Сърцебиене

Честно казано, аз също не бях сигурна радвам ли се, или не, но реших, че е по-разумно да запазя за себе си колебанията и да дам по-дипломатичен отговор:

— Не мога да се радвам самостоятелно и независимо от теб. Ако не искаш детето, тогава няма да има дете.

Драматична формулировка, но пък пасваща към ситуацията. Щом първата ми бременност не може да започне като при Сиси, то поне нека бъде достойна за филм. Няма нищо по-омразно от вълнуващите, съдбоносни моменти в живота на човек, при които той след това да не може да се сети какво точно е казал. Разбира се, и за секунда не съм мислила, че мога да махна детето. Бременна след трийсетте, и то от обичан и при това добре печелещ мъж със сигурна професия. Не, това дете — вече почти го усещах как ме рита отвътре по корема — със сигурност ще се яви на белия свят. И аз според излишната, но все пак съществуваща традиция в семейство Бюлов, ще го кръстя с име, започващо с П. Паулине фон Бюлов? Петер? Памела? Патрик? Пичкатилелина? Хихихи.

— Ще махнеш нашето дете? — Филип ме погледна обезкуражено.

— Не — отвърнах аз. И се разплаках.

След това всичко тръгна като на кино. Филип ме прегърна, изтри сълзите ми, погали корема ми и попита дали не бих искала да си сложа краката нависоко.

В този момент вече съжалявах, че бременността трае само девет месеца. Прекрасно състояние. Ядеш, каквото ти се иска, тъй като фигурата ти и бездруго ще се развали. Прощава ти се всяка промяна в настроението, изпълняна ти се всяко едно желание. Имаш нужда от непрекъснато съчувствие, постоянно внимание, правят ти с часове масажи на краката и гърба, можеш да изгледаш на видео всичките филми на „Дисни“ и при това да ревеш по време на прожекциите, без някой да те погледне накриво. Все пак причината е в хормоните.

Две вечери по-късно — беше вторник, но въпреки това Филип пристигна специално в Хамбург — той ми подари този пръстен.

— Толкова много се радвам — рече той и ми подаде кутийката.

Кукла & Кукличка

Безумно трогната гледах към камъка на „Булгари“. Пръстенът ми бе съвсем точен, стоеше перфектно. Всичко щеше да бъде перфектно, ако… да, ако не бях объркала цветовете при теста за бременност.

Но сега съвсем честно: как човек, намиращ се в крайна превъзбуда, може да разбере всичките сложни и объркани упътвания? Прекъснатото висше образование не може да ти е от полза. По принцип аз никога не мога да се справя с каквито и да е упътвания. Най-често им хвърлям бегъл поглед, след което се осланям на интуицията — която винаги ми изневерява, щом става дума за правопис, мъжка психика и най-новите технически нововъведения от рода на wap при мобилните телефони, DVD плейъри или системата ISDN.

Кое е по-трудно за употреба — един мъж или записвачка на CD? Не знам. И с двете се оправям частично, стига ми да усвоя само стандартните им функции.

Опитвам се, колкото мога по-внимателно, да съобщя на Филип, че все още няма да става баща.

— Пръстенът е прекрасен — започвам аз, — обаче не мога да го приема.

— Това пък сега защо? Не е в твоя стил да отклоняваш подаръци.

— Ами… как да ти кажа, мечока ми… обстоятелствата малко се попромениха.

— Престани с този мечок. Не разбирам какво искаш да ми кажеш. Можеш ли да се изразяваш по-ясно и да ми го кажеш в прав текст? Какви обстоятелства се промениха? Да не би детето да не е от мен?

Той се изправи заплашително, погледна ме с полустрог, полуужасен вид и прехапа долната си устна — което прави винаги, когато е нервен или напрегнат.

Почувствах се изключително засегната, но и в същата степен поласкана, че изобщо такова нещо може да му мине през ум. Но пък и в душата ми се появи малка надеждица, че ще го понесе, защото, когато някой предвижда най-лошото, оттук насетне приема всяко признание като облекчение.

— Как изобщо можеш да предположиш такова нещо? Разбира се, че детето е от теб. Искам да кажа, ако трябва да съм по-точна: детето, което ще нося, когато наистина забременея, естествено, ще бъде от теб.

Може би се изразих прекалено сложно. Филип замълча. Оставих му няколко секунди, за да може да схване думите ми и започнах всичко още веднъж отначало.

— Филип, не съм бременна. Заблудила съм се с този тъп тест. Но указанието за употреба наистина беше много неразбрано написано.

Филип пое дълбоко въздух и погледна към тавана.

— Мече мое, моля те, извинявай, съжалявам.

Измъкнах пръстена от ръката си и го плъзнах бавно през масата. Той погледна първо към пръстена, после отмести поглед към мен и избухна в силен смях.

— Филип?

Продължаваше да се смее и когато малко по-късно стана, донесе шампанско от хладилника, отвори го с гръм и напълни две чаши.

— Кукличке, мила моя, отново никой няма да ми повярва. Нека да се чукнем за здравето на най-хаотичната и най-мила жена, влязла в живота ми.

Боже, колко се зарадвах. Всичко мина много добре. Отпих голяма глътка шампанско, тъй като в бременността си до този миг бях отказала напълно алкохола.

— А това тука — Филип взе пръстена и отново ми го сложи на ръката, — ако обичаш, задръж. Приеми го като обещание за бъдещето.

— Какво обещание?