Сърце под маска

Внезапно Ноар се плесна с длан по челото и се изсмя на собствената си глупост. Добре го беше измамила! Ама че шпионин! Беше нарекъл съпруга на Руж „сляп идиот“ и той наистина беше такъв. Вече беше напълно сигурен, че това е именно той — лорд Джъстин Тревилин, ърл на Блекхийт, но също така Дяволският капитан, командирът на „Блек Мефисто“, самият той и никой друг!

Ако все пак не се беше излъгал, току-що беше преспал за първи път със своята собствена, извънредно красива, умна, замайваща и ужасно дръзка съпруга — лейди Женевиев Анжел Сен Жорж Тревилин, контеса Блекхийт!

Женевиев тичаше през тунела към спалнята си в Блекхийт Хол.

Колко дни беше отсъствала от къщи? Покрай всички преживени вълнения беше забравила да ги брои. Питаше се дали междувременно не са открили отсъствието й, защото този път беше минало повече време от обикновено. Прехапа нервно устни, надявайки се Джъстин да не се е върнал неочаквано. Той със сигурност щеше да настои да го допуснат в стаята й и щеше да я намери празна. Господи! Как ли щеше да реагира, ако узнае, че жена му кръстосва Англия и Франция и на всичкото отгоре се проявява като контрабандистка? При тази мисъл по гърба й пробягаха студени тръпки.

Дано „Кримсън Уич“ е влязъл благополучно в тайния залив! Корабът беше тежко засегнат от среднощната битка и с големи усилия беше успял да достигне английския бряг. Но сега нямаше смисъл да се тревожи и за това. Моряците непременно щяха да се справят с неотложния ремонт. Ив-Пиер щеше да се погрижи за това и после щеше да пристигне в Блекхийт Хол, за да й съобщи докъде са стигнали. Най-неприятното беше, че нямаше да види отново Ноар, преди корабът да бъде в състояние да плава както преди.

Женевиев въздъхна. А може би така беше по-добре. Трябваше й време да подреди мислите си и сериозно да обсъди със себе си положението, в което беше изпаднала. Животът на родителите й все още зависеше само от нея и тя нямаше право да излага безопасността на близките си само заради някаква си любовна афера.

Внезапен шум я изтръгна от мислите и. Какво имаше там? Спря се и напрегнато се вслуша. Някой вървеше през пещерата! Огледа се за някакво скривалище и откри недалеч от мястото, където стоеше, голям скален блок, стърчащ пред един от страничните ходове. Мушна се зад скалата, изгаси свещта и зачака с лудо тупкащо сърце.

Скоро след това покрай нея премина висок, тъмен мъж с фенер в ръка. Женевиев затаи дъх. За миг й се стори, че това е Ноар, който я е последвал. После с ужас осъзна, че това беше съпругът й. Света Богородице! Кога ли се е върнал в къщи? Защо минаваше по този таен път? Господи! Да не би и той да беше контрабандист като нея?

Това обясняваше необичайното му поведение — честите му пътувания, „деловите“ въпроси, които отнемаха голяма част от времето му и изискваха цялото му внимание. Сигурно беше така. Мъж като него беше в състояние да си изкарва пари с контрабанда на чуждестранни стоки.

В мътната светлина на фенера фигурата му беше чужда и заплашителна. Никога дотогава Женевиев не беше забелязвала твърдостта и опасността, които се излъчваха от него… Приличаше на същински вълк. Женевиев се притисна треперейки до влажната скална стена и се помоли с цялото си сърце да не забележи присъствието й.

Когато беше сигурна, че е отминал, отново запали свещта и предпазливо тръгна напред. Трябваше бързо да стигне в спалнята си! Сърцето й лудо се блъскаше в гърлото, когато най-сетне достигна витата стълба, която водеше към гардеробната.

— Емелин — повика тихо тя и потропа на тайната вратичка. — Аз съм, мадам контесата. Отвори бързо!

— О, мадам! — обади се веднага уплашеното момиче, отвори бързо вратичката и притисна ръка до гърдите си. — Толкова дълго ви нямаше! Така се тревожех за вас! Последната седмица мисис Финчъм всеки ден се качваше горе и настояваше да я пусна вътре. А най-лошото е, че само преди минути лордът се прибра най-неочаквано у дома и вече е в стаята си.

— От това най-много се страхувах. Бързо ми дай боне и халат и приготви леглото — нареди тихо Женевиев.

Младата жена съблече набързо мъжките дрехи, уви косата си на кок и нахлупи дантеленото боне. После нахлузи нощницата, изтича към тоалетната масичка и обилно напудри лицето и шията си, докато съвсем заприлича на болна. После се пъхна в леглото и се зави до брадичката. Тъкмо навреме, защото само след секунди Джъстин разтвори вратата, която свързваше двете спални, и се втурна като вихър в стаята на жена си.

Женевиев беше прекрасна артистка. В момента, в който Джъстин затваряше вратата, тя посегна към копринената кърпичка на нощното си шкафче и деликатно се изкашля в нея. После притисна финото парче плат до лицето си, за да скрие негримираните очи, и с немощен глас поздрави съпруга си.

— О, добър ден, Джъстин! Кога се върна? — Страданията й изглеждаха съвсем истински.

— Скоро след закуска — отговори небрежно той и хвърли изпитателен поглед към недокоснатата табла на края на леглото й. — Чух, че пак си се разболяла по време на отсъствието ми, Женет. Боя се, че климатът в Корнуол не ти понася. Защо не си закусила?