Сърце под маска

— Така е — потвърди Кити и очите й се напълниха със сълзи. — Тъкмо там е хубавото, Женет. Той не знае нищо за състоянието ми. Смята, че съм… бедна — прибави бързо тя, защото й стана ясно, че ще предаде любимия си, ако каже, че се е представила като слугиня. Роуз подробно беше описала нападението над каретата на всички в къщата.

Женевиев смръщи чело. Кити май не беше попаднала на най-добрия човек, който можеше да й даде съвет по тези интимни въпроси. Тя самата беше в ужасно положение и нямаше понятие как ще се справи с трудностите си. Въздъхна и предпазливо заговори:

— Честно казано, Кити, просто не знам какво да ти кажа. Лесно е да те посъветвам да следваш гласа на сърцето си, а не повелите на разума, ала… знам от собствен опит, че понякога това е извънредно мъчително. Не зная кое е по-страшно — да се разделиш с мъжа, когото обичаш, или да останеш с него, пренебрегвайки целия си досегашен живот. Размисли добре и тогава решавай.

— Да, зная и… и мисля, че не дойдох при теб за съвет. Просто исках да споделя с някого тайната си, нищо повече. Много ти благодаря, че ме изслуша, Женет. Толкова бях потисната. Слава Богу, вече ми олекна. Ако имаш нужда от приятелка, знай, че винаги можеш да разчиташ на мен.

За момент Женевиев усети изкушение да довери на Кити историята на своята тайна любов, но веднага се отказа. Кити не можеше да й помогне, пък и нямаше смисъл да я товари допълнително, след като момичето си имаше толкова много свои проблеми. Женевиев трябваше да запази тайната си.

27

— Казвам ти, това е капан! — изкрещя Вашел и сърдито изгледа сестра си. — Видях го, Женет, не разбираш ли! Джъстин си е взел стая в „Хорн енд Хаунд“ в Пензанс и само по случайност не ме забеляза. Иска да те залови на местопрестъплението!

— Но защо? Защо е решил да ми изиграе подобен номер? — промълви нервно Женевиев. — Толкова се промени в последно време, стана толкова мил и нежен. Защо иска да ме измами? Защо се е скрил в тази гостилница? Нищо не разбирам…

— Господи, сестричке! — извика разярено Вашел. — Помисли малко! Казах ти го още първия път: мъжът ти искаше да те заблуди, за да направиш някоя грешка, и това напълно му се удаде. Мислиш си, че се е разтревожил от въображаемите ти болести, които „случайно“ съвпадат с пътуванията му, но в действителност той само се е разсърдил. Бъди сигурна, че ако се качиш на „Кримсън Уич“ и заминеш за Франция, Джъстин ще се върне в Блекхийт Хол още тази седмица. Тогава играта ще свърши, Женет, и той няма да ти даде мира, докато не изтръгне от теб цялата истина. Казвам ти, че точно така ще стане!

Женевиев мълчаливо изслуша тирадата на брат си. Внезапно разтвори широко очи, стресната от ужасната мисъл, която беше проблеснала в съзнанието й.

— О, Вашел! — простена тя. — Ако това е вярно и ако Джъстин, наистина е заподозрял, че болестите ми са само претекст, за да мога да се измъквам незабелязано от къщи, не мислиш ли, че той може да е узнал нещо и за „Кримсън Уич“ и капитан Лафол!

Вашел вдигна рамене и мрачно поклати глава.

— Не знам, Женет. Може татко Ник да му е писал и да го е уведомил за авантюрите ти, за да не се излагаш повече на опасност. Може би самият Джъстин е ходил във Франция и е узнал нещо за действията ти там. Ти не знаеш нищо за деловите му пътувания, нали? Съпругът ти говори френски като същински французин, Женет! Помисли си само! Може би е бил там по работа и случайно е чул да се говори за теб, или е прочел някое от стихотворенията, отпечатани в радикалните вестници. По дяволите! Всичко е възможно. Колко пъти да ти повтарям, че съпругът ти не е глупак! Просто не мога да си представя как досега си успяла да го заблуждаваш.

— Ако е така, повече не трябва да разчитаме на случайността — заяви твърдо Женевиев и присви очи. — Ще приемем като факт, че Джъстин е заложил капан. Трябва да бъдем по-хитри от него. Много добре стана, че не замина за Лондон, братко. Сега ще заемеш моето място и ще отплуваш за Франция. Джъстин трябва да узнае, че Червената вещица е извършила поредния си подвиг, докато аз съм била тук.

— За Бога, Женет — измърмори Вашел. — Какво да кажа на онзи странен Ноар, ако пак ми се изпречи на пътя? „Ей, приятел, аз не съм Руж, махни си ръцете!“ Да не си въобразяваш, че ще го заблудя? Ти си спала с този човек, сестричке!

— Не ставай глупав, братко — укори го меко Женевиев. — Кой знае дали изобщо ще го срещнеш. Досега сме се срещали само случайно. Ако го видиш, просто кажи, че си болен, или каквото ти хрумне в момента. Аз ще се върна в Блекхийт Хол да уведомя Ив-Пиер за плановете ни. Корабът ще те чака в морето, край онази голяма скала. Ив-Пиер ще ти съобщи точния час. Желая ти щастие, братко! — прошепна развълнувано тя и го притисна силно към себе си. После се метна на седлото, пришпори коня си и хвърли развеселен поглед през рамо. — О, и още нещо, Вашел: не забравяй да си набавиш червена перука! — извика през смях тя и препусна в галоп към къщи.