Сърце под маска

Женевиев реши да забрави всички грижи и да се наслади на прекрасния есенен ден. Листата на дърветата блестяха в червено и златно, слънцето изпращаше последните топли лъчи към земята и тя не искаше да си разваля удоволствието от разходката. Нямаше да се наслаждава дълго на свободата си, защото Джъстин непременно щеше да настоява да се преместят в Лондон за сезона. Пришпори коня си, свали огромната шапка и щастливо отметна глава назад. Прекрасно беше вятърът да развява косите й! Поне днес щеше да бъде безгрижна и весела. Препусна по необятната степ, обрасла с жълтуга, сръчно избягвайки бодливите храсталаци.

Скоро чу прибоя на морето, а пронизителните, жални писъци на чайките прорязаха въздуха. Женевиев обичаше морето. Можеше да прекара целия си живот в носен от вълните кораб, да върти кормилото, да управлява платната и да обикаля света. Сигурно имаше стотици прекрасни пристанища, които можеше да посети с „Кримсън Уич“. Ако Джъстин наистина беше разкрил маскарада и я отблъснеше, тя можеше да потърси Ноар и двамата щяха да обиколят света. Такъв живот не само нямаше да бъде неприятен, той щеше да бъде същинска мечта.

Женевиев замечтано вдигна очи и изведнъж се стресна. Насреща й в галоп препускаше висок мъж, възседнал кафяв жребец. Дръпна рязко юздите и закова кобилата си на място, уплашена, че е попаднала на някой разбойник. Беше оставила далеч назад ратая, който я придружаваше, и степта беше пуста. Никой нямаше да й се притече на помощ. Вгледа се в мъжа и само след секунда го позна. Сърцето й направи огромен скок, от гърлото й се изтръгна задавен вик и тя пришпори коня срещу самотния ездач. Стигна до него, скочи от седлото и се хвърли в обятията на мъжа, който реагира по същия необуздан начин.

— Вашел, мили Вашел! — изхълца Женевиев. — Господи, ти ли си наистина?

— Аз съм, кой друг! О, Женет, колко ми липсваше! Той я притисна толкова силно до себе си, че Женевиев едва си поемаше дъх. Но това нямаше значение. Брат й беше жив. Брат й беше тук.

— Хайде — прошепна тя, когато най-после се откъсна от него. — Дай да те погледам. После ще се приберем в новия ми дом. Омъжих се за Джъстин.

— Зная. Татко Ник ми каза. За Бога, Женет! — простена Вашел. — Как можа да извършиш такава глупост? Джъстин открай време си беше негодник и не ми се вярва да се е променил с годините.

— Странно е, че говориш така — промърмори примирително Женевиев. — Доскоро аз също бях убедена, че си е останал същият, но в последно време… Ела, братко, имам да ти казвам толкова неща, но първо искам да узная как успя да избягаш от Франция.

Двамата тръгнаха напред, водейки конете за юздите, и един през друг заразказваха за преживелиците си.

— Слушай, Женет — проговори възмутено Вашел, след като изслуша разказа й за последното приключение на „Кримсън Уич“. — Добре, че все пак дойдох навреме. Иначе кой знае докъде щеше да стигнеш с дързостта си. Не мога да си представя как мъдрият и уравновесен Ив-Пиер е решил да те подкрепи. Май трябва сериозно да поговоря с него. Каква каша си забъркала само! Първо се жениш за Джъстин, после кръстосваш Ламанша и продаваш контрабандни стоки и накрая се хвърляш в обятията на напълно непознат човек с лоша слава! Как можа да бъдеш толкова лекомислена! Не знаеш нищо за оня тип, дори истинското чу име. Ами ако разбереш, че е негодник и само си е поиграл с теб? Шпионите са безскрупулни типове и твоят Ноар непременно е като тях. Как е посмял да прелъсти омъжена жена! Но аз ще се разправя с него! — изръмжа Вашел, убеден, че чуждият мъж подло е използвал неопитността на сестра му.

— Вашел, по начина, по който ги представяш, нещата звучат направо отвратително — проговори с треперещ глас Женевиев. — Но не си прав, повярвай ми! Всичко е различно. Аз го обичам, той също ме обича. Сигурна съм и в него, и в себе си!

— Може и така да е — отговори по-спокойно Вашел. — Но се постарай да разбереш, че историята ви няма бъдеще, мила. Ако проклетите ни английски роднини имат нещо общо, то е ужасната им упоритост и още по-ужасна гордост. Джъстин никога няма да опетни доброто си име с молба за развод. Вече си се омъжила и колкото и неприятно да ти е това — както впрочем и на мен, — трябва да живееш с него. Освен това трябва да мислим за собственото си семейство, сестричке. Графовете Сен Жорж не обичат да излагат на показ мръсното си бельо, също като Тревилин. Не е прилично, Женет.

— Зная — въздъхна тя. — Какво да правя? Не мога да се откажа от Ноар.

— Тогава разкажи всичко на Джъстин и се опитай да сключиш сделка с него. Дори и тогава ще избухне скандал — отбеляза мрачно Вашел. — По дяволите, Женет! Какво те накара да извършиш това безумие?

— Ти ли ще ме упрекваш? — извика гневно Женевиев. — Само като си помисля за глупашките ти номера! Аз поне се опитвам да помогна на мама и татко.