Сърце под маска

— Не — прошепна Женевиев и стреснато отвори очи. — Недей!

— Тихо, Руж — пошепна мъжът. — Не говори! Пръстите му се плъзнаха в интимните й части и за миг младата жена си помисли, че ще умре от срам. Опита се да затвори бедрата си, но все още беше вързана за леглото и не можеше да се съпротивлява. Не можеше да спре ръцете и устните му — а само след минута вече и не искаше. Никога не беше преживявала подобно нещо. Връхлетя я буря от чувства и тя забрави всичко около себе си, когато опитната мъжка ръка се плъзна дълбоко в утробата й и ритмично я замилва. Пръстите му се потопиха в нея и палецът намери невидимата тайна точка, докосването до която отприщи нова буря от усещания. Женевиев простена от наслада, когато мъжките устни отново се плъзнаха по тялото й и сякаш изпиха докрай аромата на мускус като най-сладката амброзия. Бедрата й трепереха и някъде дълбоко в тъмната, влажна от желание утроба се надигна изпепеляваш пламък. Без всякакво предупреждение във вътрешността й избухнаха милион огнени искри. Земята остана някъде далеч под нея и това, което я заобикаляше, беше само небето, толкова ясно и красиво, че Женевиев затаи дъх.

Тя извика и по лицето й се изписа такава наслада, че Ноар спря и я загледа смаяно.

— О, Ноар! Какво направи с мен? — прошепна тихо тя. — Не биваше да го правиш. Не е честно, че ме накара да те пожелая толкова силно. Не разбираш ли, че никога няма да си принадлежим изцяло?

— В любовта всичко е позволено, Руж — отговори също така тихо той. — А аз те обичам истински, повярвай ми. Боже Господи, колко те обичам! Повече от живота си! Готов съм да дам всичко, което имам, за да те получа. Но ако не искаш да станеш моя, трябва само да ми кажеш. Ще си отида и никога вече няма да те видя.

— Не! Не бих могла да го понеса. Зная, че не бих могла — пошушна Женевиев. — Вземи ме. О, вземи ме още сега, Ноар! Сърцето ми прелива от любов към теб.

За миг мъжът затвори очи. Сърцето му направи огромен скок.

Ще намеря начин да я задържа завинаги, обеща си той. Непременно ще го направя.

После хвана шпагата, която беше захвърлил настрани, и преряза въжетата, които стягаха ръцете и краката й. Смъкна набързо дрехите си и нежно легна върху нея. Слабините му трепереха от възбуда и желание.

Женевиев се вкопчи в него и ръцете й трескаво замилваха тялото му. Искаше да навакса пропуснатото досега. Зарови пръсти в разрошените тъмни коси, притисна тила му, после плъзна ръце по гърба му и здраво обгърна кръста му. Върхът на члена му се притисна към входа на утробата й и Женевиев потрепери, когато горящото острие се потопи в топлото, очакващо го лоно. Прониза я момински свян и тя неволно се напрегна, очаквайки неизбежната болка.

Ноар стреснато отвори очи, когато почувства, че жената под него е още девствена. Невъзможно! — помисли си той. Нали беше омъжена! Господи, защо не му го каза? Щеше да бъде по-мек, по-нежен… Но вече беше много късно. Желанието му да я има беше толкова силно, че прогонваше всички разумни мисли от съзнанието му. Продължи устремния си натиск и задуши вика на болка с устните си, усещайки как нежната ципа се разкъсва под напора му.

— Няма да боли дълго — промърмори той с лице до нейното. — Не биваше да го премълчаваш, Руж! Защо не ми каза?

— Това нямаше да промени нищо — прошепна в отговор тя и призна: — Радвам се, че беше първият.

Сърцето на мъжа потръпна от радост и прегръдката му стана още по-силна. Известно време лежа неподвижен, очаквайки Женевиев да свикне с новото усещане в тялото си. После внимателно се раздвижи. С дълги, бавни тласъци проникна още по-дълбоко в утробата й. Женевиев почувства как по тялото й се разливат сладостни вълни и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик на страстна отдаденост. Надигна се срещу любимия си и телата им се залюляха в онзи прастар ритъм на любовта, който ги изпрати далеч във висините на насладата. Накрая и двамата се задъхаха и почувстваха как вътрешностите им се разкъсват на хиляди частици, които се понасят някъде в пространството. Женевиев усети експлозията в тялото си и в същия момент Ноар спря буйните тласъци. По тялото му премина тръпка и от гърдите му се изтръгна дрезгав стон на върховна наслада.

Женевиев остана да лежи тихо под него, вслушвайки се в задъханото си дишане и в лудото биене на сърцето си. Вече знаеше със сигурност, че за нея никога няма да има друг мъж. Този непознат беше завладял сърцето и тялото й и щеше да го задържи завинаги.

Ние с Ноар сме като морето и пясъка, мислеше си тя, всеки е безкраен и сам без другия.

Ноар безмълвно се отдръпна и я притегли в обятията си. Нежният мускусен дъх от тялото й се смесваше с финия парфюм от цвят на лилия. По кадифената й кожа блещукаха капчици пот. Тази жена беше негова, сега и завинаги. Никога нямаше да я пусне да си отиде. Трябваше да намери някакъв изход от безизходното им положение. Не можеше да живее без нея.

— Що за човек е съпругът ти? — попита тихо той и погледът му невярващо се плъзна по кървавите следи по бедрата й. — Дори не те е докоснал… По дяволите! Сигурно е сляп или някой идиот!