Сърце под маска

Почувства, че неволно се надига срещу мъчителя си, без да може да направи нищо, за да спре предателската реакция на тялото си. Милувките продължиха и мъчението стана толкова сладостно, че й се стори, че полудява.

Зелените очи молеха за милост, а от ъглите им се стичаха кристално бистри сълзи. Ала Ноар не забелязваше солените капчици, които се събираха под маската й и се губеха в буйните червени коси. Беше зает с измисляне на все нови и нови движения, освен това беше погълнат от собствената си страст, която все повече се разгаряше.

Женевиев чувстваше, че очите й са приковани от въздушните движения на копринения шал, който меко се плъзгаше по тялото й. Усети лудо желание да се изсмее с глас, защото шалът беше на яркочервени и черни шарки и линиите им се преплитаха като влюбени.

Дали не го е избрал нарочно? — питаше се тя. Вероятно да, защото подбираше реквизитите си с умението на истински артист. Шалът отговаряше на усета му към иронията на живота. Руж и Ноар…

Коприната се плъзна по тялото й, описа кръг около корема й и мускулите му се втвърдиха, за да й попречат да се спусне още по-надолу. Само след секунди Женевиев усети как платът се увива около бедрата й и нежно докосва кестенявите кичурчета в интимната част на тялото й. За малко не изпищя, понесена от вихъра на мъчителен екстаз, който прониза опънатите й до скъсване нерви. Желанието й стана почти непоносимо, утробата й пламна, готова да приеме своя мъчител. Без да забелязва какво прави, тя се замята по леглото, опитвайки се да намери облекчение. Ноар обаче не се остави да бъде заблуден и продължи да разгаря страстта й до краен предел.

С безкрайно бавни движения шалът се плъзгаше по вътрешните страни на бедрата й и тя трепереше от едва сдържано желание. Опита се инстинктивно да стисне бедра, но въжетата й пречеха. Макар че се срамуваше от желанието си, тя най-после призна пред себе си, че ще се отдаде доброволно на мъжа, който я подлагаше на тези сладостни мъчения. Ноар сякаш усети готовността и в същия миг, защото запрати шала някъде надалеч и измъкна кърпата от устните й. Преди Женевиев да успее да извика, той впи устни в нейните.

Бавно, сякаш лениво езикът му се плъзна по очертанията на устните й. Почувства как нежните женски устни потръпват под неговите и с готовност се разтварят да го посрещнат. Целувката стана страстна и настойчива. Женевиев захвърли всякакви задръжки и горещо отговори на целувките му, мечтаейки единствено ръцете й да са свободни, за да може да помилва тялото му.

Внезапно почувства окосмените мъжки гърди върху своите. Кога беше разкопчал ризата си? Не знаеше и не я интересуваше. Усещаше единствено разгарящата се в тялото й страст, възпламенена от целувките му. Зъбите му нежно хапеха устните й, мустаците му я гъделичкаха.

Устните им безкрайно се милваха, езикът й се виеше около неговия и тя едва си поемаше дъх. После мъжките устни се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да го обсебят. Горещи целувки се посипаха по страните, слепоочията и миглите й.

Ноар зарови маскираното си лице в гъстите червени коси и нежно захапа ухото й. Горещият му дъх милваше кожата й и Женевиев трепереше от вълнение. Мъжът дрезгаво нашепваше любовни клетви и със страстни слова описваше онова, което щеше да направи с нея. Женевиев беше забравила срама и тялото й потръпваше от удоволствие.

Трябваше да преживее всички тези неща през първата си брачна нощ. Тази мисъл бегло премина през ума й. Джъстин трябваше да й разкрие тайните на физическата любов, не този чужд мъж! Но съпругът й не я искаше — никога не беше я искал. Образът му бързо избледня и потъна в обкръжаващия ги мрак. Ноар беше единственият, когото обичаше — нейният тайнствен, маскиран любовник. Не знаеше нищо за него, но това вече нямаше значение. Нищо нямаше значение освен Ноар и нещата, които той правеше с тялото й.

Пръстите на мъжа се заровиха в косите й, притиснаха лицето й до неговото, а устните му се плъзнаха надолу по стройния й врат. Женевиев отметна глава назад и простена от удоволствие. Усети как езикът му изследва мястото, където неравномерно пулсираше вратната вена, а после се плъзга по очертанията на ключиците й. Мъжът нежно хапеше раменете й и изследваше с устни всички чувствителни места по врата й. Тялото на жената под него се разтапяше от желание. Зърната на гърдите й се втвърдиха като цветни пъпки, готови да разцъфнат под галещите му ръце.

Ноар едва не извика, когато усети под пръстите си съвършените форми на женското тяло. Женевиев се притисна до него и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Въобще не й идваше на ум, че устата й е свободна и може да повика за помощ. Вече не искаше да се спаси. Искаше сладостният миг да продължи цяла вечност.

Главата на Ноар и ръцете му се преместваха все по-надолу. Пръстите му се сключиха около тънката й талия, устните му изследваха нежната вдлъбнатина на пъпа, мустаците му галеха чувствителната й кожа. После дланите му замилваха бедрата й. Устните му също слязоха по-надолу и потърсиха отвора между краката й под къдравите кестеняви косъмчета.