Сърце под маска

Започна ожесточен бой. Над морето се разнесе дрънчене на оръжия. Дървени бухалки се удряха срещу дръжките на остри брадви, дори обръчи от бъчви и парчета от натрошени мачти се използваха като оръжия. Женевиев се опитваше да надвика адския шум, насърчаваше хората си и мъжете се биеха като дяволи. Червените им качулки се развяваха на вятъра и всяваха страх сред чуждите моряци.

— Предайте се! — изкрещя към неприятелите Женевиев. — Предайте се и ще пощадим живота ви!

Не знаеше дали гласът й е успял да надвика шума от битката, но двубоите продължиха, макар че голяма част от мъжете бяха заети да гасят възникващите тук и там пожари. Въздухът беше изпълнен с пушек и вече нищо не се виждаше. Вятърът разнасяше навсякъде въглени и гореща пепел и в телата на бойците се забиваха палещи игли. Женевиев прескочи един пречупен прът и спря за миг, за да изтрие потта и мръсотията от лицето си.

Точно тогава настъпи една от онези странни паузи в битката и двата кораба притихнаха. В напрегнатата тишина прозвуча страшен вик:

— Руж! Господи, Руж!

Женевиев невярващо вдигна поглед и забеляза тичащия насреща й Ноар, който със сила си пробиваше път през моряците й. От рапирата му капеше кръв, по дяволската черна маска беше полепнала пепел.

Младата жена забрави всичко около себе си. Не чу дори заплашителното скърцане на горящо дърво непосредствено над главата си. Част от голямата мачта се пречупи и се стовари на палубата. Стресната от мисълта, че е нападнала кораба на Ноар, Женевиев смутено го изгледа. Изразът на лицето му се промени така внезапно, че тя още повече се уплаши. Ноар изрева някакво предупреждение, но беше твърде късно. Тежката гафелна рейка се стовари право върху нея. Единият край се заби в гърба й и я повлече към пода. Женевиев падна по лице върху люлеещата се палуба, претърколи се по гредите и удари главата си в една бъчва. Опита се да се изправи, но силите я напуснаха. Черно було се спусна пред очите й и тя изгуби съзнание.

20

Събуди я някакво равномерно тропане. Шумът бавно проникна в съзнанието й, тя затрепка с мигли и с мъка отвори очи. Забеляза, че лежи в леглото си, и се запита откъде ли идва този странен шум. Разумът й бавно се възвърна и тя проумя, че работи помпата в трюма. Припомни си изминалата нощ и потрепери при мисълта, че корабът й е сериозно повреден.

Моряците се бяха хванали на работа, за да го задържат над водата, докато достигнат английския бряг. Там щяха да се заемат с големия ремонт.

Женевиев бързо отметна завивката, седна и се огледа. Прониза я силна болка и лицето й се разкриви в гримаса, когато опипа челото си и откри огромна цицина от дясната му страна.

Стана от леглото и се олюля. Но трябваше на всяка цена да излезе на палубата и да разбере какво се е случило, докато тя е лежала в безсъзнание в каютата си. Посегна към ботушите си и приседна на леглото да ги обуе.

Умът й работеше трескаво. По дяволите! Защо трябваше да нападне точно кораба на Ноар? Какво ли си е помислил за нея? И — което беше най-страшното — какво ли е станало с него?

В този момент на вратата се почука. Женевиев промърмори едно „Влезте“ и в каютата се втурна Оливие.

— Е, слава Богу, че сте жива — отбеляза сухо корабният лекар. — И без това не вярвах, че тази малка цицина ще ви извади за дълго време от строя.

Женевиев предпазливо кимна с глава и попита:

— Какво стана, след като паднах на палубата?

— Онзи Дяволски капитан, командирът на „Блек Мефисто“, се втурна като луд по палубата, като ви видя да падате. Тибо реши, че е искал да ви нанесе смъртоносен удар, и го цапна по тила с едно дърво. Дяволският капитан се просна по лице на палубата, Тибо го сграбчи за врата и допря ножа си до гърлото му. Заплаши, че ще го прониже, ако не заповяда на хората си да се отдръпнат. За щастие капитанът беше в съзнание и нареди на хората си да прекратят съпротивата. И слава Богу, бих добавил, защото те са доста повече от нас. Щяха да ни избият като пилци.

После натоварихме екипажа на „Черния Мефисто“ в лодките и ги пуснахме да си вървят. Бяха толкова много, че се уплашихме да не се върнат. Естествено на тях не им хареса да изоставят кораба си, затова взехме Дяволския капитан за заложник. Събрахме колкото се може повече от товара в трюма, включително ковчеже с луидори от капитанската каюта. През целия си живот не съм виждал толкова злато накуп. Видях, че екипажът на „Блек Мефисто“ се върна на кораба, а сега се движат на около миля и половина зад нас и като луди изпомпват водата от трюма, за да предпазят шхуната от потъване. Мисля, че засега няма да ни създадат неприятности. Но никой не може да каже с точност какво смятат да правят. Хич не ми се вярва да откарат „Черния Мефисто“ до брега. Дяволският капитан е окован и е затворен в склада. Сигурни сме, че именно той е Шпионинът, когото преследва Събранието. Носи черна маска и въобще всичко съвпада. За главата му е обявена голяма награда, нали знаете?