Сърце под маска

Лорд Нортчърч седеше в кабинета си и изразът на лицето му издаваше загриженост, въпреки че около устните му играеше иронична усмивка. Извади лорнета от джоба на жилетката си, изтри грижливо стъклото и го вдигна срещу светлината, която струеше през прозореца, за да провери добре ли го е почистил. После го пъхна отново в джоба си и се обърна към сина си.

— Сигурен съм — проговори сухо той — че не е нужно да ти повтарям колко съм възхитен от невероятната история, която току-що чух от устата ти. Не, не ме прекъсвай! — Той предупредително вдигна ръка. — Не казвам, че не съм ти повярвал. Макар че историята наистина е необикновена, аз съм почти убеден, че истината е именно такава. За съжаление познавам отлично своенравната ти съпруга. Тя е ексцентрична личност и подобни дързости са й присъщи. Освен това си спомням, че миналата година Едуар й подари за рождения ден именно кораб — и то шалупа. Кръстиха го „Ла Бел Фий“. Женевиев е интелигентна и с предприемчив дух. Знам това отдавна за разлика от теб. Дявол знае как е успяла да измъкне кораба от Франция и да подчини на волята си дузина груби моряци. Променила е името и вида му и го използва за новите си цели. Без съмнение е дошла в Англия с него, а не с малката рибарска лодка, както ни уверяваше. Чула е един наш разговор, в който ти употреби някои не особено прилични забележки по неин адрес, и много се е засегнала. Майка ти също е чула част от разговора или поне така ми каза Женевиев. Отмъстителната ти женичка решила да ти даде добър урок, а майка ти, възмутена от държанието ти, се съгласила да й помогне. Още същата вечер ни направиха свидетели на умението й да се маскира. Както разбирам, маскарадът е продължил и след сватбата. Сигурен съм обаче, че майка ти няма и понятие с какво се занимава племенницата й. Не вярвам, че би се съгласила да излага живота й на опасност. Така е, синко. Нещата изглеждат ясни. — Той загрижено поклати глава. — Естествено аз съм облекчен да узная, че Женет е в отлично здраве. Но смятам, че трябва веднъж завинаги да сложим край на рискованите й походи към Франция, въпреки че тя изглежда твърдо решена да спаси родителите и брат си. Кажи й веднага, че си прозрял играта й, Джъстин. Не можем да стоим и да гледаме, докато тя излага живота си на опасност.

— Да, ти, разбира се, имаш право. Но не ми е лесно… искам да кажа… — Джъстин нервно потропваше с крак. — По дяволите, знам, че не исках да се оженя за нея, но… Истината е, че се влюбих в нея, татко, и не мога да понеса мисълта, че бих могъл да я загубя! Боя се от гнева й, разбираш ли? Ще побеснее и ще ме прати по дяволите. Тя обича Ноар, сигурен съм, но ме е страх, че не изпитва никакви чувства към Джъстин Тревилин. — В гласа му звучеше неприкрито огорчение. — Ще си помисли, че съм я разкрил още в самото начало и съм се възползвал от това. А ако й кажа, че не съм знаел, и прибавя, че аз съм Ноар, ще ме обвини в изневяра — макар че тя е жената, с която съм измамил съпругата си. Нали знаеш как реагират жените в подобни ситуации. Те са неразумни и избухват за нищо. Да, признавам, че не постъпих добре, че не биваше дори да поглеждам друга жена, след като съм женен за Женет, но… О, няма смисъл да търся извинения за действията си. Женевиев ще ме намрази, сигурен съм, че ще стане така! Ще отрича всичко, а аз нямам на ръка и най-малкото доказателство, което да я принуди да признае истината и да разчистим веднъж завинаги тази бъркотия. Ако й кажа всичко, ще изляза виновен и по двете линии и никога няма да узная какво се крие зад тази невероятно история. А да не говорим, че ще загубя завинаги любовта й!

— Много добре те разбирам — отговори лорд Нортчърч и в гласа му прозвуча неподправено съжаление към неговия горд, самонадеян син. — Е, аз също признавам, че се надявах Женевиев да разруши част от нахалството ти, но и насън не съм си представял, че те очаква такова страшно падане. Разбира се, ти сам си си виновен. Въпреки това смятам, че си се поучил от преживяното и по всичко, което ми каза, пролича, че се надяваш да уредиш нещата между вас двамата. Но как ще го направиш?