Сърцебиене

Оливер вече се добра до бикините, но аз бях така потънала в мислите си, че почти не го забелязах. Странно, че в този миг изведнъж бях облята от гореща вълна, тъй като се сетих, че отзад на бикините ми от тъмночервен сатен има дупчица, мъничка колкото два пфенига. Появи се, когато се опитвах да откъсна етикетчето. Половината от бикините ми имат дупки на това място поради същата досадна причина. Още едно доказателство, че не се уча от грешките си. Но пък Филип намираше продупчените ми гащички за много вълнуващи.

„Ако искам да те опиша без думи, — беше казал той веднъж — ще наредя всичките ти гащи с дупчица едни до други.“

Бях така развълнувана от обичта на приятеля си, който може да харесва дори и недостатъците ми.

Оливер не знае нито един от недостатъците ми. Това момче ми е напълно чуждо. А аз сигурно съм му още по-чужда, тъй като явно ме взима за някоя, която не съм. Сигурно си мисли, че е на път да обладае Саския Юргенс, мъжетрепачката от рекламния бизнес, онази, дето обича да примамва млади момчета по плажа и след това да се вмъква в къщите на богатите им татковци.

Но тук няма никаква Саския Юргенс!

Хе! Плътно затисната и цялата олигавена на леглото лежи Амели Кукличката Щурм.

Амели Кукличката Щурм, която си умира от срам заради дупката на долните й гащи.

Амели Кукличката Щурм, която се е отнесла в мислите си някъде другаде. Която тръпне за своя мечок. Която си представя как се люби с него и как след това нежно отдръпва от челото му едно от онези бебешки фини кичурчета и му казва: „Сексът с теб продължава да е така вълнуващ, сякаш ти изневерявам с някой друг.“

Той проявява разбиране към странния й начин да прави комплименти. Замърква като котарак в рекламата на „Уискас“, угася лампата и преди да заспи, пъха големия си нос във врата й.

Хе! Тук лежи Амели Кукличката Щурм!

Но това няма да е още дълго!

Оливер трябва да бъде спрян чрез нетипичното изричане на някоя истина. И то много бързо.

Но женският ми инстинкт ме кара в края на краищата да се спра на някоя по-мека форма на полуистината. Все пак това си е петдесет процентов прогрес.

— Чакай!

Оливер вдигна стреснато глава, сякаш внезапно в стаята се е появил някой неканен гост.

— Ммммм.

— Искаш ли да си направим една игричка?

— Кажи, съкровище. Твой съм.

Оливер се опитва да гледа като мъжкар, видял какво ли не в леглото, което му придава вид на човек, забравил някъде очилата си.

— Ела, ще ти покажа нещо хубаво. Легни по гръб, затвори очи и не се движи.

Оливер послушно следва указанията ми, разчитайки, че една истинска и добре обучена жена го повежда към Олимп на практическите сексуални науки.

Изхързулвам се от леглото и тихичко отварям вратата на гардероба. Слава Богу, попаднала съм на примерно момче: вътре е пълно с вратовръзки. Взимам една и му завързвам очите. За кратко се замислям дали не трябва да му вържа ръцете и краката, но си казвам, че ще бъде прекалено.

— А сега — нареждам със заповеднически тон — се отпусни. Ей сегичка ще се върна при теб.

Оливер ми отговоря с едно напълно дезориентирано мъркане. Тялото му трепери от възбуда и, да си кажа право, в този момент ми домъчня за него. Целунах го по челото, както правят майките, които приспиват малките си, настинали деца, след като са ги разтрили с камфоров спирт.

Безшумно си облякох роклята, взех обувките и сутиена и дадох знак на Марпъл да се готви за оттегляне.

Стигнах на пръсти до пътната врата и тихо я затворих подире си.

По дяволите всичко! Не може да е вярно! Видях суперскъпия часовник IWC на Оливер, който продължаваше да се мъдри на китката ми.

Бедничкият, и без това имаше достатъчно основателни причини да ми е ядосан. Убедена съм, че нито един мъж не заслужава да, бъден оставен сам с ерекция и завързани с вратовръзка „Хермес“ очи. Ако Оливер заедно с достойнството си загуби и часовника, едва ли ще осъмне без тежка невроза. А пък наистина не го заслужава. Все пак момчето не е направило нищо лошо. Но за съжаление и нищо хубаво.

Въпреки опънатите ми нерви разумно премерих действията си. Завих часовника в сутиена си — небесносин с банели и връх, който ни най-малко не пасва на тъмночервените ми бикини, които по щастливо стечение на обстоятелствата бях запазила отгоре си — и се опитах да напъхам малкото вързопче през процепа за вестници на вратата. Става дума за един от онези отвратителни екземпляри пощенски кутии, чиито метални похлупаци се затварят с невероятна сила. С удоволствие бих направила за Sat 1 филм на ужасите, в който главно действащо лице ще бъде пощенският процеп на вратата. Напълно незаета пазарна ниша.

Но капакът се затвори сърдито и ми прищипа пръстите. Когато най-после измъкнах ударената си ръка, от другата страна на вратата се чу леко дрънчене. След което нещо се изтърколи по пода.

Да, оттатък нещо се изтърколи по пода.

Погледнах наранената си ръка и тутакси ми стана ясно какво се е изтърколило.

Облегнах се на вратата и затворих очи.