Сърце под маска

Силите й изневеряваха. Дишането й се ускори и тя разбра, че няма да издържи още дълго. Трябваше веднага да измисли нещо, иначе беше загубена. Отчаяно се втурна напред и го нападна с последните си сили. В този миг проумя, че досега противникът й се е въздържал да покаже цялата си сила. Ето че се нахвърли срещу нея и без усилие отби отчаяните й атаки. Женевиев не можеше да се справи с него. С умел удар мъжът разкъса ръкава на ризата й, без изобщо да нарани кожата й. После с тих вик на радост отряза къдрица от огненочервената коса. Сграбчи я със свободната си ръка и едновременно с това изтласка назад противничката си. Женевиев се спъна в скрина и падна. Ноар изби рапирата от ръката й. Захвърли самодоволно своето оръжие, скри къдрицата в джоба си и се наведе над Женевиев. Сложи ръце на раменете й и я притисна здраво. Тя го заудря отчаяно и се опита да се изправи. Усилията й останаха напразни. Осъзнаваше безплодността им и смешното положение, в което беше изпаднала, и с последни сили впи гневни очи в противника си. Когато Ноар има наглостта дори да се изсмее, Женевиев окончателно загуби самообладание. Гласът й се възвърна и от устата й излязоха някои съвсем неподобаващи за една дама изрази. Ноар се изсмя повторно и яростта й избухна с нова сила.

— Какви са тия ругатни? — проговори през смях мъжът. — Веднага си личи, че прекарваш времето си сред грубите моряци. Загуби облога и сега трябва да плащаш. — Очите му потъмняха, погледът му се плъзна с възхищение по стройната й фигура и спря като прикован на гърдите й, които конвулсивно се вдигаха и отпускаха. — Толкова отдавна искам да видя какво криеш под проклетото мъжко облекло…

Женевиев едва си поемаше дъх.

— Ти си измамник! Нали каза, че ще искаш откуп!

— Казах, че при известни обстоятелства бих могъл да направя и това — поправи я меко той. — Но сега решавам друго. Ти си много по-ценна от ковчеже с луидори. Сигурен съм, че ще ти хареса да те любя.

— Не! В никакъв случай!

— Наистина ли? — попита той все така меко. — Не ме лъжи, Руж. Да не мислиш, че не усещам лудото биене на сърцето ти? Искаш ме също така силно, както аз теб.

— Не! В никакъв случай — повтори отчаяно тя, макар да знаеше, че Ноар говори истината. Прав беше, разбира се. Дори само близостта му я подлудяваше и чувствата й избликваха с невероятна сила.

— Искам да стана! — извика тя.

— Ще спазиш ли уговорката ни?

— Не!

— Тогава ще се отнеса към теб като към всеки друг, който не изпълнява договор — заяви той.

Преди Женевиев да разбере какво е имал предвид, Ноар издърпа от скрина дълъг копринен шал и го уви около китките й.

— Престани! Какво правиш? — изпищя тя и лудо зарита с крака. — Какво искаш от мен?

— Искам да си получа наградата… Нали спечелих облога — процеди през стиснати зъби мъжът. В този миг Женевиев успя да освободи едната си ръка и му залепи оглушителна плесница.

Мъжът ядосано я сграбчи отново и затисна ръцете й над главата. Женевиев успя да се освободи повторно и го заудря с юмруци. Двамата потънаха сред разпилените дрехи от скрина, без да обръщат внимание на хаоса, който цареше в стаята. Ноар успя да стисне китките й, а с другата ръка издърпа от краката й ботушите и чорапите.

После здраво завърза копринения шал около единия й глезен. Женевиев сърдито го изрита с другия си крак в слабините, но той сръчно избягна удара.

— Ти си била същинска дива котка, Руж — отбеляза тихо той. — Само зъби и нокти. Трябва някой да те научи на маниери.

— Доколкото разбирам, ти си онзи, който трябва да го стори — изсъска тя и от очите й изскочиха светкавици. Усещаше силно желание да му издере очите.

— Но разбира се, Руж — промърмори небрежно той. — Иначе бих ли си губил времето с теб?

— О! Почакай само да ми паднеш! — изкрещя тя и лицето й се разкриви от ярост.

Ала Ноар само се изсмя и безсрамно се загледа в тялото й.

— Струва ми се, че това е текст от моята роля, Руж — ухили се той. — С нетърпение чакам да ми паднеш в ръцете. Най-отговорно твърдя, че отдавна ме провокираш.

Погледът й неволно се насочи към тесния му копринен панталон и тя разбра, че мъжът казва истината. Пламна от срам и прехапа устни. Внезапно й хрумна отлична идея. Протегна се и се опита с вързани ръце да достигне месинговото кълбо върху капака на скрина. Надигна се колкото можа, но не успя да го докосне. Не можа да повтори опита си, защото Ноар приключи с привързването на глезените й, сграбчи я и без предупреждение я метна на рамото си.

— Веднага ме пусни! — изкрещя Женевиев и заудря с юмруци по гърба му. — Пусни ме, негоднико!

Ноар изпълни желанието й и я метна на леглото. Преди да успее да се извърне и да скочи, той се хвърли отгоре й. Посегна към дългия край на шала, с който бяха завързани китките й, и го завърза за рамката на леглото. После хвана краката й, разтвори ги и ги завърза за двата края на леглото. Женевиев ядно изруга и почувства, че я обзема паника.

— О, моля те, Руж — промърмори с изкуствена тревога в гласа Ноар. — Никак не ми се искаше да стигаме дотам, но се боя, че не ми оставяш избор. Ако продължаваш да крещиш, екипажът ще заподозре нещо.