Сърце под маска

Той натъпка копринена кърпичка в устата й, скочи и спусна резето на вратата.

— А сега, Руж, ще разбереш какво правя с жени, които с очи и устни дават обещания, а после не ги изпълняват — промърмори той.

Женевиев отчаяно задърпа оковите си — без успех. Опита се да изблъска с език кърпата от устата си, но тя не помръдна. Опита се да изпищи, но от гърлото й се изтръгна само задавено хълцане.

— Няма полза да се опитваш. Няма да ми се изплъзнеш — шепнеше в ухото й Ноар. — Този път няма да ти се удаде да ме докараш до прага на лудостта и после да изчезнеш.

Женевиев трепереше от страх. Макар че мъжът над нея владееше мислите и сърцето й от много време насам, той си оставаше напълно чужд за нея. Беше спасил живота й, но тя не знаеше нищо за него. Откъде идваше? Познаваха го като опасен шпионин и за главата му беше обявена награда. Може би беше брутален убиец или перверзно чудовище… Всичко беше възможно! Страшни картини пробягаха през съзнанието й и тя едва не полудя, когато мъжът се настани върху нея с шпага в ръка.

Ноар видя ужаса, изписан в очите й, и сърцето му омекна.

— Не бой се, Руж — прошепна той. — Няма да ти причиня болка. Точно обратното, повярвай ми!

Въпреки нежните му уверения Женевиев направо подскочи, когато острата шпага разкъса всички дрехи по тялото й. Скоро се озова под него съвсем гола.

Ноар впи поглед в голото й тяло и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Беше много по-красива, отколкото си я беше представял. Кадифената кожа блестеше като злато, а там, където облеклото я предпазваше от слънцето, беше кремавобяла. Гъвкавите млади гърди потръпваха под горящия му поглед. Розовите им зърна се свиха под милувката на хладния нощен вятър. Разтворените бедра трепереха и разкриваха част от онова тайнствено място, скрито под кестеняви кичурчета, което беше предмет на най-пламенните му желания.

Ноар едва издържаше. Дишането му се ускори и кръвта зашумя в ушите му. Слабините му бяха напрегнати до краен предел. Тази жена беше всичко, за което беше мечтал — и много повече…

— Желая те, Руж — пошушна дрезгаво той. — И ще те имам. Още сега, тази нощ! Не — отговори на неизреченото предизвикателство в очите й. — Няма да те изнасиля. Ще ме пожелаеш също така силно, както аз теб. Обещавам ти, че ще се разтопиш в обятията ми.

Женевиев с мъка си пое въздух и с трепет се вгледа в пламналите от желание очи на Ноар. Знаеше, че й предстои да изтърпи страшни мъчения, макар и не брутални, както си ги беше представяла. Тези щяха да бъдат сладки, но не по-малко опасни. Ноар измъкна фин копринен шал от скрина и само след секунда хладният, нежен плат се плъзна по голата й кожа.

Женевиев затвори очи и пламна от срам, усещайки бурната реакция на тялото си.

Ноар се взираше в лицето й. Пълните червени устни неотразимо го привличаха. Гореше от желание да ги целуне, но не го направи, защото трябваше да махне кърпата, с която беше запушил устата й. Не биваше да рискува тя да изпищи за помощ. Шумовете, които проникваха през стените на кабината, му подсказваха, че екипажът полага огромни усилия, за да задържи „Кримсън Уич“ над водата. Но това съвсем не означаваше, че матросите ще оставят без внимание виковете на капитана си. Не биваше да я целува — още не.

Плъзна шала надолу по врата й и спря на мястото, където пулсираше вратната вена. Женевиев се отбраняваше отчаяно, но не можеше да се освободи от въжетата си. Трябваше да понесе нахлулите в тялото й чувства. Простена тихо, сякаш го молеше да престане, и цялата се изчерви. Ноар сигурно си мислеше, че се наслаждава на милувките му и, о, Господи! — точно така си беше! Колко страшно беше да застане очи в очи с тази ужасна истина!

Струваше й се, че в тялото й лумват пламъци, а все още кипящият гняв и смущението сякаш само усилваха желанието й. Точно така. Тя желаеше Ноар. Нямаше как да го отрече. Кръвта бучеше в ушите й, а физическите сили и съпротивата сякаш се оттичаха от тялото й и вместо тях оставаха покорност, копнеж и мекота. Вече не можеше дори да се помръдне, лежеше така като парцалена кукла без кости, с която мъжът можеше да прави каквото си поиска.

С края на шала Ноар улучи точно чувствителното място, където шията преминаваше в рамото, и започна безмилостно да го дразни. По вените на Женевиев пробягаха електрически искри и събудиха в тялото й още по-силен копнеж и желание. Тя потръпна и безпомощно се заизвива настрани, но нямаше как да се изплъзне. Ноар тихо се изсмя.

Без да бърза, мъжът прокара шала между гърдите й, после описа нежни кръгове около тях. Женевиев захапа здраво кърпата в устата си, надявайки се болката да заглуши всички останали усещания. Опита се да лежи неподвижно и напрегна цялата си воля да не реагира на нежното докосване по връхчетата на гърдите си. Но не успя. Против волята й зърната се свиха и щръкнаха нагоре. Насладата се разпространи на дълги вълни по цялото й тяло.