Сърце под маска

Силните ръце на Джъстин се плъзнаха по гърба й и я притиснаха към тялото му. Устните му се впиваха в нейните и тя му отговаряше, безволна и забравила всичко наоколо.

Изобщо не забеляза, че ръцете й са прекратили безсмислената съпротива. Юмруците й се разтвориха и треперещите пръсти колебливо докоснаха къдравите черни коси. Изгарящата уста на Джъстин се плъзна по бузата към слепоочието й и дъхът му опари кожата й. Мъжът зашепна неразбрани любовни думи в устата й и Женевиев замря в прегръдките му. Вече беше чувала тези слова, макар и на френски. Сърцето й направи огромен скок в предчувствие на най-лошото, но в тялото й се надигнаха радостно очакване и възбуда.

Не можеше да бъде! Защо непрекъснато я обземаше чувството, че вече е преживяла тази любовна нощ?

Устните на мъжа замилваха врата й и нежно се спуснаха към гърдите. Още преди да осъзнае какво става с нея, Джъстин я вдигна на ръце и с лекота я отнесе на леглото, сякаш все още имаше пред себе си приказната фея с напудрени коси, с която беше живял досега. Косите й се разпиляха по възглавниците — наполовина блещукащи огнени къдрици и наполовина посипани със сняг кичури.

Джъстин застана на колене над нея и Женевиев впи поглед в недостъпните сиви очи. Въздухът помежду им беше наситен с електрически искри. Като животно, което знае, че е на крачка от смъртта, Женевиев потръпна от ужас и зелените й очи безмълвно помолиха за милост. Но мъжът се отпусна върху нея с триумфална въздишка, забравил всичко наоколо си, докато кръвта шумеше в ушите му и слабините му пулсираха от мъчително желание.

— Моля те, Джъстин, недей! — изплака Женевиев и се опита да се изплъзне.

Без да обръща внимание на тихите й стонове, Джъстин задърпа нетърпеливо копчетата на ризата си и посегна към нощницата й. Разкъса тънката коприна и разголи гърдите й. От устните му се изтръгна кратък вик на задоволство и той с копнеж и възхищение впи поглед в твърдите млади гърди, които потръпваха, а връхчетата им се свиха и се изправиха, сякаш докоснати от студения есенен полъх, който призрачно шепнеше край затворения прозорец и жално искаше да го пуснат в стаята.

Женевиев отчаяно се опитваше да успокои лудото биене на сърцето си, да се пребори с предателската реакция на плътта. Но тя беше млада и жизнена, а Джъстин беше силен и заслепен от желание. Сладкото мъчение продължи.

Мъжът простена и нежно захапа твърдото зърно на гърдата й. След дълги милувки устните му се плъзнаха към другата мека заобленост, която също изискваше внимание. Пръстите му играеха с връхчето на едната гърда, докато устните му се впиваха в другото и го караха да потръпва от възбуда.

Женевиев изплака и отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Но мъжът само се засмя и дрезгавият, ироничен смях отекна болезнено в ушите й. Джъстин брутално издърпа надолу скъсаната нощница, за да освободи голото й тяло, и захвърли надалеч халата, който все още загръщаше раменете й.

— А сега, скъпа, ще ти покажа какво означава да бъдеш омъжена жена — промърмори той и се наведе жадно над нея.

Женевиев прехапа устни, за да задържи страстния си стон, когато коленете му безмилостно разтвориха бедрата й и ръката му се плъзна във влажната, очакваща го утроба. Пръстите му ритмично замилваха вътрешността й, а палецът безпогрешно напипа скритото място, където беше ключът към сладострастието. Женевиев потръпна от удоволствие. Вече не мислеше, че съпругът й я докосва толкова интимно, колкото и Ноар. Господи, как беше копняла за това!

Когато Джъстин проникна в нея, тя шумно си пое дъх. Тласъците ставаха все по-бързи и по-мощни и тя забрави целия свят. Остана само Джъстин, който проникваше все по-навътре в нея, ръцете му, които обгърнаха бедрата й и я принудиха да се задвижи в същия ритъм, устните, които не изпускаха нейните.

Младата жена с ужас почувства как страстта я издига в непознати досега висини и тялото й пламти от напора на усещанията. Когато напрежението стана почти непоносимо, дойде оргазмът, който едва не я разкъса. Пръстите й се впиха в гърба му, и тя замря, докато семенната течност се изливаше в утробата й и тялото на Джъстин се разтърсваше от освобождаващи тръпки.

След известно време той се отдръпна от нея, обгърна я с ръце и зацелува солените сълзи от страните й. Женевиев остана да лежи като вкаменена, очаквайки острите укори, които щяха да се излеят върху нея. Когато не стана нищо подобно, тя усети огромно облекчение, казвайки си, че съпругът й може и да не е забелязал нищо.

Най-после Джъстин заговори:

— Нали виждаш, че нямаше защо да се страхуваш. Сега си моя, скъпа, във всяко отношение.

— Не — прошепна едва чуто Женевиев и затвори очи, защото не смееше да го погледне. — Сърцето ми никога няма да ти принадлежи, бъди сигурен в това! Онова, което направи с мен, сложи край на всичко, което може би съществуваше помежду ни.

— Не ти вярвам, любов моя — отговори с усмивка Джъстин. — По-скоро бих казал, че днес сложихме ново начало.

После тихо се засмя на смаяния израз, изписал се върху лицето й, обърна се и я притисна във възглавниците, за да продължи любовната игра.