Сърце под маска

Не ставай глупачка! — изсъска в главата й гласът на разума. Как би могъл да го узнае? Отново се опитваше да й играе номера. Искаше да я примами в капана. Стегни се, Женевиев! Не се оставяй да те обърка, защото можеш да кажеш неща, за които по-късно ще съжаляваш.

Тя си пое дълбоко въздух и се извърна, за да не вижда лицето му.

— Благодаря — проговори студено тя и гласът й прозвуча почти нормално. Взе обицата и я прибра в ковчежето със скъпоценности. — Търсих я, но не можах да я намеря. Желаеш ли още нещо, Джъстин? — попита колебливо тя.

Разтревожи се, защото мъжът й се приближи и застана непосредствено зад нея. Ръцете му леко се плъзнаха по разпуснатата коса и тя едва не подскочи.

— Никога не съм виждал такива коси — прошепна с дрезгав глас той. — Бих желал винаги да ги носиш така. Цветът е несравним. Защо непрекъснато ги пудриш? И без това пудрата вече не е на мода.

— Аз… открай време ги нося така — излъга Женевиев. — Кралица Мария-Антоанета често пудреше косата си и преди въстанието всички дами във Франция й подражаваха.

— Разбирам — промърмори едва чуто той и зарови лице в буйните медноцветни къдрици, за да вдъхне дълбоко замайващия аромат на лилии, който струеше от тях.

Лилии… Господи, лилии! Този аромат му беше направил впечатление още в нощта на покрива на Консиержерията. Джъстин нежно притисна устни в косата й и целуна копринените къдрици. После обърна лицето й към своето и я погледна в очите.

Нервите не Женевиев бяха обтегнати до скъсване. Внезапно не издържа и се изтръгна от ръцете му.

— Моля те, Джъстин! — Гърлото й беше пресъхнало. — Боя се, че ти… имаше право. Не трябваше да позволявам на Емелин да ми прави Квесако-фризура. Толкова ме боли главата! Ако не искаш нищо друго от мен, моля те да…

— Напротив, Женет — прекъсна я спокойно той. — Искам да ти обясня, че ми омръзна да живея като монах и имам намерение най-после да създам стабилна основа на нашия брак. Надявам се, че нямаш нищо против. Още в началото каза, че си съгласна да ми подариш наследник, когато пожелая. Така ли беше?

— Да — заекна тя, — но… Но не знаех… Искам да кажа… Трябва ла да започнем точно днес, Джъстин? Чувствам се ужасно зле…

Господи! И насън не беше помисляла, че след толкова време мъжът й все пак ще реши да се сближи с нея. Тя обаче не биваше да го допуска! Със сигурност щеше да забележи, че е загубила невинността си, и само Бог знаеше как ще се отнесе към нея след това разкритие. Най-вероятно беше със сила да й изтръгне истината и да й забрани да вижда отново Ноар. Нали само преди малко й каза, че никога не изпуска онова, което му принадлежи? А тя беше точно това — негова собственост.

— Отказваш ли ми, Женет? — попита с измамна мекота в гласа Джъстин. После без предупреждение сграбчи здраво китката й. Притегли я към себе си, притисна я до гърдите си и почувства как лудо бие сърцето й до неговото. — Няма да допусна да ме отблъснеш, не разбираш ли? — промърмори задавено той. — Ти си моя. Мога да упражня правата си върху теб, когато си поискам.

— Нима ще ме изнасилиш? — попита сковано тя.

— Уверен съм, че няма да се съпротивляваш дълго, Женет. Аз съм по-силен от теб и за да те укротя, бих могъл да използвам копринената си вратовръзка и да те вържа за леглото. — Той бавно свали вратовръзката и усмихнато я нави на пръста си. — Тогава спокойно ще направя с теб някои неща, които ще надминат и най-смелите ти момински мечти. — Коприната се плъзна по бузата й. — Неща, които ще те накарат да ме пожелаеш с цялото си тяло и ще отнемат и последната искрица разум от съзнанието ти. — Очите му диво святкаха.

Той наистина знае! — проплака вътрешно Женевиев. Знае всички подробности на станалото между мен и Ноар!

— Пусни ме!

Тя отчаяно се опита да се изтръгне от прегръдката му, но той я държеше здраво.

— Виждаш ли? — Джъстин заплашително вдигна вежди и сурово се изсмя. Смехът му прозвуча като животински рев или по-скоро като вик на дяволско изчадие. — Не можеш да избягаш от мен.

Погледът му се плъзгаше дръзко по тялото й, решен да го изследва докрай. Беше му ясно, че тя се страхува, но от какво? Внезапно му хрумна верният отговор. Естествено. Вече не беше девствена и се боеше как ще реагира съпругът й, когато узнае. Ъглите на устата му се изкривиха в лека усмивка.

Джъстин пусна вратовръзката на земята, сграбчи с една ръка косата на Женевиев и грубо притисна устни в нейните. О, да, да! Вече беше целувал тези меки, чувствителни устни, които се разтапяха под неговите. Езикът му се плъзна нежно по тях, после едва ли не брутално ги принуди да се разтворят, за да го завладее изцяло.

— Колко хубаво… прекрасно — мърмореше с дрезгав глас той.

Женевиев усети, че й се завива свят, и отчаяно се опита да се отбранява срещу нахлулите в сърцето й чувства. Обзе я страх. Вече беше преживяла това, в един друг свят, когато Ноар я целуна и я направи своя. Тя обичаше Ноар! Защо тогава предателското й тяло се възпламеняваше от докосванията на Джъстин? Защо съпротивата се стопи бързо и на нейно място остана само сладка умора, а краката й се подкосиха от слабост?