Сърце под маска

— Ето, виждате ли какво направихте! — изкрещя та. — Бедната мис падна в безсъзнание. Горкичката! Къде ли са ароматните соли?

Тя отвори чантичката си, но Вашел нетърпеливо я изтръгна от ръцете й и я запрати в най-отдалечения ъгъл на каретата.

— Първо целувката — настоя той.

Сърцето на Кити заби по-силно и тя още веднъж обгърна с поглед силната фигура на страшния разбойник. Беше срещнала мъжа на своите мечти и гореше от желание да го целуне. Никога не беше преживявала подобно нещо. Много хубаво, че Роуз изпадна в безсъзнание и я остави сама с него. Младото момиче вдигна очи към лицето на непознатия и потрепери от изписаното в зелените дълбини на очите му желание. По гърба й пробягаха сладостни тръпки и макар че се поколеба за миг, тя решително се премести към вратичката на каретата, затвори големите си сини очи и смело вдигна лице насреща му.

Вашел скочи на първото стъпало и сведе глава към устните й. Докосна ги нежно, за да не я изплаши, но скоро устата му се впи в нейната и младото момиче несъзнателно вдигна ръце, за да обгърне врата му. Колко нежни бяха устните й, как несмело се движеха под неговите, сякаш за пръв път беше целувана от мъж…

Сигурно е така, помисли си щастливо Вашел. Въпреки дързостта си момичето беше съвсем младо. При мисълта за това младежът усети как в гърдите му се надига чувство на вина, че се е възползвал от неопитността на една девойка.

Защо му трябваше да спира каретата и още повече — да поиска целувка като откуп, за да я пропусне по пътя й! Не беше почтено спрямо младите дами. Въпреки това момичето явно се наслаждаваше на целувката не по-малко от него.

Вашел бавно се отдръпна от Кити и погледът му остана прикован в лицето й. Господи, колко беше красива! Тя наистина беше жената на неговите мечти и не можеше току-така да я остави да си отиде. За Бога! Никога нямаше да се откаже от нея!

— Много ми се иска да ви видя отново, мадмоазел — прошепна той. — Вярно е, че съм обикновен уличен разбойник, но въпреки това се надявам да не ми откажете. Искам да ви опозная по-добре. Няма да ви сторя зло, кълна се.

— Ами… не искам да имам нищо общо с престъпници, сър — проговори плахо Кити. — Въпреки това ви благодаря, че се отнесохте великодушно с мен и мис Мениринг. Много ме беше страх, повярвайте. Затова… ако наистина искате да ме видите, изпратете вест в Нортчърч Аби — най-добре на името на мис Мениринг, за да съм сигурна, че ще я получа.

— Добре. Доскоро, Принда. Сбогом, прекрасни ангеле. И не ме забравяй — прошепна зарадвано Вашел.

Кити сложи пръст на устните си, уверена, че всичко в нея се е променило. В този миг Вашел скочи на коня си и препусна като луд. Загледана след него, девойката с болка осъзна, че не знае дори името на човека, завладял с устрем сърцето й.

Вашел едва беше навършил шестнадесет години и двамата с Кити бяха на една възраст, но момъкът се чувстваше много по-възрастен след преживените ужаси. Революцията го принуди да се държи и да действа като зрял мъж. По време на тайното бягство от Франция всички го смятаха за двадесетгодишен. Умееше майсторски да върти шпагата и да управлява кораб благодарение уроците на Ив-Пиер. Знаеше чужди езици, имаше солидни познания по история, математика и много други специалности, научени от мосю Рокфор, домашния учител. Бащата на Вашел изискваше децата му да получат добро образование и беше много снизходителен към младежките им лудории. Въпреки това Вашел не си въобразяваше, че граф Сен Жорж ще се съгласи синът му да се обвърже сериозно с някакво си слугинче.

По дяволите! Принда беше по-ценна от всяко наследство. Вашел беше упорит и щеше да рискува, още повече, че надали щеше да си върне титлата и имотите във Франция. Беше забравил, че всичко е конфискувано от новите властници. Той не беше нищо друго освен един беден френски емигрант с безполезна благородническа титла.

Вместо да го уплаши, тази представа още повече го развесели. В Англия непременно щяха да сметнат, че гони голямата зестра, ако се заловеше да ухажва богати наследнички. Колкото и неприятно да беше, сигурно щеше да му се наложи да си изкарва прехраната с тежък труд. Ако станеше търговец, хората от собствената му класа щяха да го презират. Никой обаче нямаше да го обвини, ако избягаше с някаква слугиня, която го беше завладяла изцяло.

Вашел реши да не се появява засега в Нортчърч Аби, където и Принда, и господарката й щяха веднага да го познаят. Мис Мениринг непременно щеше да съобщи на вуйчо му, че се е проявил като разбойник по пътищата, а младежът нямаше никакво желание да се подлага на една от скучните морални проповеди на скъпия си английски роднина. Освен това Принда непременно щеше да си помисли, че френският виконт е решил просто да си поиграе с нея.