Читаем Сърцебиене полностью

Сърцебиене

Божичко! Почти десет години по-млад! Това означава, че по правило спи с момичета под двайсет. Под двайсет! Че те биха могли да бъдат мои дъщери! Имат стегнат задник, мека като кадифе кожа и никаква гънка по добре оформените си бедра. Как ли се нарича, когато правиш секс с жена, която има целулит? Порене по вълните. Много смешно.

От друга страна: аз имам опит. Дааа. Според сметките ми съм спала най-малко с двайсет и трима мъже. И съм разбрала какво не обичам. Обаче въпреки дългогодишния си тренинг все още не знам как човек може да се защити от непредпочитани сексуални практики. Да, естествено, виждала съм, че във всяка книга със съвети по тези въпроси пише, че трябва да кажеш открито какви са желанията ти и да поставиш границите там, където ти желаеш. Обаче кой постъпва така. И то тъкмо в началото на връзката. Когато все още не искаш да нараниш партньора си. На всичкото отгоре на една толкова деликатна тема.

„Извади си езика от ухото ми, дърта свиньо.“

„Престани да ме хапеш по задника, че ще се наложи бързо да си ходиш у вас.“

„Хей, ало. Би ли могъл мигновено да спреш да ми смучеш големия пръст на крака, че ми става лошо.“

„Ако още веднъж ме наречеш «секси кобилка», веднага ще те пратя по дяволите.“

Не, жените, които познавам, не са обсебени от честност и съобщават истината на любовниците си чак в първите, да кажем, от три до осемнайсет месеца. Дотогава си мислят, че не си заслужава да си навлекат неприятности заради няколко пъти секс. А като се изтърколи половин година, вече е все едно, тъй като или са свикнали, или си казват, че ще изглеждат твърде глупави, когато след многомесечно мълчание си признаят, че всъщност търпеливо са понасяли всичко. Пък и някак си би било подло.

На мен ми е абсолютно ясно, че няма никаква полза да държиш в тайна сексуалните си предпочитания. Но от друга страна, не се осмелявам да ги споделя. За да бъда по-точна, ще кажа, че например никога не успявам да кажа навреме, ако в момента сексуалното ми предпочитание е да не правя секс. В живота ми щеше да има — сестрички, признайте, че и при вас е така — по-малко, но затова пък по-качествен секс, ако бях следвала естествения си инстинкт, а не неестествената си любезност.

Например опипването с Йорг в един спален чувал. Бях на седемнайсет и пътешествахме из островите на Гърция. По-късно се появи Дирк, непрекъснато потящият се електротехник, и Маркус, супер нежният архитект. Все мъже, които бяха дисквалифицирани още преди да започне същинският акт. Заради нафукани изявления като: „Още никой не се е оплакал от мен.“ Или пък лоши навици от рода на извършване на публични места на онова характерно за футболистите действие: с показалеца носът се затиска от едната страна, след което силно се духа.

Затваряш очите и право напред, казвах си неведнъж, когато просто не можех да се измъкна от някой мъж. Не е хубаво да си неучтив. А пък аз в никакъв случай не съм неучтива. В края на краищата жените са виновни, че на света има толкова много лоши любовници. Тъй като ние рядко се осмеляваме да кажем какво пичовете правят не както трябва. В този смисъл никак не завиждам на наследничките си, като на това място искам да се извиня, че не съм сторила достатъчно, за да им осигуря по-добро бъдеще.

Но когато момченцето е все още на двайсет и четири, със сигурност няма много опит и следователно грешките му са по-малко. Поне така се надявам да е. Освен това целта ми не е да се забавлявам, а да си отвлека вниманието от черните мисли. Четох, че на мода излизат младите любовници. Добре тогава, нападението е най-добрата защита.

— Кажи ми, Оливер, вярно ли е, че при мъжете след двайсет и една потентността намалява?

Оливер ме поглежда ухилен.

— Нека изпием остатъка от шампанското на плажа и ще получиш точен отговор.

— Окей.

Нарочно не се усмихвам. Трябва да вляза с достойнство в новия си живот.

Оливер дава знак на Херберт, който приятелски му махва. Което може и да означава: „Разбрано, малкият, всичко отива на сметката на баща ти.“

Оливер ме повежда надолу. Вървим по все още топлия пясък. Марпъл ръмжи към морето.

— Искаш ли да ти построя замък от пясък? — пита Оливер.

Смея се, сякаш съм на седемнайсет и съм безкрайно щастлива. Припявам си тихичко:

Вземи ръката ми и построй замъкот пясък, някак, някъде, някога.

— Хей, доста изтъркана песничка!

Доста изтъркана! Кръвта замръзва във вените ми.

— На Айсфелд ли е, или не?

О, Боже, между нас изниква огромна пропаст. Пропастта между поколенията. Разбираш колко си стара, докато се опитваш да създадеш романтична атмосфера на мъж чрез една съвсем обикновена мелодия, като си мислиш за оригинала на Нена от 1987 г., а той за римейка от 2000 г. и ти казва, че е изтъркана.

По-добре да разпрострем покривалото на мълчанието върху всичко това.