Сърце под маска

— Престани, Женет — разсърди се Вашел. — Не се преструвай и не ме поучавай. Можеше да разкриеш картите си пред чичо Уилям и Джъстин и да ги помолиш да ти помогнат. Всеки от двамата щеше поне да финансира хората ти, за да продължат да събират информация в Париж и да разберат къде са мама и татко. — Той поклати глава. — Бъди разумна, мила. Винаги си била дръзка и упорита. Истината е, че открай време ти се искаше да натриеш носа на Джъстин, а ето че сега сама се забърка в тази каша. Какъвто и да е съпругът ти, трябва да му признаеш едно — той съвсем не е глупав и съм уверен, че е заподозрял нещо. Как ще обясниш внезапната промяна в държанието му? Опитва се да те заблуди, за да проявиш непредпазливост и да те залови на местопрестъплението. Трябва да ти кажа, че много добре го разбирам. Все пак са му откраднали жената!

— Не вярвах, че ще доживея деня да се застъпиш за Джъстин и да се обявиш против мен! — проплака Женевиев. — Само като си помисля на каква опасност се изложих, за да те намеря… А сега! Защо ли си губих времето да се тревожа за теб? Но съм сигурна, че поне мама и татко ще ми бъдат благодарни. Не смей да спориш повече с мен, Вашел! — С рязък жест тя побърза да отхвърли обвиненията му. — Решението ми е твърдо. Ще продължа търсенето, а ако ти не желаеш да ми помагаш, можеш веднага да се върнеш в Нортчърч Аби. Сигурна съм, че леля и чичо са те посрещнали с радост и са се питали защо не си останал по-дълго при тях. Можеше просто да ми изпратиш вест и аз веднага щях да долетя, нали знаеш?

Вашел виновно се изчерви.

— Ами… истината е, че изобщо не съм виждал леля Доминик и вуйчо Уилям. Те нямат и понятие, че съм успял да стигна до Англия.

— Какво? Дори не си ги видял? — повтори смаяно Женевиев. Когато Вашел не отговори, сестра му заплашително смръщи вежди. — Какво си направил пак, ужасно момче? Как се осмеляваш да ме укоряваш, когато самият ти си затънал до гуша в неприятности? Нищо чудно, че леля и чичо не ни съобщиха за пристигането ти. А аз, глупачката, си помислих, че се искал да ме изненадаш! Хайде, отвори си устата, скъпи братко! Какви си ги забъркал пак?

Вашел се ухили и зелените му очи развеселено просветнаха.

— Ей сега ще ти се изповядам. Бях на път към Нортчърч Аби, когато насреща ми се зададе каретата на вуйчо Уилям. Нали знаеш колко е грамадна и старомодна, познава се отдалеч. Беше късна вечер и бях сигурен, че вуйчо не е в каретата. Знам, че не обича светски развлечения и предпочита да прекарва вечерите в къщи. Помислих, че в каретата е Джъстин, и реших да се позабавлявам. Престорих се на крадец и го нападнах. Възнамерявах да прибера само сребърния му часовник, защото знам колко държи на него, а после да го върна на вуйчо Уилям. Спрях каретата, насочих пистолета към кочияша и слугата и ги принудих да се скрият в храстите, после с трясък разтворих вратата. Уплаших се до смърт, защото внезапно се озовах лице в лице с две непознати млади жени, които никога преди не бях виждал. Едната се оказа подопечна на лорд Уилям, някоя си мис Мениринг, суха и мършава като смъртта. Освен това плаха и скована до немай къде. Но Принда, слугинята, беше същински скъпоценен камък! Не можех да я ограбя, затова поисках да се откупи с целувка. Онази глупачка мис Мениринг изпадна в истерия и накрая падна в несвяст. Кой знае, може би я беше яд, че не поисках целувка и от нея. Целунах момичето и офейках. Нали разбираш сега защо не посмях да се появя пред очите на вуйчо Уилям? Разбери ме, Женет, няма да понеса някоя от дългите му и скучни до смърт проповеди! А точно това ме очакваше…

— Заслужил си го — отговори укорно Женевиев. — Но не проумявам как така си изплашил до смърт бедната Кити. Тя съвсем не е суха и скована, както я описваш. Напротив, тя е много мила и жизнена. Не знам какво ще излезе от теб, скъпи братко, ако не изоставиш проклетите си шегички!

— Не смей да ме упрекваш, Женет! — изкрещя разярено Вашел. — Моите номера изобщо не могат да се сравняват с твоята глупост!

— Прав си — призна неохотно Женевиев. — И двамата сме попаднали в капан. Трябва сериозно да се замислиш как да решим проблемите си. Ако не ми помогнеш, вече… вече няма да говоря с теб!

Вашел вдигна вежди.

— Добре, от мен да мине. Признавам, че нямам нищо против да натрием носа на Джъстин, но поне пред мен не смей да разиграваш комедии!

— Разбира се, че не. Но какво ще правим? Не разбираш ли, че трябва да спасим родителите си?

— Така е, и аз ще се заема с тази работа — отговори мрачно Вашел. — Не ми е необходимо твоето присъствие, Женет. Поемам командата на „Кримсън Уич“, заминавам за Франция и започвам да ги търся. Никога нямаше да напусна Париж, ако знаех, че двамата не са успели да избягат. Очаквах да намеря и трима ви в Англия. А ти, сестричке, ще си останеш у дома и ако искаш, ще продължиш детинския си маскарад.