Сърцебиене

Отворено е от десет до десет. В неделя предлагаме най-добрия брънч28-бюфет в града — пълнени палачинки, пресни вафли, бъркани яйца с раци, пастет от сьомга и салата с картофи и хайвер.

Най-много обичам обедите в „Царството небесно“. По това време на деня познавам почти всеки в кафенето, а на повечето дори им знам историите. Някои от гостите искат просто необезпокоявани да си прочетат вестника и ми благодарят с усмивка, когато, без да ги питам, им поднеса кафето, което никога не са поръчвали, но пък биха желали да изпият. Ах, колко е хубаво в моето царство небесно! Двете с Ингеборг сме перфектен екип. Тя се грижи за това да върви бизнесът, а аз за добрия вид на кафенето. Междувременно назначихме четирима служители, така че дамите Химелрайх и Щурм работят по изключение в края на седмицата, и то само ако се налага.

Обикновено петък по обяд аз тръгвам за Берлин и се връщам обратно в Хамбург в понеделник сутрин.

Първо трябваше да преобразя жилището на Филип, така че то да стане удобно и за двама ни. Отначало изглеждаше като обиталище на добре печелещ ерген, за когото офисът е много по-важен от стаята, в която живее. Въпреки че беше подредено с вкус, според мен всичко бе ужасяващо минималистично. Тук лампа в стил арт деко, там канапе „Марктекс“, в остъклени библиотечки много биографични книги и първи издания на Бен и Музил. Посъветвах Филип да заключи гардеробната си със специален катинар, който да го предпази от крадци. И банята също.

Когато Филип за първи път разтвори у нас чантичката си с тоалетни принадлежности, студена пот изби по челото ми.

— Трябва да увелича застраховката за къщата — измърморих аз уплашено при вида на колекцията му „Кларинс“ и сребърния му комплект принадлежности за бръснене.

С времето, признавам, че това стана благодарение на влиянието и съветите на Филип, аз също драстично увеличих стойността на гардероба и козметичното си снаряжение. Казвам ви, никоя жена не би издържала дълго да се изтяга до любимия си в мраморна вана и да гледа как той пени по лицето си мус за почистване от 160 марки, докато тя самата отстранява остатъците от грима с тривка без сапун.

Откакто познавам Филип, пред мен се откри съвсем новият свят на шопинга29, покрай който досега само бях минавала, без изобщо да подозирам за съществуването му. Въпреки това продължавам с кеф да се мушкам в магазините Н&М, където на бърза ръка пазарувам към две кила дрешки. Да, не съм забравила да си доставям щастие от обикновените и прости неща в живота. Нямам нищо против и картофената супа от консерва, бифтек, който купувам от гърците за 13,90 марки, както и пържените картофи с кетчуп и майонеза. Единственото, което не мога вече да понасям, е опаковано в пликчета и предварително настъргано сирене пармеджано.

Намирам обаче, че аз също съм обогатила живота на Филип. В жилището му например доста си поиграх, докато поставя гирлянди от лампички, както и разни пъстри украси, та да го направя малко по-уютно. Между кухнята и коридора провесих завеса от стъклени перлички в розово и синьо, която според разбиранията ми създава интересен контраст с металния блясък на иноксовата кухня „Бултхаут“. Каква бе изненадата за Филип, когато една вечер след работа се върна у дома!

Той не умее винаги да показва радостта такава, каквато тя е всъщност, но съм убедена, че някъде в дълбочините сърцето му на юрист все пак бе покъртено, задето най-после се е намерил някой, който да внесе малко цвят в еднообразния му живот. Ако и това да не е бил най-любимият му цвят.

Спалнята на Филип — голи стени с цвят на варовик, бяло легло, бели сатенени чаршафи — гледката носи уют само защото все ще се намери моя дреха, която да е метната на земята, защото възглавничката ми за гушкане е слънчево жълта и защото поне веднъж месечно подарявам на Филип по едно плюшено животинче.

— Трябва да си много радостен, защото преди да се появя аз, ти си живееше като в черно-бял филм — казах му веднъж.

— Да, и освен това беше ням — гласеше отговорът. Вярно е, че много приказвам. Но причината е, че имам много за казване.

Ако мълча, обикновено то е в ситуации, които изискват задължително общуване и комуникацията спада към добрия тон. Постепенно нещата се пооправиха, но отначало обкръжението на Филип ми създаваше доста проблеми. Когато видя лица, които са ми познати от телевизията, аз съм склонна да ги зяпам втренчено, но не и да ги заговарям. Постъпвам така, както съм научена от телевизора. Когато си пусна RTL, не казвам: „Добър ден, Саша Хен, колко съм радостна да се запозная с вас.“ Не, гледам и мълча. Между другото доста съм разочарована от това как реалността променя хората.

Тил Швайгер: висок, колкото съм и аз!

Фероника Ферес: пълна глупачка!

Катя Рийман: има излъчването на нож за хляб!

Йоханес Кернер: същият дебелак, какъвто е и по телевизията!

Хапе Керкелинг: склонна към напълняване и плаха — една от нас!