Сърце под маска

Най-добре беше да продължи пътя си към Блекхийт Хол и да се занимае с непокорната си сестра, която безразсъдно се беше впуснала в опасни приключения. Като си помисли, че дядо им не само допускаше подобни неща, но дори подкрепяше внучката си, Вашел се хвана за главата. Този човек не притежаваше и капка здрав разум! Не му разказа никакви подробности за действията й, защото първо трябвало да помоли Женевиев за разрешение!

Вашел не знаеше какво да предприеме. Сестра му открай време си беше своенравна и упорита. Сега сигурно щеше да се опита да въвлече и него в лудориите си, без дори да изслуша разумните му доводи.

Младежът мрачно пришпори коня си и препусна в нощта, размишлявайки как да отклони непокорната си сестра от безразсъдните й начинания.

19

Точно в два часа следобед Тибо и Фабиен запалиха фойерверките в непосредствена близост до камбанарията Сен Жак ла Бушери, недалеч от Гревския площад. Посред бял ден многоцветният спектакъл на ракетите се ограничи със святкащи ракети, които описваха кръгове по небето, но шумът, който вдигнаха, беше достатъчен да уплаши събраното на площада множество. Ракетите се стрелкаха във всички посоки, а някои от тях се спуснаха над площада и изгърмяха като бомби.

Както беше предвидила Женевиев, тълпата зяпачи, събрали се да наблюдават гилотинирането на трима аристократи, изпадна в паника и хукна да бяга. Хората се разтичаха във всички посоки и няколко души бяха безмилостно стъпкани. Пазачите не можаха да предотвратят бъркотията въпреки виковете и предупредителните изстрели. Това само усили адския шум.

Женевиев, застанала на капрата на пъстро изрисуваната циганска каруца, собственост на дядо й, прехапа разтревожено устни, защото обезумялото множество се блъскаше около колата и заплашваше да я преобърне. Уплашените коне цвилеха и се дърпаха и тя трябваше да стиска юздите с всички сили. Единият жребец се изправи на задните си крака и едва не се откъсна от процепите. Рупърт изтича към него, сграбчи поводите и го принуди отново да стъпи на земята.

Пазачите бяха заети да възстановяват реда на площада и изобщо не обръщаха внимание на каруцата с тримата осъдени. Ив-Пиер и Беноа ловко се промъкнаха до тях и бързо прерязаха въжетата, които ги свързваха с каруцата. В бъркотията никой не забеляза двамата мъже, които мъкнеха окованите затворници през площада към циганската каруца. Ив-Пиер издърпа смаяните благородници вътре, Беноа затвори вратичката и даде знак на Женевиев да тръгва. Рупърт отпусна поводите на побеснелите коне и се метна на капрата. Женевиев изплющя с камшика и впрягът рязко потегли напред.

Седналите вътре мъже се мятаха от едната страна към другата, докато колата трополеше по калдъръма на улицата към Льо Маре и цялата се тресеше. Ив-Пиер тихо изруга, защото не успя да запази равновесие и тежко се строполи на дъсчения под. Изправи се с усилия и отново се наведе, за да отвори ключалките не веригите, с които бяха оковани китките и глезените на тримата благородници. Събра оковите и ги нахвърля в дебелия чувал, оставен в ъгъла, носле го скри под натрупаните там реквизити. Вдигна седалката на една от пейките и извади от сандъка под нея няколко ярки цигански носии. Подаде ги на тримата, които го гледаха смаяно, без да проумяват какво се е случило.

— Облечете се — заповяда рязко той. — Побързайте, нямаме никакво време! Хайде, какво чакате!

Възрастният господин, жената на средна възраст и младото момиче се подчиниха механично и нахлузиха подадените им дрехи. Ив-Пиер извади три перуки и три шапки, като същевременно обясняваше, че трябва да играят ролите на пътуващи артисти. Връчи им и фалшифицирани документи, които трябваше да показват при проверка, и мрачно продължи:

— Няма нужда да ви казвам какво ще се случи с всички ни, ако не успеете да измамите стражите на градските врати. Острият нож на гилотината веднага ще се стовари над вратовете ни.

При тези думи възрастният господин, бивш херцог на Франция, гордо изправи глава и сякаш възвърна част от предишната си жизненост.

— Не се безпокойте за нас, мосю — проговори с овладян глас той и в очите му се изписа решителност. — Уверявам ви, че няма да ви създадем трудности. Моите снаха и внучка — Той посочи с глава двете жени — досега се държаха превъзходно и не изоставиха стария си баща. И сега разчитам на тях.

— Не се тревожи за нас, скъпи татко — прошепна младото момиче.

Лицето на Ив-Пиер веднага се разведри.

— Добре — промълви по-любезно той и се обърна към по-възрастната жена: — Не се бойте, мадам. Ако всичко мине добре, още тази вечер ще се срещнете със съпруга си.

— Но той… той е още в Консиержерията — прошепна смаяно маркизата.

Така е, но има начин да го измъкнем оттам. Доверете ми се, мадам. Червената вещица и хората й знаят какво правят.

— Значи вие сте от хората на Червената вещица? — проникна се въодушевено младото момиче. — Слухове за тази смела жена се носят дори в Консиержерията. Тя рискува живота си, за да спасява затворниците. Колко ви се възхищавам!

Ив-Пиер усмихнато склони глава.