Читаем Сърце под маска полностью

— Събери екипажа, Пернел — заповяда тихо тя. — Кажи им да се готвят за бой. Не ми харесва да ни гони призрак, още повече, че на мачтата му не се развява никакъв флаг. Или са пирати, които смятат да ни ограбят, или е френски военен кораб. Нищо чудно някой да е разбрал кои сме и да ни преследва. — тя въздъхна. — Нека Тибо напълни оръдията двойно. Няма да позволя да ни изненадат, а ако наистина става въпрос за шхуна, това непременно са пирати, които имат на борда поне осем оръдия. Все пак мисля, че и на тях им е трудно да ни открият. Може и да не са разбрали, че сме ги видели. Ако успеем да се приближим, преди да забележат, че сме сменили курса, ще дадем двоен залп по широката страна и ще ги довършим. Не ми се иска да се бием, но нямаме друг изход. — Тя загрижено прехапа устни. — Така е. Трябва да влезем в бой и ще го направим.

Женевиев промени курса и описа широка дъга около призрачния кораб, докато се озова зад него. Надяваше се капитанът да не е забелязал маневрите й и да успее да го изненада.

Мъжете бързо отвориха люковете на левия борд и заредиха оръдията.

Луната се беше издигнала високо в небето и вятърът се усилваше. Леката мъгла беше отнесена някъде надалеч и Женевиев напрегнато се взря пред себе си, за да открие тайнствения кораб. Дълго време не се чуваше нищо, освен плющенето на платната и плясъкът на вълните, но изведнъж…

Ето го! Право пред тях!

Точно както беше казал Пернел: чуждият кораб се мерна за миг и само след секунди потъна в мрака като пометен от призрачна ръка. Женевиев знаеше, че това е само оптическа измама, причинена от светлината на звездите и луната. Също както и „Кримсън Уич“, шхуната беше боядисана в сребърносиво, а платната й бяха оцветени в подходящ тон.

Женевиев мрачно се усмихна и поздрави наум капитана на непознатия кораб. После се извърна рязко и започна да дава нареждания на екипажа.

Скоро след това „Кримсън Уич“ се озова в обсега на стрелба на шхуната. Междувременно моряците от неприятелския кораб бяха открили шалупата и Женевиев побърза да събере хората си под топмачтата. Завъртя кораба в положение, удобно за стрелба от всички оръдия по щевена на чужденците и видя, че в този момент на мачтата се издигна непознат флаг — бяла дяволска глава и под нея ръка с рапира върху черен фон. Веднага даде знак за нападение.

Оръдията изгърмяха и от дулата им излязоха пламъци. Острата, хапеща миризма на барут изпълни въздуха. Изстрели профучаха над водата и разкъсаха платната. В кърмата зейнаха огромни дупки. Въпреки всичките си усилия „Кримсън Уич“ не успя да срази неприятелския кораб още с първия залп. Само след миг две от оръдията му отговориха на удара.

Женевиев се молеше някой от хората й да не е ранен. Удаде й се да насочи шалупата, която танцуваше по вълните, покрай чуждия кораб. Завъртя кормилото, за да обърне към щевена на противника левия си борд. Не смееше да изложи широката страна на неприятелския огън.

Половината от мъжете трескаво зареждаха оръдията на десния борд. Останалите изпразваха тези от левия. Едното оръдие имаше нередовно запалване и Тибо се принуди с дълъг фитил да подпали барута му. За щастие изстрелът улучи бизанмачтата на шхуната и я разтроши на парчета. Платната отлетяха надалеч, понесени от засилващия се вятър.

Женевиев отново обърна шалупата, но този път противникът беше подготвен за маневрата й. Когато „Кримсън Уич“ зави, всички оръдия от левия борд на шхуната дадоха залп и едно от гюллетата отвори голяма дупка в кърмата на шалупата. Дъбовите греди изскърцаха и се разтрошиха, а парчетата се разхвърчаха на всички страни. Женевиев инстинктивно закри с ръка очите си, за да се предпази от треските. Откъм долната палуба се понесе ужасен вик. Младата жена потръпна и с тревога се запита кой ли от хората й е ранен — или може би убит.

— Огън от десния борд! — изкрещя тя. — Огън!

После остави кормилото и се втурна по наклонената палуба към Силвестър, който напразно се опитваше да загаси пламъците, пълзящи по мачтата. Очите й се напълниха със сълзи и гърлото й пресъхна, но успя да извади няколко кофи вода от морето, преди Фабиен и Марк да й се притекат на помощ. После отново хукна към кормилото.

С облекчение установи, че последният залп е довършил противника. Шхуната лежеше косо на водата, а екипажът отчаяно се опитваше да вдигне мрежите, за да предотврати окончателното завладяване на кораба. Женевиев насочи „Кримсън Уич“ паралелно с неприятелския кораб и заповяда на екипажа да хвърли абордажните куки и да закачи шхуната за техния кораб.

Оръдията не преставаха да гърмят и двата кораба получиха по още няколко дупки. Женевиев разбра, че трябва да обезвреди неприятелските оръдия, преди мъжете й да са щурмували кораба. Сграбчи няколко гранати, покатери се по такелажа, достигна края на гафелната рейка и запрати гранатите към борда на чуждия кораб. Чу експлозията и разбра, че е нанесла смъртоносния удар. Най-после матросите й щяха да прережат мрежите и да завладеят кораба. Изкрещя им да не забравят червените качулки, за да не ги познаят.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза