Сърце под маска

По дяволите с тази вещица! Нима не осъзнаваше как го измъчва, като се разхожда пред него с разпуснати коси и излага на показ гъвкавото си тяло, още по-съблазнително в тясното мъжко облекло? Очевидно не си даваше труд да се прикрива, когато беше на своя кораб, защото не носеше домино и гърдите й не бяха пристегнати. Тънката талия беше подчертана с широк копринен шарф, тесният черен панталон обгръщаше плътно красиво закръгленото задниче и стройните дълги крака. Само яркочервената маска пред лицето й придаваше тайнственост.

Ноар гневно я проклинаше наум. Беше го привлякла със смарагдовозелените си очи и рубинени устни, а сега се подиграваше с него. Един или два пъти му беше позволила да се наслади на сладостта на устата й, а след това не само му отказа това лакомство, но и нападна кораба му и сигурно щеше да го прати на дъното и да избие екипажа му, въпреки че твърдеше противното. Вече много нощи магьосницата владееше сънищата му и той не можеше дори да погледне в очите студената си, глупава жена, която му досаждаше до смърт с детинските си приказки и непрекъснато го гневеше.

Макар че се беше оженил за нея по принуда, в един кратък миг беше повярвал, че двамата могат да бъдат щастливи. Веднага след това нещата се объркаха и с течение на времето връзката им бавно, но сигурно се влошаваше. Двамата вървяха по свой път и почти не се виждаха. А откакто Руж се втурна в живота му и очарованието й го завладя напълно, той започна дори да се отвращава от мисълта, че е обвързан за цял живот с едно лекомислено, повърхностно същество.

След минути Ноар почувства, че възелът най-после се е развързал и ръцете му са свободни. Ухили се триумфално и бързо хвана шнура, за да не падне на пода и да го издаде.

— Кажи ми истината, негоднико! Или наистина ще те предам на събранието и ще получа откупа за главата ти! — изкрещя Женевиев, когато получи поредния неясен и объркан отговор.

Ноар бавно се изправи. В мътната светлина на лампата приличаше на демон, издигнал се от ада.

— Исусе! — извика смаяно Женевиев. — Как успя да се освободиш?

— Успях — отговори триумфално той. — Край на глупавите приказки. Цял час крещиш насреща ми като сврака, а усилията ти не дадоха никакъв резултат. Разбери, Руж, ти също като мен знаеш, че трябва да запазим тайните си за себе си. Времената са несигурни и още утре могат да заловят някого от нас. Мъчителите са опитни и надали ще издържим, а това ще застраши живота на десетки хора. Затова ти предлагам да уважиш правото ми да остана с маска пред теб, както аз уважавам твоето. Няма да разкриваме тайните си един пред друг, но това съвсем не означава, че няма да бъдем приятели, дори… любовници. — Гласът му се превърна в шепот и Женевиев почувства горещия му дъх до ухото си. Мъжът пристъпи към нея и я грабна в обятията си.

— Вече ти казах, че това не може да стане — отговори сковано тя.

— Още тази нощ ще станеш моя. Ще го направя преди да напусна кабината ти, кълна ти се! — прошепна в ухото й той и притисна устни в косата й.

— Не! — извика тя и се изтръгна от прегръдката му, влудена от парещото докосване. — Забравяш, че тук си на моя кораб! Ще повикам хората си да те вържат отново и да те хвърлят в трюма.

— И какво ще направиш после? — изфуча ядно Ноар. — Ще ме предадеш на Събранието, нали?

Женевиев поклати глава.

— Смятам да те върна на екипажа ти срещу солиден откуп. Нужни са ми пари, за да подкупвам стражите на Консиержерията, да купувам товар и хранителни припаси. Мъжете ми трябва да ядат и в джобовете им да дрънкат пари, иначе ще си потърсят друг капитан.

— Разбирам — изръмжа Ноар. После дрезгаво се изсмя и вдигна едната си вежда. — По дяволите, ти си страхотна! Значи наистина искаш да ме продадеш! Няма да успееш, вещице! Ти си тази, която ще плаща, и то сега!

— Не се приближавай! — изсъска Женевиев и светкавично измъкна рапирата си. — Ще те пробода. Не желая да те наранявам, Ноар, но ако стане нужда, ще се защитавам.

— Така и предполагах. Ти няма да се предадеш, Руж — промърмори полугласно мъжът. Преди Женевиев да осъзнае какво има предвид, той дръпна една от рапирите, окачени на стената под един стар щит. — Гард! — Отдаде чест и дръзко се изсмя. — Сега ще видим наистина ли те бива в дуелирането.

Полудели сме, мислеше си Женевиев, и двамата. Как можем да се дуелираме в тази тясна кабина! Единият непременно ще бъде тежко ранен, може и да умре. Представи си Ноар, проснат на пода на кабината, и под него кървава локва, и остра болка прониза сърцето й. Не искаше да се бие с него.

— Не говори глупости — отбеляза хладно тя. — Няма да се бия с теб. Ще повикам хората си да те отведат отново в трюма, докато екипажът ти плати откуп.

— Страхливка — произнесе подигравателно Ноар.

Женевиев се изправи като свещ. Не можеше да понесе такава обида и той много добре го знаеше. Гордостта и честта й изискваха удовлетворение. Погледна го и надменно отметна глава.

— Е, добре, щом така искаш — извика тя. — Но те уверявам, че не съм начинаеща в дуелите.