Читаем Сърце под маска полностью

Посегна към джоба на роклята си и извади написаното още вчера писмо. Ръцете й трепереха, когато го пишеше, но вярваше, че Никола ще успее да го разчете. Наведе се и пъхна писмото в кошницата. После се обърна към вратата. Много й се искаше да види любимия си за последен път, но не смееше да остане по-дълго. Хората на баща й сигурно я преследваха и тя не искаше да му сторят нещо.

Докосна наметалото, захвърлено небрежно на един стол, притисна кадифето до бузата си и вдъхна дълбоко тръпчивия аромат на одеколон за бръснене, който се излъчваше от него. В очите й нахлуха сълзи на болка и отчаяние. Беше загубила всичко, което имаше.

— Сбогом, любими мой — прошепна задавено Шериз. — Сбогом!

После се повлече към изхода и олюлявайки се, излезе на тъмната уличка.

2

Париж, 1764 г.

Втренчил поглед в дъщерите си, които се покланяха пред завесата, Никола Дюпре се усмихна гордо и изтри сълзата от окото си. Публиката, състояща се предимно от мъже, беше скочила на крака и въодушевено аплодираше.

Близначките Доминик и Лиз-Мари бяха наистина възхитителни. И двете имаха блестящочервени коси, наситенозелени очи и снежнобяла кожа. Красотата им беше направо зашеметяваща.

Бяха осемнадесетгодишни, все още неомъжени, и Париж беше полудял по тях. Всяка вечер театърът се пълнеше с мъже, които страстно желаеха да отнемат невинността на момичетата и да се провъзгласят за техни покровители. Но Никола не напразно беше известен с името „Льо Ренар“ — Лисицата. Нямаше никакво намерение да стои и да гледа как дъщерите му стават жертва на някакви си сладострастни негодници, които идваха в театъра само за да търсят все нови и нови приключения и любовни афери.

Не, момичетата заслужаваха нещо по-добро. Ако не беше онзи горд и самонадеян Готие Бовил, проклетият им дядо, които забрани на Никола да се ожени за милата си Шериз, момичетата щяха да бъдат с аристократичен произход също като повечето благородни кавалери, които настояваха за среща с тях всяка вечер след представлението.

Никола беше твърдо решен дъщерите му да не плащат за престъпления, извършени от други. Трябваше да им намери достойни за красотата им съпрузи, за да се изпълни последното желание на майка им, поверила ги на него в последните мигове от живота си. Никола беше убеден, че Шериз е пожертвала живота си, защото е жадувала момиченцата й да имат онова, което тя самата не е могла да постигне. Той не можеше да допусне жертвата й да остане напразна.

Продължи да наблюдава трогнато дъщерите си, които събираха нахвърляните на сцената рози.

О, мила Шериз — мислеше той — и ти би се гордяла с тях, ако можеше да ги видиш. Обещавам ти, ще се погрижа да получат всичко, на което си се надявала. Вече съм възрастен, поумнях и станах доста по-силен. Днес никога не бих те изоставил, както тогава в младежкото си безгрижие, кълна ти се.

Погледът му се плъзна към зрителната зала и спря върху двама мъже, седнали в една от най-скъпите ложи. Не бяха особено различни от другите изискани господа, които се бяха събрали тази вечер в театъра, но Никола ги беше харесал още от пръв поглед. Поведението им беше по-почтително и бяха доста по-сдържани от останалите. Припомни си учтивостта и добрите им маниери, когато успяваха да се доберат до дъщерите му сред тълпата обожатели. Всяка вечер пред гримьорната на близначките се блъскаха десетки мъже и Никола с усмивка си припомни, че момичетата не бяха захвърлили букетите на двамата млади аристократи, както постъпваха с всички останали цветя, които се трупаха ежедневно.

Добре съм ги обучил, помисли с гордост бащата, и двете отлично различават истинския бисер от имитацията. Младежите наистина заслужаваха внимание. Бяха богати, силни и което беше още по-важно, достатъчно независими, за да не обръщат внимание на обществените предразсъдъци и да правят онова, което си искат, без да се боят, че обществото ще ги отхвърли. Ако решат да се оженят за две актриси, при това незаконородени, близките им сигурно ще смръщят вежди, но няма да направят нищо повече. Никой не би рискувал да си развали отношенията с хора като тях.

Никола усещаше известна загриженост, че единият е англичанин, но нямаше как. Нещастници като тях не можеха да избират, а щом искаше да омъжи добре дъщерите си, трябваше да направи известен компромис. Макар че Доминик и Лиз-Мари бяха омайващо красиви, те все пак бяха незаконородени и това оставяше отпечатък върху тях за цял живот.

А колко му се искаше да не беше така! Можеше да бъде и другояче, замисли се горчиво той и безмълвно, но с жар прокле за кой ли път починалия наскоро Готие Бовил, който не остави на внучките си нито един сантим. Как можа дъртакът да бъде толкова безсърдечен!

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза