Сърце под маска

— Кои сте вие? — попита на английски той и хвърли бърз поглед към герба на вуйчо си, за да се убеди, че не се е объркал.

— Ами… ние… — заекна Роуз, която едва дишаше. Не можеше да откъсне поглед от черните дула на двата пистолета, насочени право в гърдите й.

— Я махнете тези оръжия — изфуча ядосано Кити. — Не виждате ли, че мис Мениринг се уплаши до смърт? Как смеете да се държите така? Не бойте се, мис Мениринг! — Тя нежно потупа по ръката ужасеното момиче. — Няма от какво да се страхувате. Без съмнение господинът иска само да ни ограби. — Тя критично изгледа Вашел. — Отвратителен крадец! — изкрещя възмутено и гордо изправи глава. — Как не ви е срам да нападате две беззащитни жени!

Смаян от дързостта на камериерката, Вашел не можеше да откъсне очи от нея. Финото й лице беше обляно от светлината на двата фенера и младежът затаи дъх. Никога не беше срещал такава красавица.

Под финото дантелено боне, изкривено на една страна, надничаха буйни златни къдрици и се полюшваха при всяко движение. Светли, смело извити вежди подчертаваха още повече красотата на големите сини очи, които пламтяха от гняв. Чипото носле беше смело вирнато напред, страните й бяха зачервени, а устните й приличаха но полуразтворена розова пъпка.

Нежната фигура беше красиво закръглена. Лебедовата шия се издигаше гордо над високите млади гърди, а тясната талия плавно преминаваше в гъвкави пълни бедра. Тесните ръце с дълги пръсти бяха скръстени на скута й.

— Не бих ви определил като беззащитна, мадмоазел — промърмори най-после Вашел, успял да си възвърне дар слово. — Освен това мъжът до кочияша се опита да ме застреля.

— Трябваше да го направи — отговори смело Кити. — Ако имах пистолет, нямаше да се поколебая да го изпразня в гърдите ви.

В действителност тя никога не би сторила зло на този красив разбойник. Под дръзко нахлупената шапка надничаха смарагдовозелени очи, чийто блясък я омайваше. Гъстата кестенява коса беше небрежно завързана в опашка на тила. Позата му беше небрежно естествена и Кити с право предположи, че широките рамене под брокатения фрак не са подплатени.

— Коя сте вие, мадмоазел? — осведоми се сърдито младежът, не особено въодушевен от мисълта, че жената на неговите мечти току-що беше изразила желание да изпрати куршум в гърдите му. — Доста сте дръзка за камериерка.

— Не съм никаква камериерка — отговори небрежно Кити, но се сети, че трябва да обясни необичайния си вид, и по-кротко продължи: — Аз съм… аз съм Принда, почиствам стаите в дома на лорда, а вие сте негодник! Камериерката на мис Мениринг се разболя и аз трябваше да я придружа — излъга смутено тя.

— Чистачка! — простена вътрешно Вашел. Баща му щеше да го лиши от наследство, ако узнаеше, че ухажва прислужници. Семейство Сен Жорж си оставаха благородници въпреки преживените в последно време несгоди и не се женеха за слугини.

— Много жалко — въздъхна младежът. Щеше да му достави голямо удоволствие да ограби надменния си братовчед. Но сега имаше насреща си две беззащитни жени, които изобщо не познаваше, и трябваше да измисли начин да се измъкне от неудобната ситуация. Реши да им вземе скъпоценностите и после да ги върне на лорд Уилям. — Давайте ценните си неща, бързо! — заповяда рязко той.

— Нямаме нищо по себе си — отговори невъзмутимо Кити. — Ако понечите да ни претърсите, ще пищим с цяло гърло.

— По дяволите! — изрева Вашел, но в следващия миг зелените му очи дяволито просветнаха. — Е, добре. Щом не носите със себе си нищо ценно, трябва да платите откуп.

— Какъв откуп? — попита сърдито Кити.

— Целувка, мадмоазел. Само една целувка. Това е цената, за да продължите необезпокоявани пътя си.

— О, не, в никакъв случай! — обади се най-после Роуз. — Как смеете да се държите така? Откъде ви дойде на ум гази дързост?

Вашел мрачно я изгледа.

— Не говоря на вас, мис Мениринг — промърмори раздразнено той.

— Аз… Лорд Уилям е мой настойник — излъга Роуз. — Ако узнае за дързостта ви, лошо ви се пише, така да знаете.

— Може би, но аз не искам откуп от вас — отговори злобно Вашел, който много добре знаеше как ще реагира вуйчо му на лошата шега, която си беше устроил. — Хайде Принда, нали така се казвахте! — обърна се той към Кити. — Бъдете добро момиче и ме целунете. Веднага ще ни пусна да си отидете.

— Не! — извика Роуз. — Не се оставяй да те изнудват!

— О, я по-тихо! — изсъска Кити и здраво ощипа камериерката си. — Нали не може да държи пистолетите си готови за стрелба и едновременно с това да ме изнасили.

— Божичко, какво да правя! Лорд Уилям ще ми смъкне кожата от бой! — проплака Роуз. — Стига му само да разбере, че знаете такива неща и че дори ги произнасяте па глас. Да бях умряла!

— Хайде, побързайте! — извика Вашел и заплашително размаха пистолета си. — Престанете да говорите глупости, защото ме нервирате.

Роуз беше на края на силите си. Ужасена от насоченото в гърдите й дуло и от предчувствието за близката смърт, тя загуби съзнание и политна напред. Заби нос в насрещната седалка и Кити едва не се изсмя с глас. После се начумери и гневно изгледа нощния крадец.