се е върнал след представлението и е заварил стаята в страноприемницата празна? Дали е повярвал, че се е наситила на живота с него? Света Дево, не! Не, със сигурност не беше така. Никола я обожаваше, не беше в състояние да помисли нещо лошо за нея. Непременно е разбрал, че са му я отнели насила.

Когато установи, че е бременна, Шериз плака дълго. В началото вярваше, че новината ще смекчи гнева на баща й и той ще се съгласи на женитба. Но Готие беше непоклатим. Не позволи на Шериз да излезе от стаята си и продължи да твърди пред хората, че е сериозно болна. Никой не биваше да узнае за състоянието й. Дори прислугата смяташе скандалните слухове, които се предаваха от ухо на ухо в града, за куп глупости.

Шериз очакваше раждането на бебето външно спокойна, решена да показва пред баща си, че се е предала и признава поражението си. Всъщност не преставаше да мисли как да избяга от затвора си и да заживее отново с Никола. Направи всичко възможно да се сприятели с пазачите си и скоро узна някои неща за любимия си.

Върнал се в Париж и веднага дошъл в къщата на баща й да пита за нея. Готие ледено му посочил вратата. Никола предприел няколко опита да се свърже с нея, но като разбрал, че няма да успее, а и малкото му пари се свършили, заминал обратно при артистите.

После се родиха близначките. Нежната и тънка Шериз едва преживя трудното раждане и дълго след това не можа да се съвземе. Родилната треска едва не я вкара в гроба. Ала когато случайно узна намеренията на баща си да се отърве от двете момиченца, нищо не можеше да я задържи в леглото й. Готие не вярваше, че болната му дъщеря ще се осмели да избяга от къщи, и вече не я пазеше толкова строго. Младата жена успя да надхитри пазача пред вратата и се измъкна на пръсти от дома на маркиза.

От изрезките от вестници, които й бяха донесли прислужниците, Шериз знаеше къде се намира трупата на Никола. За щастие артистите бяха в Париж и тя трябваше на всяка цена да стигне до него. Само да издържи още малко!

Събра всичките си сили и препъвайки се, тръгна по тъмната уличка към входа на малкия, забутан театър, в който играеше Никола.

Веднага я пуснаха да влезе. Сценичните работници и артистите, които тичаха насам-натам зад кулисите, не й обръщаха внимание. Шериз се учуди, че никой не я позна, но болестта явно я беше променила много.

Тъй като имаше само три гримьорни, тя лесно намери определената за Никола. Внимателно остави тежката кошница на пода и отметна завивката, за да погледне за последен път близначките. Зарадвано установи, че още спяха. Приличаха на ангелчета с невинните си личица, огрени от меката светлина на свещите. Сърцето й се сви при мисълта, че трябваше да ги напусне. Но беше сигурна, че скоро ще умре, и не искаше да ги остави в дома на баща си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза